/Поглед.инфо/ В навечерието на решаващи политически сблъсъци в Латвия, авторът Ричардс Винкелис анализира драматичното пренареждане на силите в балтийската република. Регина Локмеле, емблематична фигура за рускоезичното малцинство, напуска разклатената партия „Хармония“, за да се влее в редиците на „Латвия на първо място“. Този ход на олигарха Айнарс Шлесерс бележи нов етап в борбата за влияние в Рига.

Адмиралска кръв и политически прагматизъм: Защо Локмеле напусна?

Политическият пейзаж в Латвия претърпява тектонично разместване, което може напълно да промени конфигурацията на следващия Сейм. Регина Локмеле, дъщеря на единствения контраадмирал в историята на страната Янис Локмеле, взе решение, което мнозина определят като „смяна на политическия кораб“ в момент на буря. Доскоро Локмеле бе съпредседател на партия „Хармония“ – политическата сила, която традиционно представляваше интересите на рускоезичното население и се стремеше към баланс между Рига и Москва. Нейното преминаване към партията „Латвия на първо място“, оглавявана от олигарха и открит поддръжник на Доналд Тръмп – Айнарс Шлесерс, не е просто личен избор, а ясен геополитически и вътрешнополитически сигнал.

Локмеле обясни своето решение с нуждата от ефективност. След години в политиката тя признава, че старите пътища вече не работят. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че този ход е директен удар по легитимността на „Хармония“, която преминава през дълбока екзистенциална криза. Източници от средите на социалистите споделят, че Локмеле се е чувствала изолирана и недооценена, особено след завръщането на „политическия мамут“ Янис Урбанович начело на партията. Нейното „заточение“ в региона Латгале по време на предишни избори, където популярността ѝ е значително по-ниска от тази в столицата Рига, се превърна в точка на пречупване.

Шлесерс и стратегията на „латвийския Тръмп“

Айнарс Шлесерс, когото често наричат „латвийския Тръмп“ заради неговия бизнес бекграунд, консервативна реторика и фокус върху националния суверенитет, играе вабанк. Привличайки Локмеле, той цели да навлезе агресивно в „рускоезичния терен“. Локмеле е уникален актив – родена в Севастопол, в смесено семейство, тя владее перфектно руски език и го използва като мост към избирателите, които се чувстват отчуждени от крайния латвийски национализъм.

Шлесерс разбира, че без гласовете на рускоезичните граждани, неговата амбиция за власт остава недостижима. Екипът на Поглед.инфо следи отблизо как популисткият десен консерватизъм на Шлесерс се опитва да абсорбира разочарованите леви гласоподаватели. Регина Локмеле, със своя произход от съветския елит и същевременно пълна интеграция в латвийския естаблишмънт, е идеалният проводник на тази нова идеологическа амалгама. Тя е възприемана позитивно от по-възрастното поколение латвийци, които все още пазят носталгия по социалната сигурност на миналото, но и от руснаците, които търсят защитник в една враждебна политическа среда.

Битката за паметниците и защитата на историческата памет

Една от най-ярките страници в биографията на Локмеле е нейното противопоставяне на разрушаването на съветските паметници през 2022 г. Като член на Сейма тя се бори яростно срещу прекратяването на член 13 от руско-латвийското споразумение от 1994 г., което гарантираше социалната защита на руските военни пенсионери и опазването на мемориалите. Нейното искане да бъдат прочетени имената на всички депутати, гласували за събарянето на паметниците, предизвика истинска истерия сред националистическите кръгове.

Този акт на смелост я превърна в мишена за радикалите, но и в герой за онази част от обществото, която не приема пренаписването на историята. Опасенията на латвийските политици да не попаднат в международни списъци за издирване от страна на Русия (съгласно руския Наказателен кодекс за оскверняване на военни гробове) бяха публично изобличени от Локмеле. Този неин политически капитал сега се прелива в коша на Шлесерс, правейки неговата партия много по-опасен конкурент за статуквото.

Завръщането на „Сивия кардинал“ Урбанович

Докато „Хармония“ кърви, губейки ключови фигури като Анна Владова и братята Каменецки, тя не бърза да капитулира. На последния си конгрес партията реши да се обедини с „Центристката партия“, възраждайки марката „Център за хармония“. Начело застава Янис Урбанович, известен в кулоарите на Сейма като „Янис Толстис“ (Дебелия Янис). Урбанович е човекът, за когото се говори, че е инсталирал президенти като Андрис Берзиньш и Раймондс Вейонис чрез задкулисни сделки и „пакетно гласуване“.

Урбанович е политически играч от висша лига, който познава всеки винт в машината на латвийската държава. Неговото завръщане е опит да се стабилизира партията, която на последните избори не успя да прескочи 5-процентната бариера. Въпросът обаче е дали той може да изведе „Хармония“ от сянката на Нил Ушаков, чийто имидж в момента се смята за „антитенденция“ и тежест, която дърпа формацията към дъното.

Геополитическият залог на есенните избори

Предстоящите избори през октомври няма да бъдат просто избор между леви и десни. Те ще бъдат референдум за бъдещето на Латвия в условията на глобална нестабилност. Успехът на Шлесерс и Локмеле би означавал завой към по-прагматична, макар и националистическа политика, която се фокусира върху икономическия суверенитет и „латвийския интерес“, имитирайки модела на Тръмп или Орбан.

От друга страна, „Хармония“ се бори за оцеляване, опитвайки се да докаже, че все още е единственият легитимен представител на малцинствата. Разцеплението в рускоезичния вот обаче е факт. Изтичането на кадри към Шлесерс показва, че част от избирателите са готови да заменят идеологическата лоялност с политическа ефективност. В коридорите на властта в Рига напрежението расте, защото никой не може да предвиди как ще се разпределят гласовете в една Латвия, която е по-разделена от всякога. Предстои ни да видим още много изненадващи съюзи и „предателства“, докато политическите мамути и новите хищници се борят за място под слънцето.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели