/Поглед.инфо/ Внезапното избухване на военен конфликт между евреи и араби в Израел и в палестинските територии, в някои отношения надминаващи всички предишни интифади, има ясна хронологична последователност. То беше ясно предизвикано и направлявано от лидера на партия “Ликуд” Бенямин Нетаняху, който се опитва да остане на власт, включително чрез „малката победоносна война“.

На 2 май, когато стана окончателно ясно, че израелският премиер няма да може да създаде управляваща коалиция, полицията започна да изселва десетки арабски семейства в Източен Йерусалим от квартал “Шейх Джахар”, в непосредствена близост до Храмовия хълм с джамията Ал Акса, с цел да се засели с еврейски заселници. Това предизвика първата вълна на арабски гняв, но все още в обичайните рамки.

На 5 май президентът Реувлен Ривлин предаде мандата за формиране на управляваща коалиция в Кнесета на опозиционните лидери Яир Лапид и Нафтали Бенет. Първото нещо, което обявиха, беше намерението си, след като дойдат на власт, да преследват незабавно Нетаняху за корупцията, който в опит да избегне процеса и затвора потопи страната в поредица от безкрайни избори. Новият кабинет трябва да разчита на „неправителствена“, но формализирана подкрепа от представители на израелските арабски партии, която също беше като „остър нож“ за десния лагер около Нетаняху.

След това на 7 май, вероятно по директна заповед от върха, израелската полиция разпръсна арабските поклонници в джамията Ал Акса на Храмовия хълм, която послужи като „спусък“ за по-сериозни вълнения.

Съществува стабилна концепция за "геополитика на Храмовия хълм", чието значение е, че и най-малката промяна в присъствието на евреи и мюсюлмани в тази ключова свещена точка води до тектонични трусове в целия регион. Така основният ход на следващите събития беше предвидим.

И ако президентът на Палестина Махмуд Абас, заедно с управляващите на Западния бряг на река Йордан “Фатах”, както обикновено, следват пътя на гражданското неподчинение, то радикалният “Хамас”, управляващ в Ивицата Газа, също очаквано отговори с изстрелване на няколко ракети на израелска територия. Това беше последвано от ускоряваща се размяна на удари, които придобиха безпрецедентни мащаби.

Газа вече е изстреляла до 2000 самоделни ракети и реактивни снаряди по „вражеска територия“. В същото време, според оценките на израелските военни, все още има най-малко 12 хил. на склад. В отговор Израел изпрати около 160 бомбардировача в Газа само през нощта на 14 май. Обхватът на унищожението е колосален. Цивилни гинат и от двете страни. Израелците са по-малко, но паниката цари в градовете на страната, защото прехваленият “Железен купол” не може да се справи с толкова много оръжие, което лети към градовете. Председателят на Политбюро на “Хамас” Халед Машаал иска примирие при всякакви условия. И рано или късно, разбира се, такова ще последва.

Предварителните резултати от поредния кръг на арабско-израелската конфронтация могат да бъдат обобщени сега. Провъзгласявайки "отечеството е в опасност", Нетаняху, може би, е постигнал основната си политическа цел. Бенет отказа да създаде управляваща коалиция. Лапид е безсилен без него. Настроението на населението е такова, че като участва на 5-и (!) предсрочни избори, Нетаняху най-накрая може да получи достатъчен брой мандати за съставяне на правителство.

Основната новина на настоящото изостряне обаче е, че никой не очакваше такава интензивност на арабския протест - израелски граждани, живеещи в дълбините на израелската територия (20% от населението) и нямащи нищо общо с перспективите за палестинска държавност. Междувременно Източен Йерусалим и Храмовият хълм са светини за тях. Тези дни в градовете и селищата на Израел с чисто арабско население, главно в северната част на страната в Галилея, настъпи анархия. А големите градове със смесено население, от третата по големина Хайфа, съседна на Галилея, Ако до Яфа, Лод и Рамла на юг, са обхванати от безредици, палежи и сблъсъци на младежки „банди“ от двете страни.

Полицията в тези градове не може да се справи със защитата на населението. Правителството обсъжда участието на армията за възстановяване на реда, но за момента на военните, напротив, е забранено да се появяват в арабските квартали в униформа, за да не станат обекти на атака. Призракът на гражданска война надвисва над страната. И това въпреки, че израелските араби, въпреки че са лишени от някои граждански права в сравнение с евреите, все пак далеч надминават по стандарт на живот не само палестинците, но и жителите много богати арабски страни. Очевидно „единият хляб“ не е достатъчен. И демографските перспективи на страната са такива, че след няколко десетилетия израелските араби, заедно с ултраортодоксалните евреи отказващи да служат в армията, ще съставляват половината от населението. Следователно се подразбира, че действията, предприети от правителството, сега осигуряват дългосрочната стабилност на Израел.

По-нататъшната ескалация на военните действия на Израелските сили за самоотбрана може да доведе до въоръжените протести вече и в развълнувания, но все още относително сдържан Западен бряг (празникът Курбан Байрам и голямата петъчна молитва на 14 май, в която полицията не се намеси, премина там спокойно). Палестинският президент и лидер на “Фатах” Абас обаче е в затруднено положение. В края на краищата “Хамас” се жертва в Газа, отговаряйки на призивите му. Абас дълго време няма да може да се въздържа да не заповядва военна борба - това би го заплашило с пълна загуба на авторитет сред палестинското население.

Чрез своите самоубийствени действия, “Хамас” вероятно разчита на това. Освен това военните резултати от израелската операция изглеждат двусмислени. Докладите от фронта съобщават, че щабът и центровете за производство на вражески ракети, предварително идентифицираните му бункери и подземни комуникации са унищожени. В същото време израелската преса съобщава, че основният план на операцията на Генералния щаб на армията "Пазител на стените" е провален. Неговата същност беше, че изобразявайки подготовката за мащабно наземно нахлуване в Газа, да се подтикне командването на военното крило на “Хамас” и основните му сили да се укрие в подземните структури и след това да ги унищожат с въздушни удари и артилерия.

Бойците не се хванаха и не са влизали в скривалища, а се пръснаха заедно с личните си оръжия сред цивилното население. Военният потенциал, който “Хамас” е изградил през годините на непрекъснато управление в Газа, е такъв, че за пълноценната окупация на Ивицата на израелските сили са необходими значително повече сили, отколкото са концентрирани. Те стават единствено за краткосрочни местни набези. В резултат на това жертвите сред палестинското цивилно население са много по-големи, отколкото сред бойните отряди. Ядрото на бригадите "Иззедин ал Касам" е запазено и е малко вероятно пълното повторно окупиране на Газа без сериозни жертви от двете страни.

Подземните комуникации, както се е случвало повече от веднъж в миналото, могат да бъдат възстановени много по-бързо, отколкото може да си представим, тъй като жителите на Ивицата нямат много друга работа. Още по-малко могат да са ефективни предприеманите сега опити за обстрели на жилищата, ако не по домовете, то поне по квартирите, където живеят командирите на “Хамас” - те отдавна са се махнали”. А такива действия като унищожаването на високата сграда, където се намираха офисите на световните информационни агенции - от “Ал Джазира” до “Асошиейтед Прес”, където със сигурност са знаели, че няма бойци от “Хамас”, няма да доведат до Израел по-близо до победата.

Описвайки състоянието, в което е попаднал Израел, известният рускоезичен политик Авигдор Либерман, който по никакъв начин не се отличава с миролюбието си към “Хамас”, заключава: „Нетаняху съсипва страната. През последната седмица станахме свидетели на безпрецедентен пълен провал и колапс на властта във всичко. Г-н правителствен глава! Вън! "

Като цяло, след като спечели определена тактическа победа, Нетаняху, преследвайки предимно егоистични политически цели, стратегически заплита допълнително възела на арабско-израелските противоречия още по-здраво. Ще трябва да се разплита с големи трудности.

Превод: В. Сергеев