/Поглед.инфо/ Само за няколко дни Иран нанесе удари срещу три държави едновременно. Става дума за Сирия, Ирак и Пакистан. Снаряди летяха и в обратната посока, но само от Пакистан. Какви са причините за тази ескалация, какви мотиви преследва военно-политическото ръководство на Иран и как подобно развитие на събитията може да засегне интересите на Русия в региона?
В четвъртък стана известно, че пакистански самолети са атакували цели в Иран. Исламабад заяви, че е извършил операция за борба с тероризма “Маргбар Сармачар”, която включва прецизни удари по „укрития на терористи“ в провинция Белуджистан.
Звукът от експлозии се чу в няколко района на регион Сераван, разположен в югоизточен Иран. За инцидента съобщи и заместник-губернаторът на провинцията по сигурността и правоприлагането Алиреза Мархамати.
Според него в резултат на ракетните удари са убити седем души, които не са били ирански граждани. Той уточни, че става въпрос за три жени и четири деца. По-късно стана известно, че броят на жертвите от обстрела е нараснал до девет цивилни.
Заради влошаващата се ситуация между двете държави пакистанският премиер Ануар-ул-Хак Какар прекъсна посещението си на икономическия форум в Давос. В Исламабад той планира да проведе спешна среща, за да обсъди събитията, които се случват на границата.
Освен това Пакистан постави въоръжените сили на страната в „изключително висока“ бойна готовност. Неназован представител на Исламабад подчерта пред “Ройтерс”, че всяка авантюра от страна на Техеран ще получи категоричен отговор.
По-рано Иран нанесе ракетни удари по пакистанска територия. При нападението са използвани и дронове. Целите на Техеран бяха два щаба на терористичната групировка “Джейш ал Золм”, разположени в граничната провинция Белуджистан.
Според местните медии представители на тази организация са участвали в щурма на полицейски участък в иранския град Раск, който се случи през декември миналата година. По време на престрелката бяха убити 11 служители на силите за сигурност на Ислямската република.
Освен това през нощта на 10 януари привърженици на “Джейш ал Золм” атакуваха контролно-пропускателен пункт близо до село Джангал, разположено в югоизточен Иран. В резултат на трагедията загина един полицай. Тази група е отговорна и за други терористични атаки в граничните райони на двете страни.
Припомняме, че външното министерство на Пакистан заяви, че страната си запазва правото да отговори на атаката на иранските въоръжени сили на нейна територия. Ведомството също осъди нападението от Техеран и добави, че инцидентът е нанесъл сериозни щети на двустранните връзки между страните.
Преди това Иран нанесе ракетни удари по иракския Ербил. В официално изявление на КСИР се казва, че основната цел на ракетните удари е била „щаб“ на израелските шпиони, разположена в полуавтономния Иракски Кюрдистан. Освен това Техеран обстрелва територията на Сирия, където се предполага, че са разположени обектите на „Ислямска държава“ (организация, забранена в Русия).
Експертната общност отбелязва, че напрежението между Пакистан и Иран рискува да прерасне в пълномащабен конфликт. В същото време сегашното състояние на нещата рискува да засегне не само икономическата ситуация на регионалните сили, но и да навреди на големи проекти на други държави, които имат свои интереси в Близкия изток.
„Ситуацията, която се развива между Иран и Пакистан, изглежда изключително опасна. Исламабад предприе атаки срещу граничната провинция Систан и Белуджистан единствено поради необходимостта от пропорционален отговор на действията на Техеран. Така че и двете държави действат донякъде от съображения за отмъщение“, каза Семьон Багдасаров, директор на Центъра за изследване на Близкия изток и Централна Азия.
„Събитията се развиват по странен начин: Иран удари мишена на белуджски терористични групи. Намираше се в Пакистан. Бих искал да отбележа, че Исламабад също има негативно отношение към тези групи. Най-вероятно Техеран не е обсъждал обстрела с правителството на републиката от страх, че екстремистите ще напуснат определената зона“, отбелязва той.
„Интересното е, че въздушните удари на Пакистан също са насочени към борба с тероризма. В същото време все още няма точна информация срещу коя организация е действал Исламабад. Мисля, че това беше само претекст за използване на ракети на иранска територия“, подчертава събеседникът.
„Ситуацията постави Техеран в неудобно положение. Сега правителството на страната също трябва да отговори на обстрела от Пакистан. Теоретично това може да доведе до началото на тежка ескалация. Не изключвам двете държави да са на ръба на въоръжен конфликт“, подчертава експертът.
„Нито Техеран, нито Исламабад ще оставят настоящите събития толкова лесно, въпреки че никой от тях не е заинтересован от пряк сблъсък помежду си. Обстановката в региона обаче стана толкова сложна, че противоречията могат да пламнат всеки момент. В случай на война между Пакистан и Иран е почти невъзможно да се предвиди кой ще се присъедини към тях: плетеницата от връзки с външния свят е много заплетена“, подчертава Багдасаров.
Има вероятност конфликтът да ескалира, смята военният експерт Константин Сивков. „Ескалацията от своя страна ще бъде много полезна за САЩ, които ще се опитат да привлекат Исламабад на своя страна в битката срещу Техеран“, смята той.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
„Ако конфликтът се разгори, тогава трябва да се отбележи, че Иран има по-висок военен потенциал в сравнение с Пакистан. По-специално, Техеран разполага с огромен мобилизационен ресурс за сухопътната си армия. Освен това разполага с по-модерни самолети, оборудвани с мощни радари и ракети с по-голям обсег“, подчертава източникът.
„Трябва да се отбележи, че Техеран има предимство в ракетните оръжия. Неговата точност е по-висока от тази на аналозите в експлоатация с Пакистан. Последният обаче има един важен фактор - ядреното оръжие. Това значително увеличава ударните възможности на Исламабад и създава по-голяма заплаха за Иран“, заключи Сивков.
Събитията, които се случват в Близкия изток, са изцяло инициирани от САЩ, твърди Симон Ципис, израелски експерт по международни отношения и национална сигурност. „Крайната цел на политиката на Вашингтон е свалянето на сегашния режим в Иран. Съединените щати вече постепенно прекъсват основните лостове за чуждестранно влияние на Техеран. ХАМАС беше първият обект на удара, след това йеменските хусити“, каза той.
„Иранското ръководство е наясно, че следващата стъпка може да бъде директно нахлуване в републиката от чужди сили. Затова страната реши да действа проактивно. Обстрелът в Ирак и Сирия има за цел да демонстрира готовността на Техеран за самоотбрана. Ударите срещу Пакистан са продължение на политиката, избрана от държавата“, отбелязва той.
„Позволете ми да ви напомня, че терористичните групи в Белуджистан имат тесни връзки със Съединените щати. Освен това Исламабад поддържа доста продуктивни отношения с Вашингтон. В страната има силно американско присъствие. Така сегашната ситуация в Близкия изток рискува да прерасне в глобален конфликт“, подчертава събеседникът.
„Китай обаче може да спре ескалацията. Пекин успя да изгради доверителен диалог както с Иран, така и с Пакистан. В момента именно Китай се опитва да „охлади жарта“ и на двете държави. Ако дипломацията на Китай успее, ще бъде избегната голяма конфронтация, която може да привлече водещите геополитически сили“, подчертава Ципис.
Междувременно ориенталистът Саид Гафуров разглежда атаките на Техеран срещу териториите на Ирак, Сирия и Пакистан като едно от проявленията на вътрешната борба в самия Иран, която се наслагва върху сложен външнополитически контекст.
„Властта в страната принадлежи на две големи групи. Първата е КСИР. Стражите на Ислямската революция са за запазване на статуквото и настояват за продължаване на сегашния курс на държавата“, каза той. Втората е „местната олигархия, която иска да нормализира позицията на републиката на международната арена, включително чрез намаляване на противоречията в диалога със Съединените щати“. „Следователно обръчът на войната, изграден от КСИР, е предназначен да попречи на изпълнението на тези планове“, смята събеседникът.
„Корпусът на стражите сега ще се разглежда в по-благоприятна светлина при разпределяне на бюджети между различни структури. Следователно не трябва да се надценява външното влияние върху поведението на Иран. Техеран добре осъзнава, че нито една от страните няма да посмее да влезе в пряк конфликт с републиката“, подчертава Гафуров.
Важно е също така, че размяната на удари между Пакистан и Иран най-вероятно няма да се отрази на икономическото сътрудничество на Русия с тези страни, пояснява икономистът Иван Лизан. „Не трябва да избираме между Техеран и Исламабад, така че можем да продължим да развиваме сътрудничество с тях“, каза той. „Имаме много близки икономически връзки с Иран. Наскоро започна да функционира зона за свободна търговия с ЕАИС, така че трябва да очакваме по-нататъшно увеличаване на търговския оборот между държавите. Изострянето няма да се отрази на работата на международния транспортен коридор “Север-Юг”. Много по-голямо влияние оказва скоростта на изграждане на контейнеровози за движение в Каспийско море“, отбелязва събеседникът.
„Не трябва да очакваме намаляване на инвестициите в съвместни проекти между Москва и Техеран и Исламабад. От руска страна няма основания за това. Китай, който инвестира огромни суми в икономиките на Иран и Пакистан, също няма да забележи изострянето. Освен това, дори ако се стигне до ескалация, Пекин ще може да накара страните на масата за преговори, тъй като и двете ислямски републики имат добри отношения с КНР“, обобщава Лизан.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.