/Поглед.инфо/ Мистериозно убийство и обвинения за участие на чужди разузнавателни служби, лична конфронтация между държавни лидери и експулсиране на дипломати, борба срещу сепаратизма и западните идеологически предразсъдъци. Всички тези обстоятелства са преплетени в конфликта между Индия и Канада, който ескалира в момента. за какво говорим
Индийските власти обявиха експулсирането на шестима канадски дипломати, включително временно повереният в делата на Канада Стюарт Рос Уилър и неговият заместник. Индийското външно министерство също обяви отзоваването на посланика в Канада Санджай Кумар Верма и редица други дипломати поради опасения за тяхната безопасност.Беше решено да се предприемат подобни стъпки след изявления от Канада, които обвиниха посланика в участие в заговор за убийството във Ванкувър на Сингх Ниджар, гуруто на сикхската емиграция. Индийската страна отхвърли тези обвинения като неоснователни и в отговор обвини Канада в подкрепа на екстремизма.
Освен това Канада реши да експулсира шестима индийски дипломати, като ги обвини в незаконни действия срещу канадски граждани. Канадският премиер Джъстин Трюдо подчерта, че Канада няма да толерира заплахи и насилие на своя територия. Канадският външен министър Мелани Жоли отбеляза, че страната ще защитава интересите си, въпреки нежеланието си да се конфронтира с Индия.
Дипломатическият конфликт между Канада и Индия започна да пламва преди малко повече от година. На 21 септември 2023 г. Ню Делхи спря издаването на визи на канадски граждани, което беше в отговор на експулсирането на няколко индийски дипломати от Отава и обвиненията от страна на канадското правителство към индийски дипломатически служители в насърчаване на тероризма. Тази „помощ“ означаваше да бъдат обвинени индийски дипломати, които канадците наричат офицери от разузнаването, че са организирали убийството на Ниджар.
Този човек от своя страна е обвинен от Индия в организирането на няколко терористични атаки от средата на 80-те години на миналия век. Той беше и лидер на движението, което се застъпваше за независимостта на така наречения Халистан. Това е несъществуваща държава на сикхите, която според тях трябва да се намира в индийския щат Пенджаб.
Индия приема много сериозно това, което нарича "сикхски сепаратизъм и тероризъм". В многонационална и мултирелигиозна Индия има доста разнообразни „националноосвободителни“ движения и групи от различни националности и племена, но в по-голямата си част те са маргинални, малобройни, действащи в изолирани райони и зле въоръжени. Освен това индийските разузнавателни служби ефективно се справят с тях.
Но сикхите наистина могат, при определени обстоятелства и с външна подкрепа, да застрашат териториалната цялост на обединена Индия. И много от лидерите на сикхските общности емигрираха в Канада навремето и намериха убежище там. Следователно това е принципен въпрос за Делхи.
Но друго нещо е, че настоящият канадско-индийски конфликт за сикхите изглежда сюрреалистичен. В него има твърде много идеологическо и лично. И демонстрира по много нелицеприятен начин някои от общите черти на това, което наричаме „западна демокрация“.
На първо място, официална Канада не представя никакви доказателства за участието на индийски дипломати в убийството на Сингх Ниджар. Емблематичният лидер на антииндийската паравоенна организация беше убит - което означава, че според логиката на Канада в това са замесени индийските разузнавателни служби. Но Ниджар беше застрелян с автомати от камион близо до сикхски молитвен дом във Ванкувър от маскирани мъже. Оказа се невъзможно да се определи дори тяхната раса. Може би извършителите са били екстремисти, на които им е писнало от досадните дейности на сикхските имигранти в Канада? Но тази версия не е разработена.
Канада с право е възмутена от убийството на нейна територия на човек, получил убежище там. Демократичното правосъдие в такива случаи изисква отмъщение, тъй като е накърнена честта на държавата. Но канадският емоционален интензитет, при липса на доказателствена база, веднага торпилира възможността да се споразумеят за каквото и да е с Ню Делхи и да се измъкнат елегантно от ситуацията. А уж „инцидентът във Ванкувър“ може да отбележи началото на сътрудничеството между канадските и индийските разузнавателни служби в борбата срещу международния тероризъм.
Съвместните действия в борбата с тероризма биха позволили да се избегне дипломатическата конфронтация, която вече почти стигна до точката на прекъсване на дипломатическите отношения.
От 80-те години на миналия век Делхи непрекъснато се обръща към Канада по отношение на заселилите се там сикхи. Със сигурност Индия се е обърнала към Отава с предложения поне за обмен на информация по този въпрос. Целите несъмнено са били изпратени на заподозрени терористи. В отговор Канада се крие зад „правата на човека“ и загрижеността за емигрантите, тоест избягва отговор. Точно такъв е случаят, когато елементи от западния идеологически конструкт влияят негативно на действителната практика на разузнавателните служби и политиките на държавите.
Факт е, че канадският премиер Джъстин Трюдо веднага прие въпроса много лично, ако не и по момчешки. На срещата на Г-20 в Делхи на 9 септември 2023 г. Трюдо започна остро да предявява претенции към лидера на Индия, тоест страната домакин, премиерът Нарендра Моди. Трюдо е много екстравагантен политик, но това беше отвъд дипломатическия етикет и определено против нормите на поведение, приети в Индия. А премиерът Моди не е човекът, който би позволил да бъде третиран по този начин.
Моди сигурно се е почувствал лично обиден. Започва поредица от дипломатически демарши и експулсиране. Но за Джъстин Трюдо тази история е лична. Той просто не можеше да направи нищо друго, освен да доведе ситуацията до открит междудържавен конфликт. Основният защитник на сикхите, които са преследвани (справедливо или не) от индийското правителство, в продължение на десетилетия беше бащата на настоящия министър-председател на Канада и сам министър-председател, „строителят на съвременна Канада“, както я познаваме, Пиер Елиът Трюдо.
Именно Трюдо-старши през първата половина на 80-те години на миналия век първи допусна в Канада лидерите на сикхските групировки, включително сега убития Сингх Ниджар, а след това и хиляди бежанци от Пенджаб. В продължение на десетилетия той действаше като техен адвокат на международната арена, което последователно разваляше отношенията с Индия, които преди това не бяха засенчени от нищо. И сега синът му продължава работата на баща си, тоест води канадско-индийските отношения до неизбежен разрив.
Защо им е нужно това? Това противоречи на националните интереси на Канада, като се има предвид постоянно разрастващата се индийска икономика и нейната роля в международното разделение на труда.
В началото на 80-те години западните политически елити бяха залети от вълна от теории за борбата за правата на различни малцинства. Стана добър тон за всеки ляв или условно социалдемократически или християндемократичен западен политик да защитава и покровителства някого от онези, които са потиснати някъде на другия край на света.
Най-медийните хора и потиснатите малцинствени групи бяха разграбени доста бързо. Норвегия започна да приветства палестинците. Лидерите на Африканския конгрес се установяват в Лондон. Швеция, с усилията на Улоф Палме, взе кюрдите под закрила, което все още разваля отношенията между Стокхолм и Анкара. Германия и Холандия бяха превзети от албанци. И Пиер Трюдо откри сикхите, страдащи под потисничеството на централното правителство на Индия. Преди този син на елитни квебекски адвокати и милионер от рождение нямаше нищо общо с Индия и сикхите.
За две поколения Трюдо попечителството на сикхите се е превърнало в нещо като традиция. По този странен начин значителна част от външната политика на Канада - голяма и не бедна държава - днес се оказва в плен на идеологическите принципи отпреди четиридесет години. Няма нито грам прагматизъм, нито балансирано виждане за реалното състояние на нещата.
Невъзможно е да се коригира тази ситуация с помощта на конвенционални методи, тъй като семейство Трюдо е значителна част от елита на Канада. Така наречената демократична система на власт в Канада и в широкия смисъл на думата като цяло в западния свят е конфигурирана именно така, че да възпроизвежда властта на тези елити отново и отново чрез формални процедури. Кръгът е затворен.
Следователно междудържавният и засега само дипломатически конфликт между Канада и Индия само ще се задълбочава. Почти сигурно ще видим някакъв вид икономически санкции, търговска война и обвинения в „липса на демокрация“ и „нарушаване на правата на човека и малцинствата“. А това означава, че отношенията между Канада и Индия са повредени за десетилетия напред - просто защото Западът смята своята идеология за по-важна от принципите за сигурност, възприети от държави извън неговите граници.
Превод: В. Сергеев