/Поглед.инфо/ Кокошките се броят наесен, а външнополитическите тандеми със световно значение, изглежда, се броят напролет. През март 2023 г. Си Дзинпин е преназначен за върховен лидер на КНР за трети мандат, безпрецедентен в съвременните условия. През март 2024 г. с вероятност от 90% Владимир Путин ще бъде преизбран за президент на Руската федерация за нов мандат.

Отново март тази година. Според Ройтерс другарят Си ще направи първото си чуждестранно посещение на новата си стара позиция в Москва. И то ще се проведе следващата седмица.

В момента, в който пиша тези редове, все още няма официално потвърждение на тази информация. Но в по-голямата си част това вече няма значение. Общоприето е, че Китай не влиза в съюзнически отношения с никого. Но от тази пролет съюзът между Москва и Пекин е установен факт в световната политика.

Говорейки във Варшава на 21 февруари тази година, за да отбележи годишнината от началото на СВО, президентът Байдън каза между другото:

„Срещаме се тук тази вечер, когато светът, според мен, е в повратна точка. Решенията, които вземаме през следващите пет години, ще оформят живота ни и ще го повлияят за десетилетия напред. Това се отнася не само за американците, но и за всички народи по света."

Откъде идва този период от време - "следващите пет години"? И какво въобще имаше предвид американският лидер – наистина ли руската спецоперация в Украйна може да продължи цели пет години?

Най-вероятно Байдън говореше за нещо коренно различно - че следващите години ще станат критични по отношение на конфронтацията между двата съюза: колективния Запад и оста Москва-Пекин.

Както вече знаем, по време на посещението си в китайската столица в самото начало на февруари 2022 г. Путин не предупреди другаря Си за предстоящото начало на СВО. И в това има някаква логика – изгодна не само за Путин, но и за самия другар Си. Защо да поставите партньор в не съвсем удобна позиция, „зареждайки“ го с толкова опасни знания?

Не напразно споменах, че Китай се смята за страна, която по принцип не влиза в никакви съюзи и съюзи. Всяка съюзническа връзка предполага определени ограничения: амбиция, свобода на маневриране и т.н. Китай е държава с глобални амбиции, която иска развързани ръце за себе си.

„Стратегическото невежество“ (отсъствието на предварителна информация на другаря Си за предстоящото начало на руската КНО) идеално се вписва в очертанията на китайските стратегически интереси. Що се отнася до отношението му към конфликта в Украйна, Китай прекара изминалата година, образно казано, седнал на ограда.

На неофициално ниво всички разбират, че симпатиите на официален Пекин са на страната на Москва. Но на ниво официални изявления и действия КНР успя да запази линия на строг неутралитет.

Например, ние сме за мир, приятелство, дъвки, скорошно прекратяване на военните действия, преки преговори между конфликтните страни, компромис и последващата всеобща хармония!

В световната политика обаче все още има такова нещо като центробежни сили. И през последната година тези центробежни сили хвърлиха Москва и Пекин в прегръдките един на друг. На фона на руската СВО, най-разумният ход за Запада би бил да преустанови (или дори напълно да спре) антикитайската си дейност.

По-добре е да се справяте с конкурентите един по един. Още по-добре, използвайте бъдещ (поне във вашите очи) конкурент като временен съюзник, за да разбиете настоящ конкурент.

С помощта на тази методика Сталин се справи със своите съперници в съветското ръководство през 20-те години на миналия век и се превърна в едноличен лидер и вожд. Но Западът не успя да използва сталинските политически инструменти, за да вбие клин между Русия и Китай.

Разбирайки важността на задачата за изолиране на Москва от Пекин, западните стратези не можаха да спрат инерцията на своето мислене. Русия толкова отдавна беше обявена за „суперсила, чието величие остана в 20-ти век“, а Китай – за „глобалния съперник на Запада от 21-ви век“, че лидерите на САЩ, Великобритания и ЕС не можаха да се „реформират до март". Западът продължи да води агресивна линия както към Русия, така и към Китай.

Разбира се, степента на агресивност на тези линии беше различна. Москва беше подложена на тотален натиск. Пекин трябваше да се бори с това, което в сравнение с днешния руски опит изглежда като лек гъдел - с постоянни провокативни атаки, целящи да лишат от лице китайското ръководство.

Помислете например за сензационното посещение на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси на бунтовния китайски остров Тайван.

Но всичко това са нюанси. Китай се убеди, че целият западен политически, икономически, военен и идеологически механизъм е насочен към предстоящата борба с него и е невъзможно да се съборят тези настройки. И сега ние сме в точката в историята, където сме сега: другарят Си се готви да посети Путин в контекста на продължаването на СВО.

Не смятам, че по време на това посещение непременно ще се случи нещо съдбоносно. Пекин е твърде хитър и умен, за да "излезе от оградата" безвъзвратно. Най-вероятно Китай ще продължи да се опитва да поддържа имиджа си на играч над битката.

Но имиджът е едно, а геополитическата реалност е съвсем друго. Не на последно място благодарение на несръчността на Запада, Москва и Пекин постоянно се сближават. И рано или късно количественото измерване на този процес ще доведе до някои важни качествени промени.

Да се върна към думите на Байдън за съдбоносните решения, които ще бъдат взети през следващите пет години. Готов съм да се съглася напълно с тази оценка. През 2028 г. това, което сега изглежда като хаотично „брауново движение“, ще започне да се възприема като поредица от прорези и крайъгълни камъни в процеса на формиране на нов световен ред. Поръчка, основана, наред с други неща, на руско-китайския съюз.

Превод: СМ

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?