/Поглед.инфо/ Йемен всъщност обяви война на Израел - неговата армия нанесе ракетна атака срещу еврейската държава, а властите в страната (често ги наричат хусити, въпреки че в действителност те са властите на основната част от полуразпадналата се държава, които контролират и столицата Сана) обявиха готовността си да изпратят десетки хиляди бойци в помощ на Ивицата Газа и поискаха от Саудитска Арабия и ОАЕ да ги пуснат през тяхна територия.
И двете страни, разбира се, отказаха; освен това саудитската ПВО свали йеменски ракети. Това не е изненадващо - първо, Саудитска Арабия и ОАЕ се страхуват от американците, които заплашват да се застъпят за Израел, ако някоя от мюсюлманските страни се опита да се намеси и да спре кървавата баня, която Израел предизвика в ивицата Газа. Второ, саудитците и емирствата се бият с Йемен повече от десет години, тоест със същите хусити, които не искаха да видят на власт, а примирието беше установено едва наскоро. Така че примерът с Йемен служи като най-доброто потвърждение, че арабският свят е разделен, страхува се от САЩ и не може да помогне на палестинците военно. Но означава ли това, че Израел, използвайки американската подкрепа, ще може да продължи да провежда своята „операция за отмъщение“ или по-скоро геноцид на палестинското население в Газа, докато постигне целите си?
Това е работата - не. Официалната цел на Израел е унищожаването на ХАМАС, тоест ликвидирането на 40 хиляди негови бойци. Не е известно колко от тях вече са загинали след 7 октомври, но във всеки случай не повече от две хиляди. В същото време общият брой на жертвите - главно от израелските бомбардировки - вече наближава десет хиляди, като по-голямата част от тях са жени и деца. Съотношението на броя на жертвите на бомбардировки сред военни и цивилни обаче не е едно към пет, а много по-високо - защото значителна част от въоръжените войници на ХАМАС загинаха в битките, които се водят с вече навлязлата в ивицата Газа израелска армия. По-голямата част от бойните сили на ХАМАС се крият в подземни тунели, до които няма да е лесно за израелската армия дори да достигне. Следователно основният залог на Израел досега е върху бомбардировките - те трябва да принудят палестинците да избягат първо на юг от Ивицата Газа, а след това в Египет. Това е втората, неофициална, но не особено скрита цел на Израел: да изчисти поне северната част на ивицата Газа, където живее по-голямата част от населението на територията, от палестинци. За всичко това Израел се нуждае от време — и то много време.
Както израелските военни, така и политическите лидери говорят за много месеци - военните експерти не се наемат да прогнозират, но са съгласни, че операцията ще отнеме поне шест месеца, а най-вероятно и повече от година. И в същото време не говорим за постигане на целите на Израел, тоест премахването на цялата армия на ХАМАС и неговата политическа структура. Не, въпросът е просто, че дори опитът за прочистване на северната част на Газа ще отнеме много време - с огромни жертви от страна на палестинците и значителни загуби на израелската армия. И това е в най-благоприятния случай за Израел - ако “Хизбулла” не отвори втори фронт срещу него на север.
Но дори “Хизбулла” да не се намеси, Израел няма много време. Но Нетаняху предполага, че може да прави каквото си иска в Газа в продължение на много месеци. Съединените щати няма да го спрат, той не се интересува от други страни, а Израел изобщо не се интересува от палестинските жертви. Бомбардиране още няколко месеца е напълно възможно, американците ще доставят снарядите. Ще бъдат ли избити 30-40 хиляди жени и деца? Няма проблем - „съпътстващи щети“, но ще бъде възможно да се унищожат още няколко хиляди членове на ХАМАС и част от тяхното ръководство. Ами ако арабският и мюсюлманският свят се възмутят и наругаят Израел, а латиноамериканските държави започнат ли да прекъсват дипломатическите отношения с него? Ами моля, но „окончателното решение“ на палестинския въпрос ще се приближи – поне в северната част на Ивицата Газа.
Това е позицията на Израел. Стратегията му обаче не е самоубийствена в средносрочна историческа перспектива (в края на краищата с зверствата си той на практика анулира своя „имунитет“ към Холокоста и дава индулгенция на ислямските страни, така че в бъдеще, когато имат сили и Съединените щати се оттеглят, да направят с него точно същото), но няма да се получи дори в краткосрочен план. Тъй като Израел няма една година да действа в Газа - начинът, по който действа, променя ситуацията в света много по-бързо, отколкото Нетаняху и “Цахал” се движат към целите си.
Да, арабският свят е разделен и се страхува от Съединените щати - и сега няма да започне война срещу Израел. Да, възмущението на арабската улица все още не е застрашило стабилността на властите на арабските страни. Да, влизането на “Хизбулла” във войната може да се забави с няколко месеца. Да, Иран няма да се остави да бъде провокиран, за да не се изложи на американска атака (каквато, между другото, самите САЩ не искат да нанасят).
Но извънредна среща на високо равнище на Арабската лига ще се свика в края на следващата седмица - и не може да се измъкне с празни призиви за мир, за да окаже натиск върху Израел. Позицията на САЩ в същата ООН показа, че Вашингтон не е готов за никакъв компромис по този въпрос - да, официално администрацията на Байдън призовава Израел да спазва „законите на войната“, но в същото време не иска да отрони дори официални думи за осъждане на кланетата на цивилни. През последните седмици както саудитците, така и други арабски страни се опитваха да убедят Съединените щати да окажат натиск върху Израел - но всичко напразно. Така че, след като се съберат, арабските лидери ще трябва да обсъдят как да принудят САЩ и Запада да принудят Израел да спре. Какво могат да направят арабите? Да повторятултиматума от октомври 1973 г. - тогава, по време на арабско-израелската война от Йом Кипур, арабските страни наложиха ембарго върху доставките на петрол за западните страни, водени от Съединените щати. Войната приключи седмица по-късно и цените на петрола се увеличиха няколко пъти.
Разбира се, тогава за спирането на войните спомогнаха и заплахите за намеса от СССР, основният съюзник на арабските страни и ядрена сила. Сега ударът под формата на петролното ембарго все още не е обсъждан публично - пазарът на петрол е в различно състояние от преди половин век. Иранският лидер Хаменей обаче призова за ембарго върху доставките на петрол за Израел от мюсюлмански страни. Но като се има предвид, че основните доставчици са условно мюсюлмански Казахстан и полумюсюлманска Нигерия, това е възможно от тях. Но дори и това да се беше случило, САЩ нямаше да оставят Израел без гориво.
Но ако арабските страни поне заплашат (тоест поставят ултиматум - предупреждаваме, че ще спрем доставките, ако например след две седмици не спрете Израел) Запада с тотални енергийни санкции, това ще бъде съвсем различен разговор. Пазарът на петрол и газ вече е в много тежко състояние след въвеждането на санкции срещу Русия и без арабски газ Европа, която вече се отказа от руския газ, просто няма да оцелее. Да не говорим, че цените ще се повишат и в Съединените щати - повече от значително, което напълно ще лиши Байдън (и всеки кандидат на Демократическата партия) от шансовете за победа, като по този начин ще отвори пътя на Тръмп към Белия дом.
Следователно Съединените щати няма да могат просто да игнорират ултиматума на Арабската лига.Те наистина ще трябва да направят нещо с Израел. Команда, спиране на доставките на оръжия и боеприпаси, оказване на натиск върху „еврейската линия“ ли? Това не е толкова важно - основното е, че Израел ще загуби основното условие за продължаване на операцията в Газа: подкрепата на САЩ.
Арабската лига няма да постави ултиматума следващата седмица - но всеки ден на израелска бомбардировка над Газа, всеки ден на масов геноцид над палестинците приближава момента, в който арабските страни (и те ще бъдат подкрепени от голяма част от ислямския свят) ще бъдат принудени да прибегнат до последния останал метод за въздействие върху тях.САЩ. И тогава Израел ще се окаже в ситуация на пълно поражение – с остра вътрешна политическа криза, с репутация на масов убиец, ислямски свят, който го мрази, и неизселена Газа с неунищожен ХАМАС.
И той ще трябва да обвинява само себе си за поражението си - защото се притисна сам в ъгъла, мислейки, че не само не може да даде възможност на палестинците да създадат своя собствена държава, но и да извърши геноцид, за да изгони палестинците от Газа.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.