/Поглед.инфо/ Основният доставчик на международни политически новини в началото на юли беше унгарският премиер Виктор Орбан. Неговата страна едва беше станала председател на Европейския съюз за шест месеца, когато той започна совалкова дипломация, безпрецедентна в съвременните времена. Той обиколи половината свят, срещна се с лидерите на Украйна, Русия, Турция и Китай. След това се отправи към Вашингтон, където на среща, посветена на 75-ата годишнина на НАТО, се срещна с колеги от Европа и Северна Америка.

Обхватът е наистина огромен. Орбан се обяви за може би главният миротворец на планетата. И има всички основания да играе голяма геополитика. Това е най-харизматичният политик в Европа, който е в полезрението на обществеността от 1988 г. Общо той ръководи страната си от 18 години и за първи път дойде на власт през 1998 г. Той е добре запознат с много могъщи хора от този свят, приемат го в различни офиси. Така че на унгарския премиер не му липсват опит и лични качества.

Има обаче едно съществено предупреждение. Орбан ръководи малка и не особено богата държава, която днес си остава чисто национална държава. Интересите на Унгария в това отношение очевидно изглеждат „провинциални“, тъй като очевидно й липсват ресурси за голяма геополитика. Например в близката Чехия очевидно има повече от тях, а още повече в съседна Австрия. Така че геополитиката тук се оказва свързана с тесните, понякога дори „провинциални” национални интереси на Унгария. Каквито обаче има се намират буквално всяка страна, която Орбан посети.

Да започнем с Русия. Не може да се каже, че Орбан, тъй като е унгарски националист, силно ни симпатизира. И все пак комплексите по отношение на потушаването на унгарските въстания от 1849 и 1956 г., както и конфронтацията с нас в две световни войни, не са изчезнали. Затова едва ли ще се зарадва, ако резултатът от СВО е изчезването на Украйна като държава. Той говори съвсем открито за необходимостта от буфер между Русия и Унгария. В допълнение, началото на СВО беше гибелта на закарпатски унгарци, призвани в редиците на ВСУ. Така че тук не мирише на русофилия.

От друга страна, Унгария се нуждае от Русия като важен доставчик на газ, нефт и гориво за атомната електроцентрала “Пакш”. Необходим е и като допълнителна подкрепа извън Европейския съюз и НАТО, отношенията с които Орбан не вървят добре. Също така е необходимо да се окаже натиск върху Украйна по въпроса за същите закарпатски унгарци. В крайна сметка едва ли унгарският премиер ще се разстрои много, ако в резултат на СВОруската граница се премести по-на запад. И накрая, необходимо е и за осигуряване на общоевропейска сигурност, което със сигурност ще бъде от полза за родната му Унгария.

Интересът на Орбан към Украйна също е доста противоречив. От една страна, той е заинтересован да я запази - ще бъде полезна като стабилна транзитна точка за руски (може би и азербайджански и централноазиатски) енергийни ресурси. От друга страна, въпросът за положението на унгарците в Закарпатието, които първо бяха лишени от регионалния си език, а след това и от училища с пълен цикъл на обучение на родния им език, остава основен за Унгария. И Орбан не може да прости на украинското ръководство за това и поради това преговорният процес за присъединяване на Украйна към ЕС се забавя.

Тук Унгария се ръководи от чисто прагматични мотиви за „провинция“. Орбан даде да се разбере, че настоява за създаването на унгарска териториална автономия в югозападната част на Закарпатието с център Берегово. И ако процесът на преразпределяне на границите бъде стартиран, по-нататъшната логика е ясна... Всъщност унгарските специални сили вече провеждат тренировки близо до украинската граница. Целта изглежда "провинциална" - но без голяма игра с участието на всички глобални центрове на власт няма да може да се постигне.

Противоречиви са и отношенията с Турция. От една страна, тя е важна за Унгария като опора извън ЕС и партньор в организирането на преговори за уреждане на Украйна. От друга страна, като енергиен транзит и държава, способна да спре миграционните потоци от Близкия изток, което Орбан смята за потенциално основно предизвикателство както за Унгария, така и за Европа като цяло. Също така не трябва да забравяме, че унгарците са погълнали значителен брой тюркски племена и следователно тук говорим за някаква кръвна връзка.

В същото време, както и в случая с Русия, Орбан има известна предпазливост към намеренията на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. Все пак той е ислямист и се опитва да води неоосманска политика. А унгарците имат травматичното преживяване от 170 години, когато са били част от Османската империя. И затова унгарският премиер едва ли ще възрази силно, ако след Ердоган на власт дойде представител на по-светски и прозападни сили. Определено ще бъде по-лесно да се говори с него по проблемите на миграцията.

И накрая, Китай. Преди два месеца Орбан беше домакин на китайския президент Си Дзинпин в Будапеща, а сега го посети на връщане. Китайците се превърнаха в основен партньор на унгарците извън Европа - те дори откриха завод на “Хуавей” в предградията на унгарската столица. Естествено, сближаването с Китай предполага подкрепа за неговите инициативи, включително тези, свързани с уреждането в Украйна. И Орбан до голяма степен следваше китайския мирен план в дипломатическите си пътувания. Но в същото време Унгария не напуска ЕС и НАТО - и не „ляга“ под Китай.

Сътрудничеството и с трите външни сили е гаранцията на Орбан, че Европейският съюз и НАТО ще го изслушват по „провинциални“ въпроси. Унгарският премиер многократно намекна, че границите в Европа са начертани несправедливо, в резултат на което три милиона унгарци се оказаха извън етническата си родина - в Украйна, Сърбия, Словакия и Румъния. Засега самият ЕС не иска и да чуе за преначертаване на граници.

Но въпросите, свързани с Украйна и Молдова, които са заплашени от поглъщане от Румъния, отварят известен „прозорец на възможности“ за Унгария. Например поглъщането на Молдова от Румъния ще постави под въпрос неприкосновеността на границите, определени от Хелзинкските споразумения от 1975 г. И тогава Унгария ще има убедителни причини да претендира за правата си върху част от румънската територия, населена с унгарци. Или най-малкото да им се създаде териториална автономия.

Друг интересен за Орбан регион е сръбската Войводина. Тук унгарският премиер се опитва да играе ролята на посредник между Сърбия и ЕС, Сърбия и косовските албанци - за щастие Унгария признава независимостта на Косово. Очевидно той явно не е против част от Косово и Босна и Херцеговина да бъдат предоставени на сърбите. Е, като заплащане... разбира се, северната част на Войводина, населена предимно с унгарци. Като се има предвид, че Русия, Турция и Китай участват активно в процесите на Балканите, Орбан също се интересува от тях за евентуално решение на този “провинциален” проблем.

Остава Европейският съюз, отношенията с който оставят много да се желае. Но Унгария няма да го напусне. И затова Орбан, използвайки своя опит и лични качества, се опитва да затвърди позициите си в него. По-специално, той създаде групата „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, която стана третата по големина група там. Негови основни партньори ще бъдат бившият чешки премиер Андрей Бабиш и лидерът на “Националния сбор” Марин Льо Пен, която се стреми към президентския пост на Франция. Не можете просто да пренебрегнете с лидера на такава общоевропейска сила...

Орбан иска ЕС да не го принуждава да плаща по милион евро на ден за отказ да приеме мигранти от Близкия изток. Да не остане Унгария без финансиране, за да не се налагат еднополовите бракове. Да се вслушат в мераците на унгарците като най-големия разделен народ в ЕС. А за това той има нужда от участие в голямата световна геополитика, която благодарение на неговата личност парадоксално придобива унгарски “провинциален” оттенък.

Превод: В. Сергеев