/Поглед.инфо/ В своя мащабен анализ за изданието „ГОРА“, политическият наблюдател Олег Ладогин прави безпощадна дисекция на резултатите от Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. Докато официалните речи звучат тържествено, зад кулисите се оформя стратегия за геополитическо оцеляване, която превръща Европа в бойно поле на чужди интереси. Авторът разкрива как икономическата мощ и политическият суверенитет на континента биват принасяни в жертва на един нов, изкуствено поддържан конфликт.

Икономическият фундамент на разпада: Декарбонизацията като деиндустриализация

За да разберем истинския смисъл на случващото се в Мюнхен, трябва да се върнем само два дни назад към Европейската среща на върха на индустрията. Там белгийският премиер Бар дьо Вевер произнесе реч, която остана в сянката на медийния шум, но всъщност зададе реалния контекст на европейската криза. Дьо Вевер беше пределно ясен: Европа губи в състезанието със САЩ и Китай. Най-шокиращото в думите му бе пълното отсъствие на Русия като икономически фактор – за индустриалците истинската заплаха е липсата на достъпна енергия.

Белгийският лидер директно заяви, че в сегашния си вид декарбонизацията е равна на деиндустриализация на Европа. Това мнение се споделя и от Марио Драги, чийто доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност вече се възприема като некролог на европейската икономическа мощ. Въпреки тези предупреждения, политическото ръководство в Брюксел продължава да настоява на идеологически проекти, които лишават европейското производство от неговата жизнена сила – евтините ресурси.

Американският пример и европейското послушание

На конференцията в Мюнхен държавният секретар на САЩ Марко Рубио се опита да успокои европейските съюзници с реторика за „общата история“. Това обаче бе само празна опаковка. В същността си неговото послание беше ултиматум: ако Европа иска да оцелее, тя трябва стриктно да следва американската рамка за национална сигурност. Рубио не просто говори, той демонстрира новия ред чрез посещения при консервативни лидери в Унгария и Словакия, подсказвайки, че Вашингтон вече подбира своите партньори в Европа според тяхната лоялност към американските стратегически цели, а не към европейското единство.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че този подход поставя европейските държави в унизително положение. САЩ изискват от Европа да се бори на два фронта едновременно – икономически срещу Китай и политико-икономически срещу самите Съединени щати, които чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA) активно изсмукват европейския капитал.

„Проблемът на трите тела“ в геополитиката

Ситуацията, в която се намира Европа, наподобява класическата физична задача за „проблема на трите тела“, където движенията на три масивни обекта са хаотични и непредсказуеми. За Стария континент тези три обекта са САЩ, Китай и Русия. Опитът на Европа да балансира между тях, докато официално обявява Русия за свой „основен противник“, създава неразрешимо уравнение.

Според Олег Ладогин, европейските елити съзнателно вкарват континента в този хаос. Докато Макрон се опитва да прокара идеята за „стратегическа автономия“ и необходимостта от диалог с Москва за облекчаване на бремето върху европейската икономика, германското крило, водено от Фридрих Мерц, залага на пълно подчинение на трансатлантическите връзки. Мерц, като типичен представител на глобалисткия либерален проект, вярва, че контролът над САЩ рано или късно ще бъде възвърнат от глобалистите, и затова жертва германските национални интереси в името на една илюзорна бъдеща победа.

Разцеплението между Париж и Берлин

Мюнхенската конференция освети огромната пропаст между френската и германската визия за бъдещето. Емануел Макрон бе единственият лидер от голям калибър, който дръзна да говори за независими механизми за вземане на решения, които да не зависят от политическите цикли във Вашингтон. Неговата теза е, че без нормализиране на отношенията с Русия, Европа ще остане в икономическо и енергийно робство.

От другата страна стои Фридрих Мерц, подкрепян от Урсула фон дер Лайен. Тяхната позиция е радикално русофобска, като Русия бива посочена като единственият виновник за всички беди на Съюза. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, това разцепление не е просто идеологическо – то е борба за оцеляване на различни фракции от европейския елит. Докато Франция търси изход чрез суверенитет, германското ръководство, тясно свързано с американските демократи, се опитва да запази властта си чрез ескалация на външната заплаха.

Хибридната война като инструмент за вътрешен контрол

Едно от най-мрачните заключения от анализа на Ладогин е свързано с използването на войната като социален инструмент. В условията на необратим спад на жизнения стандарт, европейските елити се нуждаят от външен враг, за да потиснат вътрешното недоволство и възхода на контраелитите. Конфликтът с Русия, дефиниран като „хибридна война“, позволява на правителствата в Берлин, Брюксел и Лондон да въвеждат извънредни мерки, да цензурират медиите и да оправдават икономическата мизерия с „нуждите на фронта“.

Тази стратегия се подкрепя активно от Великобритания и настоящото ръководство на ЕК. За тях военното напрежение е единственият начин да обединят населението около знамето, докато индустриалното ядро на Европа изтича към САЩ и Азия. Това е съзнателен избор за преодоляване на кризата на легитимност чрез страх.

Пътят към август 2026: Новият етап на конфронтация

Въпреки разговорите за мирни преговори в Украйна, стратегическата траектория на Европа не се променя. Прогнозите сочат, че до август 2026 г. Русия и Европа ще навлязат в напълно нов и много по-опасен етап на конфронтация. Този етап няма да зависи от случващото се на бойното поле, а от нуждата на европейските глобалисти да поддържат състоянието на „обсадена крепост“, за да оправдаят своя икономически провал.

Мюнхенската конференция през 2026 г. не донесе мир, а затвърди курса към контролирана катастрофа. Европа остава заклещена между американския диктат, китайската икономическа инвазия и руската военна мощ, като нейните лидери изглежда са избрали ролята на жертвено агне в името на глобалните либерални амбиции.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели