/Поглед.инфо/ Една от основните причини за сериозния срив на световните фондови пазари, настъпил на 5 август, е спадът в цените на акциите на най-големите технологични компании. Особено се отличиха борсите на азиатските страни и територии: Япония, Южна Корея и Тайван. Например корейският борсов индекс КОСПИ потъна с 8,8%, актуализирайки антирекорда от есента на кризисната 2008 г. И въпреки факта, че фондовите борси показаха възстановяване на 6 август, инвеститорите все още очакват нови вълни на спад.

Американската борса “Насдак”, на която се търгуват акции на най-големите технологични компании, може да участва активно във формирането на следващия вълна. Вече след слаби отчети инвеститорите продават акции на тези компании, изправени пред жестоката реалност. А именно: мащабните инвестиции на големи технологични компании в технологии за изкуствен интелект не са довели до нарастващи печалби. И не се знае кога ще се обърнат.

Тази несигурност се допълва от очакванията за икономическа рецесия в Съединените щати. Инвестирането в модни технологии е лесно на стабилен и разрастващ се пазар, но с изобилието от черни лебеди, летящи навсякъде от Южнокитайско море, Близкия изток и чак до Балтийско море, апетитът на инвеститорите за риск забележимо е намалял. И като се има предвид, че именно големите технологии бяха основният двигател на растежа на американските, а след тях и на най-големите регионални фондови пазари, настоящият им срив е съвсем естествен.

Паралелите между настоящото експлозивно търсене на ИИ от страна на инвеститорите и бума на “дотком”през 2000-те не са случайни. И тогава, и сега говорим за разминаване между очаквания и реалност. Ясно е, че рано или късно новата технология ще осигури реално увеличение на производителността на труда. Проблемът е, че разликата между „рано“ и „късно“ има специфично парично измерение. Инвеститорите, виждайки перспективнта технология, се страхуват, че нямат време да се качат на влака, който ще ги отведе до астрономически печалби. Но компаниите, които трябва да генерират тези печалби, засега генерират само загуби от мащабни капиталови инвестиции, необходими за развитието на нови технологии.

Например капиталовите разходи на само четири компании - “Амазон”, “Алфабет”, “Мета” и “Майкрософт” - от началото на 2024 г. възлизат на над 106 милиарда долара. Лъвският дял от тези пари отиде за закупуване на земя и изграждане на центрове за данни за изчислителната мощност, необходима на изкуствения интелект. Появи се интересен парадокс: ИИ технологиите все още не генерират големи печалби, но страхът от изоставане от конкурентите принуждава най-големите компании да инвестират все повече пари в технология със съмнителна възвръщаемост, което намалява печалбите на компаниите и плащанията на дивиденти.

Инвестициите в ИИ все още се разглеждат като рисков капитал. Днес генеративният ИИ се търси главно в творческата индустрия (визуално съдържание, журналистика, образование и др.), правото и B2C сегмента (различни гласови асистенти, чат ботове и др.). В същото време съвременните И технологии не позволяват на бизнеса да умножи производителността. По-приятните и удобни интерфейси на чатботовете, намаляването на разходите на адвокатски кантори, редакции и образователни платформи ви позволяват да спестите 10-15% (в някои случаи 20%) от разходите. Това е голям тласък за бизнеса, но все още не осигурява експлозивно повишаване на ефективността, което отговаря на основните очаквания за ИИ .

Значителен икономически ефект от използването на изкуствения интелект теоретично може да се получи в индустриалния сектор. Но процесите на автоматизация в производството вече са отишли доста далеч и добавката под формата на ИИ няма да даде голям тласък тук. Поне не още.

Технологиите се развиват бързо. Експлозивен растеж ще бъде осигурен от така наречения общ изкуствен интелект, който е своеобразен „свещен граал“ на всички технологични решения, свързани с ИИ . Невъзможно е обаче да се предвиди колко бързо ще бъде изминат пътят от сегашния етап на развитие на изкуствения интелект до желания, точно както беше невъзможно да се предвиди точно кога и дали бозонът на Хигс ще бъде открит по принцип. Питър Хигс, който предсказа съществуването на тази частица още през 60-те години на миналия век, беше трудно да си представи, че неговата теория ще получи експериментално доказателство едва през 2012 г. с помощта на Големия адронен колайдер. Малко вероятно е инвеститорите в компании, които залагат на ИИ , да са склонни да чакат толкова дълго.

Те не са готови да чакат не само десетилетия, но дори няколко години. По този начин интересът към акциите на “Епъл” спадна, след като “Блумбърг” съобщи, че компанията може да отложи пускането на първия автомобил без шофьор до 2028 г. В същото време степента на автономност на такива автомобили вероятно ще бъде преразгледана. В мечтите си акционерите на технологични гиганти вече си представяха пътища, пълни с безпилотни превозни средства (четвъртото ниво на автономност, което не изисква човешко участие). Но реалността оправдава очакванията: сега говорим само за второто ниво на автономия а ла “Тесла” (частична автоматизация на процесите, при която водачът все пак трябва да следи ситуацията на пътя).

Поради тази причина в Русия се развива технология, която е обещаваща, но не осигурява очевиден икономически ефект тук и сега, включително благодарение на усилията на държавата и квази-публичния сектор. Така например Националната стратегия за развитие на ИИ до 2030 г. отрежда значителна роля в развитието на технологиите на държавата, особено по отношение на изграждането на инфраструктура и обучението на персонал. В този смисъл държавното участие значително намалява ефекта на „разочарованите инвеститори” на фондовия пазар. И конкуренцията в този сегмент ще стане по-прагматична и ориентирана към резултатите.

Превод: В. Сергеев