/Поглед.инфо/ Опитите за дегероизиране на съветската история са безплодни

На 16 ноември германската група армии „Център“ започва второ и, както се оказва последно, общо настъпление срещу Москва. Две седмици се водят ожесточени битки в пълния смисъл на портите на столицата. В направление Клин-Солнечногорск противникът е задържан от 16-та армия на генерал-лейтенант К.К. Рокосовски. Тя буквално кърви до смърт, а командващият Западния фронт армейски генерал Г.К. Жуков я подсилва с всичко, което може. Той дава заповед, според която всяка дивизия, защитаваща централния участък на фронта, трябва да разпредели един взвод (!) войници за 16-та армия, които незабавно са хвърлени в битка.

Боевете се водят на завоя на сегашното летище „Шереметиево“, гари Крюково и Дедовск. Врагът не стига по-далеч. И не му позволяват да напредне, включително войниците от 316-та стрелкова дивизия, които стоят до смърт близо до Волоколамск, командвани от генерал-майор И.В. Панфилов, от 16-та армия. „В непрекъснати едномесечни битки в покрайнините на Москва, дивизионните части не само задържат позициите си, но с бързи контраатаки побеждават 2-ра танкова, 29-та моторизирана, 11-та и 110-та пехотни дивизии, унищожавайки 9000 вражески войници и офицери, повече от 80 танка, много оръдия, миномети други оръжия”, е оценката за бойните дела на дивизията от маршал Жуков.

Дълги години в журналистиката, като символ на устойчивостта на защитниците на Москва, се показва битката на 28-те войници от 2-ри батальон на 1075-ти стрелкови полк, които влизат на 16 ноември на разклона Дубосеково (7 километра югоизточно от Волоколамск ) и село Петелино в сблъсък с петдесет германски танка.

Основният удар на танковата армада на противника пада върху 4-та и 6-та стрелкови роти. И двете роти се оказват непоколебими, като отблъскват няколко танкови атаки с гранати и коктейли Молотов. Политрук на 6 рота П.Б. Вихрев в разгара на битката при с. Петелино, заедно с 14 войници, унищожава взвод картечари и пет немски танка. Останал сам, Вихрев стреля до последния куршум и, когато германците го обкръжават, за да не бъде заловен, се застрелва. Той е първият в дивизията, удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

В тази битка загиват много войници от батальона. Но те не умират напразно. 24 вражески танка са поразени и изгорени, вражеската танкова група е задържана за повече от четири часа, което не ѝ позволява да пробие до магистралата на Волоколамск, водеща към Москва. Възползвайки се от забавянето на противника, частите на дивизията успяват да се оттеглят към предварително подготвена линия, да изведат резерви и да се прегрупират.

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 юли 1942 г. 28-те войници от батальона са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.

По-късно е установено, че картината на битката е изкривена от журналистите на “Красная звезда”: не всички войници, посочени от вестника, са участвали в нея, не всички са убити и няма 28 бойци, а повече от 100.

На тази основа някои от днешните журналисти и писатели обявяват битката с немските танкове при Дубосеково и Петелино за „митична”. А думите на младши политрук В.Г. Клочкова-Диев: "Русия е велика. Няма къде да отстъпим - Москва е отзад!", които скоро стават боен девиз за всички защитници на столицата, ги смятат за пропагандна измислица.

Въпреки това тежките и героични отбранителни битки срещу 2-ра танкова дивизия на Вермахта в посока Волоколамск са документирани.

Ето още един епизод от невиждания подвиг на войниците от 316-та стрелкова дивизия. В близост до село Строково, Волоколамска област, 11 войници от 1077-и стрелкови полк, водени от командира на сапьорен взвод, младши лейтенант П.И. Фирстов и политрук А.М. Павлов, прикривайки изтеглянето на основните сили на полка към нова линия на отбрана, на 18 ноември влизат в бой с пехотен батальон и 20 немски танка. В продължение на пет часа Панфиловци отблъскват яростните атаки на противника. До края на битката от групата оцелява само Фирстов, който с последната граната разбива вражески танк. Нацистите екзекутират тежко ранения командир.

Бойци и командири се бият до смърт. Подвигът е огромен: героичните действия на отделните бойци формират подвизите на подразделения, части и формирования. Нищо чудно, че 316-та стрелкова дивизия по молба на генерал Жуков пред Върховния главнокомандващ на 17 ноември 1941 г. е наградена с орден „Червено знаме“, а на следващия ден е реорганизирана в 8-ма гвардейска дивизия.

Бойните подвизи на бойците от Панфиловата дивизия не могат да се дискредитират нито от журналистическата прибързаност в напрегнатите дни на отбраната на Москва, нито от съвременните опити за дегероизирането на съветската история.

Самият командир на дивизия Панфилов загива на 18 ноември в битка в района на селото. Гусенево (край Волоколамск). Името му е присвоено с указ на Държавния комитет по отбрана на СССР от 23 ноември 1941 г. на командваната от него дивизия, с което става безсмъртен.

През 1975 г. в село Нелидово, което е на 1,5 км от разклона на Дубосеково, където са погребани повечето от загиналите в тези ноемврийски битки, е издигнат паметник в чест на подвига на Панфиловците.

Превод: В. Сергеев