Събитията се провеждат в цяла Полша. Пример е Замоск, град в Люблинското воеводство, където на 1 септември се провежда католическа литургия, след това официална церемония пред паметника на Пилсудски, след това концерт пред кметството. Подобна програма има в Радом (Мазовецко воеводство), където се предвижда митинг, масово изпълнение на химна, молитва, минута мълчание, полагане на цветя пред паметника на жертвите на НКВД. А темата за "съветската агресия" трябва да се експлоатира през целия септември.
Нещата не се ограничават до символика. На 31 август американският министър на енергетиката Рик Пери се срещна с упълномощения на полското правителство за енергийна инфраструктура Петер Наимски и с председателя на Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна Александър Данилюк. Подписан е меморандум за сътрудничество в газовия сектор, според който американски втечнен природен газ ще пътува до Украйна през полския терминал в Свиноуйсце, а след това през полско-норвежкия тръбопровод “Балтийска тръба”.
Тръбопроводът ще започне да работи не по-рано от 2024 г., но в Киев „Меморандумът на Пери“ бе представен като сериозна победа още отсега. Украинските медии бяха пълни със заглавия като „Украйна, САЩ и Полша удариха Москва по мазола“. Меморандумът се превърна в увертюра към основната част на антируското шоу, което започна на 1 септември.
Президентът Анджей Дуда изнесе дълга реч. Основният мотив за изказването му беше тезата за „коварната атака“ на Съветския съюз. Поляците са потопени в илюзията, че ако не беше „ударът в гръб“ на Червената армия, полската армия щеше да защити страната. Нито дума, че полските власти се готвят за разчленяването на Съветска Русия, че Вермахтът побеждава полската армия за няколко дни, че до 17 септември 1939 г. полската държава вече е приключила...
Дуда издържа речта си по всички канони на антисъветската и антируската пропаганда: той говори за Катин и стотиците хиляди поляци, които са попаднали в ГУЛАГ, и че съветската окупация е заменила германската окупация (става дума за освобождението на Полша от фашизма). В края на речта си, може да се каже, поиска сметка от Европа, като каза, че тя, както преди 80 години, затваря очите си пред действията на агресора. И въпреки че полският президент не посочи с пръст към Русия, той не остави неяснота с препратките си към Грузия през 2008 г., Украйна през 2014 г. и фраза за „агресивните личности“.
На 2 септември на съвместна пресконференция с вицепрезидента на САЩ Майк Пенс Анджей Дуда отново повдигна руската тема, изказвайки се против завръщането на Руската федерация в Г-7. Видите ли, Москва неуморно поддържа имперските амбиции, има тенденция да “променя границите” и се опитва да раздели Европейския съюз с петрола и газа.
Министърът на отбраната Мариуш Блашчак говори в унисон с президента си (“Германците ... нападнаха Полша на 1 септември 1939 г., а след това руснаците на 17 септември; необходимо е ясно да се посочи кой е палачът, агресорът и кой е жертвата"), както и ръководителят на кабинета на президента Кшиштоф Щерски, изразил особено оригинално желание към Москва: „Бих искал руският президент да дойде един ден и да каже думите, които каза президентът Щайнмайер“. И тук отново изявлението за равенство между нацистка Германия и сталинистки СССР (алфа и омега на антируската пропаганда), а що се отнася до Щайнмайер, той се представи за каещ се на централния площад на Варшава: „Дойдох тук бос, искам прошка и ми е трудно да говоря немски във Варшава “. Президентът на Германия не свали обувките си, но се опита да надене образа на германския император на Свещената Римска империя Отон III (X-XI век), който прави поклонение в славянските земи. Президентът на Германия, бос във Варшава, също е елемент от шоуто.
Трудно е да се каже дали това е помогнало на полско-германските отношения. Медиите цитират Щайнмайер с удоволствие, но тези дни във Варшава отново заговориха за репарации и представиха на Германия сметката за щетите, причинени от войната. Берлин неведнъж е казвал, че въпросът е окончателно затворен, но в Полша мислят различно.
Е, както знаете, поляците бяха измамени в очакванията си за идването на американския президент. Позовавайки се на урагана Дориан, Тръмп не пристигна. Вместо това той посети голф клуб на 1 септември и тогава любезно написа на поляците: „Обичам нашите полски приятели. Ще бъда в Полша скоро”.
Преди 1 септември, а и след това, полските власти нетърпеливо наблюдаваха публикациите на чуждестранната преса. Не всичко беше удовлетворяващо. Израелският вестник “Хаарец”, например, говори остро за политиката на историческата памет, провеждана от Варшава. “Асошиейтед прес” припомни как президентът Дуда и премиерът Моравецки уважиха войниците на “Свентокшицка” бригада, която си сътрудничи с нацистите и има статут на доброволци на СС ...
Полша не спира вътрешната „студена гражданска война“, изострена от наближаващите парламентарни избори на 13 октомври. На събития във Варшава го нямаше известният поляк Доналд Туск, който беше поканен едва в последния момент. Продължава конфликтът между правителството („Право и справедливост“) и опозицията („Гражданска платформа“) за музея във Вестерплате. Правителството и кметството на Гданск гневно спорят за концепцията на музея. Независимо от вътрешните противоречия, Варшава все още претендира за ролята на основен съюзник на САЩ в Европа и преден антируски бастион.
Превод: В.Сергеев
