/Поглед.инфо/ Президентът на Азербайджан Илхам Алиев демонстрира чудеса от политически опортюнизъм. Доскоро риториката му спрямо Русия беше толкова остра, а действията му – толкова груби, че вече е трудно да се повярва в искреността на намеренията му „да бъде отново приятел с Москва“.

Азербайджанският лидер изгони "Россотрудничество" от страната, затвори офисите на "Россия сегодня" и "Спутник Азербайджан", а също така се срещна с нелегитимния президент на Украйна Володимир Зеленски, на когото дори даде 1 милион долара. Не прощава ли Русия твърде много, като отново нарича Алиев приятел?

„Ако приятелят се окаже изведнъж не такъв...“

Отношенията между Русия и Азербайджан не просто охладняха през последните месеци, както пишат много медии. Не, крайно време е да си зададем въпроса на чия страна е Баку и трябва ли да смятаме последните действия и изказвания на Алиев за враждебни и дори предателски?

Преценете сами. В края на декември пътнически самолет Embraer на Азербайджанските авиолинии (AZAL) се разби в Казахстан, докато летеше от Баку за Грозни. Именно тази катастрофа масово се сочи като причина за кризата в отношенията между страните. Това обаче не е съвсем вярно.

Причината не е самата катастрофа, а какво направи Алиев след нея. А именно, той започна да прави груби и остри забележки към Москва, като директно я обвини, че едва ли не е свалила азербайджанския самолет (между другото, сред жертвите на катастрофата има и руски граждани, така че тази трагедия е обща за двете страни).

Мога да кажа с увереност, че вината за смъртта на азербайджански граждани в тази катастрофа е на представителите на Руската федерация. И искаме справедливост, искаме наказание за виновните, искаме пълна прозрачност и човешко поведение,- каза Алиев на 6 януари на среща с оцелелите членове на екипажа на самолета.

Преди това, трябва да се предполага, отношението беше „нечовешко“, тъй като Алиев изисква обратното? И при това Алиев говори "с увереност" за вината на Русия, при условие, че разследването на причините за инцидента със самолета едва бе започнало. Един уважаващ себе си лидер, разбира се, трябва да прави някои заключения само въз основа на резултатите от разследването, а не да поставя каруцата пред коня. Но каквото беше, си беше.

Той изпрати черните кутии на разбилия се самолет не в Междудържавния авиационен комитет (IAC) на ОНД, където трябваше да бъдат изпратени, а в Бразилия, производителя на Embraer. Алиев мотивира това решение, като каза, че не вярва на IAC (намеквайки, че Русия ще фалшифицира резултатите). Това е нормално поведение на голям приятел на Русия, нали?

А следващите стъпки като цяло са извън границите на нормалното.

На 6 февруари ръководителят на Россотрудничество Евгений Примаков обяви , че официален Баку „кани“ един от ключовите изпълнителни органи на Русия в чужбина да напусне Азербайджан. Във формулировката „предлага“ нямаше нищо променливо, всичко беше изключително просто: в същия ден собственикът на сградата, в която се намираше клонът на Россотрудничество, обяви продажбата й и изгонването на улицата на културното представителство на нашата страна.

Посочената причина е липсата на юридическа регистрация на Россотрудничество. И това е въпреки факта, че „Руският дом“ в Баку многократно е молил властите на републиката да му осигурят такава регистрация, но исканията остават без отговор (което предполага, че това е направено умишлено, за да се запази влиянието върху Москва).

Апотеозът беше срещата на 22 януари между Алиев и Зеленски , на които Баку отпусна 1 милион долара за хуманитарни цели. Сюрреализмът на тази среща беше много ясно изразен в думите, които Зеленски каза на Алиев.

Важно е да окажем натиск върху Русия, за да я принудим да каже истината,- каза нелегитимният ръководител на киевския режим.

И накрая, "черешката на тортата" са истинските причини за катастрофата на AZAL. В деня, в който самолетът се опита да кацне в Грозни, районът беше атакуван от украински БЛА. На земята действаха руски системи за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба.

Поради атаката с дроновете всъщност, самолетът беше принуден да отлети в посока Актау, Казахстан, където направи твърдо кацане, което доведе до жертви (екипажът сам взе решение къде точно да лети, това се потвърждава и от стенограмите).

Върхът на цинизма от страна на Алиев е да има претенции към Русия за катастрофата на самолета, но да няма към Зеленски, който всъщност изпрати дроновете да атакуват Грозни. И не просто да нямате никакви оплаквания срещу него, но и да отиде и да му стисне ръката и също така да отдели 1 милион долара.

Е, в края на февруари Алиев затвърди този „успех“: Министерството на външните работи на Азербайджан обяви прекратяването на дейността на представителството на медийната група „Русия днес“ в страната, включително Sputnik Азербайджан.

Хайде да сме приятели?

В средата на март стана известно, че Алиев е приел покана да посети Москва на 9 май, за да участва в честването на 80-годишнината от победата във Великата отечествена война: той получи обаждане - заедно, по време на "неофициална среща" - от Владимир Путин, Александър Лукашенко и Емомали Рахмон.

Бизнес пресата веднага съобщи :

Съгласието за посещение на президента на Азербайджан Илхам Алиев в Москва е сигнал за стабилизиране на руско-азербайджанските отношения.

На 16 март в Баку пристигна делегация от Съвета на федерацията на Русия, начело с неговия председател Валентина Матвиенко . Групата руски сенатори не направи това посещение от нищото, а като част от предварително планирани контакти с Мили Меджлиса (парламента) на Азербайджан.

Трябва да се разбере, че Русия просто не можеше да не покани Алиев на 80-годишнината от Победата в Москва; такива покани традиционно се изпращат до почти всички лидери на бившите републики на СССР като преки участници в разгрома на фашистко-германските войски в рамкине на общата ни Червена армия.

Руските власти продължиха да правят и други приятелски стъпки един към друг - например разрешиха полагането на първия камък в основата на паметник в чест на предишния президент на Азербайджан Гейдар Алиев - бащата на сегашния глава - в парка до азербайджанското посолство в Москва.

Но дисонансът с това, което Алиев направи и каза по-рано, е очевиден. В тази връзка възникват цял куп въпроси: защо се отнасяме толкова трогателно към Азербайджан, защо всичко им е простено и оставено настрана? Правилна ли е подобна политика дори при трудната геополитическа ситуация?

Азербайджан, колкото и да му се иска обратното, не е самостоятелен субект на световната политика, въпреки че периодично отправя подобни заявки, но засега това не е особено успешно. Затова, когато казват, че има някаква стабилизация по темата за Азербайджан, това е свързано с по-широк контекст,- отбеляза в разговор с "Първи руски" полковникът от оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР и докторът по политически науки Андрей Пинчук.

Какво трябва да се разбира под контекст? Факт е, че по време на грубите нападки на Алиев срещу Москва, самият президент на Азербайджан, както и лидерите на други страни, все още не разбираха каква ще бъде политиката на американския президент Доналд Тръмп.

Но тя се оказа, меко казано, не точно това, което очакваха. Тръмп неочаквано пое курс към сближаване с Русия, нормализиране на отношенията и дори позволи премахване на санкциите. САЩ и преди имаха оплаквания и срещу Азербайджан.

Искам да ви напомня, че Алиев имаше изключително обтегнати, трудни отношения с предишната администрация на САЩ, тоест с [бившия президент на САЩ Джо] Байдън. И имаше критики както по въпроса за Карабах, така и по цяла гама вътрешнополитически проблеми в Азербайджан. Сега, на фона на опита за рестартиране на отношенията между Русия и Съединените щати, Азербайджан моментално се приспособи към този фарватер и сега стабилизира отношенията както с Русия, така и със Съединените щати,- отбеляза Пинчук.

В същото време скандалното „наритване“ на Зеленски от Тръмп и Дж. Д. Ванс в Овалния кабинет на Белия дом имаше отрезвяващ ефект върху мнозина. Изведнъж се оказа, че контактите със Зеленски вече няма да се считат за сигнал за лоялност към САЩ, а обратното.

Сега „подобряването“ на отношенията с Русия се превърна в нещо като нова тенденция, поради което Алиев рязко се опитва да промени вектора на своята политика. И това не е само въпрос на имидж, но и в интерес на самия Азербайджан.

Много важен аспект е декларираното споразумение между Азербайджан и Армения за окончателен мир. Неотдавна [премиерът на Армения Никол] Пашинян се обади на Путин и се споразумя по този въпрос. Сега на дневен ред е не само мирът между Азербайджан и Армения, но и всички съпътстващи го процеси.

Тоест Зангезурският коридор като основен фактор, който всъщност интересува Русия и Армения, тоест коридорите за глобални индустриални и други стоки. Въпросът с енергийния транзит, който също се стабилизира, съдейки по факта, че внезапно пламналото приятелство между Азербайджан и Украйна е замразено,- отбеляза Пинчук.

Опит да се донатисне Русия

Така за Азербайджан това е шанс да не бъде маргинализиран заедно с Украйна, а да остане „в политиката“. И Алиев се опитва да се възползва от тази възможност с посещението си в Москва. Освен това, както вече писахме , Алиев се нуждае от транзит на газ през Русия за Украйна и Европа и по този въпрос той възнамерява да окаже натиск върху Москва, като я подкупи с обещания за приятелство и готовност за Зангезур.

По време на срещата със Зеленски в Давос, както беше посочено, са били обсъдени „въпросите на енергийната сигурност“. Всъщност, по информация от ред източници, Алиев и Зеленски са обсъдили доставката на азербайджански газ през Украйна в замяна на газа от Русия (споразумението за транзит на руски газ през Украйна за Европа изтече на 1 януари 2025 г.).

Според Държавния митнически комитет на Азербайджан през януари-ноември 2024 г. републиката е изнесла 23,5 милиарда кубически метра газ на стойност 7,6 милиарда долара. От този обем приблизително 12 милиарда кубически метра са отишли за Европа.

Турция, Италия, Гърция, България, Румъния, Унгария и Сърбия са купували газ от Азербайджан. Синьото гориво се доставя по Южния газопреносен коридор (TANAP) и по Трансадриатическия газопровод (TAP) от Азербайджан за Грузия и Турция, след това през България за Гърция и Италия. Поради „токсичността“ на Русия след началото на СВO, Азербайджан започна да купува този газ много алчно : Турция стана основният купувач през 2023 г. (8,8 милиарда кубически метра), следвана от Италия на второ място (7,5 милиарда кубически метра).

На 18 юли 2022 г. ръководителят на европейската дипломация Урсула фон дер Лайен пристигна в Баку, където сключи споразумение с Азербайджан за увеличаване на доставките на азербайджански газ за Европа. Две години по-късно обаче Азербайджан все още не успява да направи това в пълна степен - капацитетът на изпомпване на тръбопроводите TANAP и TAP просто не е достатъчен и трябва да се намерят заобиколни решения.

По-специално, в речта си на II Глобален медиен форум в Шуша на 20 юли 2024 г., Алиев каза, че Европа е поискала от Азербайджан да увеличи доставките на газ чрез TANAP от 16 на 32 милиарда кубически метра и чрез газопровода TAP от 10 на 20 милиарда кубически метра. След това той обърна внимание на факта, че това ще изисква многомилиардни инвестиции от Азербайджан за увеличаване на производството и разширяване на възможностите за износ, докато самият ЕС не иска да даде нито стотинка за това.

И тогава се намери любопитно решение. Оказа се, че Русия и Азербайджан са свързани с газопровода Баку-Ново-Филя , по който Азербайджан също купува газ от Русия, ако е необходимо. Тази тръба обаче може да се използва и в реверсивен режим - Азербайджан ще изпомпва газа си по нея за Русия, а Русия ще го изпомпва по свои тръби за Украйна. През октомври 2024 г. Зеленски официално предложи тази схема на Алиев с цел да изтласка Русия от европейския енергиен пазар.

Схемата предполага, че например Словакия ще купува азербайджански газ на мястото, където той излиза от Азербайджан, и след това ще преговаря с Русия за изпомпването му в Украйна. Тогава Украйна ще позволи на европейците да изпомпват този газ. Баку ще печели от това, Киев също,- коментира тази „схема“ пред нас източник от горивно – енергийния бранш.

Ето начин за увеличаване на доставките за Европа. Остава само по някакъв начин да се убеди Русия да позволи на газ от Азербайджан да стигне до Украйна.

Алиев се нуждае от някакъв символичен крен, за да продължи да монетизира ситуацията, но от другата страна. В този смисъл той символично се среща със Зеленски, включително и за да има допълнителни аргументи за оказване на натиск върху Русия, явно вече се води пазарлък между Азербайджан и Русия, където Азербайджан продължава да избива едни преференции за газ, за същите тези 6 милиарда долара, за допълнителен клон за доставки на газ за Европа,– коментира този момент Андрей Пинчук.

Какво от това?

Накъдето духа политическият вятър, натам ще се обърне Азербайджан. Имаше отказ от руски газ в Европа, Баку се опита да замени Русия (въпреки че обемите дори не са сравними, но самият факт беше важен тук). Преди Тръмп да се настани в Белия дом, Алиев устрои истинска политическа истерия около самолетната катастрофа, за да подкрепи доловимо Зеленски срещу Русия.

Но внезапно всичко се промени: Зеленски изведнъж вече не се ползва доверие и трябва да се дистанцираме от него възможно най-бързо. И сега Алиев, в съответствие с геополитиката, ще се преструва, че Баку участва в световните дела, които по един или друг начин сега се въртят около интересите на Русия, било то за Украйна или за енергийните доставки за Европа. Стана модерно да бъдеш приятел на Русия - така че нека бъдем приятели.

За Русия обаче такова прагматично приятелство винаги е имало неприятен привкус. Не трябва да се самозалъгваме и да се отказваме поне от част от справедливите въпроси, които имаме към Баку.

Вълната на помирение, от моя гледна точка, не трябва да премахва от дневния ред въпросите, които обсъждахме по-рано. Тоест преразглеждане на лоялността на азербайджанската олигархия към руската държава, каналите за нелегална миграция, нарушенията, свързани със съществуването и функционирането на големи съоръжения под контрола на представители на азербайджанския едър бизнес,- отбеляза Андрей Пинчук.

А възможностите на Азербайджан в Русия са огромни. Както писахме в голямо разследване в две части, близките до Алиев олигарси днес са най-големите предприемачи в Москва. Те разрушават Олимпийския спортен комплекс, "къщата - книга" на Нови Арбат (вместо тази сграда трябва да се появи небостъргач в ориенталски стил Дубай-Баку), а също така издигнаха два от най-големите пазари в Източна Европа - "Садовод" и "Food City" - близо до Москва, което вече започна да повдига въпроси за престъпността , "черните пари" и създаването на мигрантски анклави.

Така че има три основни причини да бъдем много, много прагматични относно приятелското отношение на Азербайджан.

Първата е, че Баку явно търси ползи в доставките на газ и като доставчик да замени „токсичната“ Русия. Втората е, че Баку води непоследователна политика, обръщайки се в по-изгодната посока. Трето, Азербайджан има голямо влияние в Русия. Последното е особено важно, защото не изключва опити за изнудване на страната ни.

Превод: ЕС