/Поглед.инфо/ Съединените щати сериозно признават, че израелско-палестинският конфликт може да предизвика пълномащабна война в Близкия изток. И вече правят планове за евакуация на граждани - според съобщения в медиите ще трябва да бъдат спасени 600 хиляди души. Колко висока е вероятността от най-лошия сценарий?

Кандидат номер едно

Ако битката излезе извън Ивицата Газа, „Хизбулла“ веднага ще се появи на театъра на военните действия.

Израел е извършвал многократни операции срещу шиитската групировка, създадена през 80-те години на миналия век. Последната, „Достойно възмездие” през 2006 г., напълно ескалира във Втората ливанска война, в която „Цахаб“ окупира южната част на страната. Войските бяха изтеглени едва след резолюцията на Съвета за сигурност на ООН.

„Хизбулла“ е много по-страшен враг от ХАМАС. Ръководителят на организацията Хасан Насрала твърди, че разполага с над сто хиляди щика. Това е повече от ливанската армия (85 хиляди), отбелязва вестник „Таймс оф Израел“. А „Хизбулла“ има богат боен опит - групировката воюва в Сирия на страната на Башар Асад.

Според израелското издание „Хаарец“ основният коз на шиитската организация е колосалната доставка на ракети и снаряди, около 150 хиляди единици. Не всяка държава може да се похвали с такъв арсенал. Значителна част са боеприпаси за системи за залпов огън, но има и по-сериозни оръжия: десетки хиляди балистични ракети земя-земя с обсег до 300 километра. Тоест абсолютно цялата територия на Израел е под заплаха.

Има и противокорабни ракети и системи за ПВО. И разбира се, различни видове ПТУР„ Които вече са били използвани срещу „Цахал“: според „Хизбулла“ нейните бойци са унищожили танк „Меркава“ миналата седмица.

Размяната на трансгранични удари започна в деня след атаката на ХАМАС. „Хизбулла“ е готова да влезе в пълномащабна война в случай на израелска инвазия в Ивицата Газа. Според анализатори от „Ню Йорк Таймс“ удар от север е много опасен.

Премиерът Бенямин Нетаняху предупреди, че това ще доведе до "безпрецедентни разрушителни последици" за Ливан. Министърът на икономиката и промишлеността Нир Баркат също заплаши Техеран: „Ако разберем, че „Хизбулла“ възнамеряват да атакуват Израел, ние ще ударим тази змия по главата – Иран.“

Ами Иран?

Самата ислямска република действа двусмислено. От една страна изглежда, че се опитва да избегне директен сблъсък със заклетия си враг. Както увери постоянната мисия в ООН, това няма да се случи, „при условие че израелският апартейд не посмее да атакува Иран, неговите интереси и граждани“. Освен това, според портала „Аксиос, Техеран е информирал Тел Авив за необходимостта да се избегне по-нататъшна ескалация на конфликта.

Външният министър Хосеин Амир Абдолахиан обаче каза, че ако операцията в Газа продължи, всички варианти за отговор са възможни.

Израел е атакувал Сирия няколко пъти, включително международни летища в Дамаск и Алепо. ВВС атакуваха и позиции на сирийските войски в южната провинция Дараа: осем души бяха убити и още седем бяха ранени. По-нататъшни събития от този род също могат да послужат като причина Иран да бъде въвлечен в конфликта.

Демонстрация на подкрепа

Междувременно САЩ, главният съюзник на Израел, изпратиха две ударни групи самолетоносачите с флагмани „Джералд Форд“ и „Дуайт Айзенхауер“ в Източното Средиземноморие. Пентагонът обясни: това е с цел да се предпазят „радикалните сили“ в региона от военна намеса.

"За Съединените щати, както и за Израел, настоящите събития, очевидно, дойдоха като изненада - казва военен наблюдател Дмитрий Корнев. „Вашингтон наистина се опитва да спре заплахата от ескалация. Разбира се, две самолетоносачни ударни групи са достатъчни, за да унищожат логистиката на иранските проксита. Но Вашингтон не е готов за пълномащабна война срещу Техеран с наземна фаза“, допълва експертът.

Според експерта, ако това се случи, САЩ най-вероятно ще спечелят, сформирайки около себе си международна коалиция. Това обаче е свързано с огромни разходи и определено няма да приключи до ноември следващата година, преди президентските избори. Администрацията на Байдън вероятно не е доволна от тази ситуация.

Но не само американците имат военноморски сили. В края на миналата седмица китайска оперативна група от шест вимпела се отправи към региона: разрушителите „Цибо“ и „Урумчи“, фрегатите „Цинжоу“ и „Лини“ и снабдителните кораби „Циандаху“ и „Донпингу“.

"Пекин изгражда своя флот по-бързо от всеки друг в света, възнамерявайки скоро да постигне паритет с Вашингтон. Китай вече има военноморски бази в Африка и изпращането на кораби в Близкия изток е начин да се демонстрира. Пекин обаче няма да влезе в активна конфронтация, а по-скоро ще се опита да постигне политическа изгода, „показвайки мускули“, твърди Корнев.

Заплаха на място

Американците също са изправени пред проблема със сигурността на собствените си бази в Сирия и Ирак. Според Пентагона военни съоръжения на САЩ в региона са били атакувани най-малко 19 пъти за седмица.

Иракската база „Айн ал-Асад“ пострада най-много: тя беше атакувана няколко дни подред - от 20 до 22 октомври - от ударни дронове и ракети. Шиитската „Ислямска съпротива в Ирак“ пое отговорност.

Бази в Сирия също бяха атакувани:

  • в петролното поле „Ел Омар“ в източната част на страната;

  • в Ал Шадад в южната част на провинция Хасака;

  • в граничния град Ат-Танф;

  • военновъздушна база в Ал Маликия в североизточна Сирия;

  • аванпост в находището „Конико“ в Дейр ез Зор.

Белият дом обвини Иран за това, заявявайки, че иска да въвлече САЩ в конфликта. Експерти обаче смятат, че Техеран също не е заинтересован от това.

"Те са готови да действат само с пълномощници, и то по много ограничен начин. В същото време иранските ракетни арсенали могат да причинят проблеми както на американците, така и на Израел - това е много по-сериозно оръжие от това, което беше използвано при атаки срещу бази в Сирия и Ирак“, отбелязва Корнев.

В същото време в петък американските Ф-16 атакуваха две цели в Сирия, които според Пентагона се използват от КСИР и проирански групировки. Пентагонът отбеляза, че ако атаките срещу техните бази продължат, ще бъдат взети „необходимите мерки за защита“.

Изглежда, че никой от регионалните и глобалните играчи не иска пълномащабна война с участието на няколко държави. Ескалацията обаче се засилва. И всяка следваща стъпка може да предизвика верижна реакция, която неминуемо ще доведе до трагични последици. Сега много зависи от това каква ще бъде наземната операция на „Цахал“ в Газа и дали Израел изобщо ще реши да я предприеме.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.