/Поглед.инфо/ От средата на август в Североизточна Сирия, в зоната на контрол на кюрдските СДС (Сирийски демократични сили - бел. ред.) и водената от САЩ международна коалиция, назрява вътрешна криза, която вече прерасна в мащабни сблъсъци .

Причината е арестът от кюрдите на ръководителя на "Военния съвет на Дейр аз Зор" Ал Хабил на 27 август. Това беше спусъкът за нарушаване на крехкото равновесие, създадено от американците в териториите на самопровъзгласилата се администрация на Североизточна Сирия.

От ситуацията веднага се възползваха други противници на СДС - арабските групировки от турската окупационна зона в Северна Сирия и в Идлиб. Те удариха покрайнините на Манбидж и някои кюрдски постове по важната магистрала М4, която пресича северната част на страната от Средиземно море до границата с Ирак. По време на писането на тази статия СДС се наложи да отстъпи.

В Дейр аз Зор (южната част на територията, контролирана от кюрдите), ситуацията за СДС започна да се оформя още по-лошо. Групировки от местни арабски племена вече са превзели повече от дузина селища и контролно-пропускателни пунктове и продължават да напредват.

За външния наблюдател разгръщащите се сблъсъци може да изглеждат като гръм от ясно небе, но това не е така.

Първо, тази бомба със закъснител беше заложена от самите американци, когато те започнаха да се опитват в свой стил да създадат арабско-кюрдска федерация като противовес на правителството на Дамаск. Сега те категорично призовават да не се преувеличава междуетническият характер на конфронтацията, но, както се казва, фактите са налице и тези изявления само засилват обратното впечатление.

Представители на местни племена се разбунтуваха срещу кюрдите, които дойдоха при тях от север.

Арабите ги смятат за аутсайдери, които са толерирали заради американците (по-точно заради международната коалиция срещу ИДИЛ (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), до последно с надеждата да получат своята „част от баницата“ - намиращите се тук нефтени и газови кладенци.

Разбира се, тази „бомба“ можеше да не избухне или да остане неактивирана още дълго време, ако американците не се бяха оттеглили от контрола на окупираната територия и не бяха дали всичко на милостта на кюрдската администрация, като се ограничиха до мудни отговори на обстрелите на проиранските части и периодичните бомбардировки на иранския коридор към Ирак в град Абу Кемале.

Кюрдите с течение на времето действаха все по-прямолинейно и по-твърдо, оправдавайки се, че се борят срещу спящите клетки на ИДИЛ, престъпници и наркодилъри и в същото време заедно с това и с „твърде пъргавите“ местни лидери.

Друга важна причина е общото влошаване на икономическата ситуация и на двата бряга на Ефрат, тъй като дори на кюрдската територия продължава да циркулира сирийската валута.

Ако американците бяха принудили кюрдите да споделят приходите от петрол с местните шейхове, тогава може би спадът в стандарта на живот нямаше да бъде толкова забележим, а елитите, които получават своя дял от „рентата“, биха сдържали и ограничили своите съплеменници. Но това, както разбирате, не се случи.

Освен това американците, поради собствените си вътрешнополитически сътресения, от замразяването в ерата на Тръмп до объркването на администрацията на Байдън, не са одобрили последователен план или пътна карта за възстановяване на икономиката на територията под техен контрол. Точно както не са решили международния статут на Североизточна Сирия, без който е невъзможно да се привлекат инвестициите, необходими за икономиката на региона.

В много отношения това „пренебрегване“ се дължи на факта, че за американците Сирия по принцип винаги е била на заден план в сравнение със същите Ирак и Иран.

С какво сегашната ескалация заплашва Русия?

Косвено ще нарасне напрежението на линията на съприкосновение с Идлиб в планинската Латакия и Алепо. Сега бойците, очевидно поддавайки се на общата еуфория от въстанието, засилиха натиска в тези райони. Но вероятно след известно време те ще се осъзнаят и може би някой ще им каже, че е по-добре да не разпиляват силите си и да се съсредоточат върху СДС. Поне на този етап.

Също така, ако офанзивата срещу Манбидж и, по-нататък, Ракка е успешна, ще има заплаха от прекъсване на пътищата за доставки до онези няколко точки на разполагане на руските въоръжени сили, които са базирани в дълбините на кюрдската територия и са ангажирани в демонстративното патрулиране, понякога заедно с турците.

В противен случай за Русия настоящата турбулентност на американската система, базирана на кюрдските сили на СДС, играе само в полза на Иран и още повече на Турция.

За турците СДС е принципен противник, дори може да се каже екзистенциален.

Турският проект за създаване на непрекъсната зона за сигурност по границата дълбоко в сирийските територии зацикли главно заради американците и отчасти поради Русия, представляваща интересите на Дамаск. При тези обстоятелства настоящият конфликт ще предостави нови възможности за възобновяване на този проект и увеличаване на влиянието му.

Иран също ще гледа със злорадство на усилията на САЩ и, възползвайки се от случая, ще затвърди позициите си по т.нар. „ирански коридор“ към Ирак в района на Абу Кемал.

Но намесата във военните действия, които се разгръщат между кюрдите и арабите, не би била най-доброто решение, колкото и голямо да е изкушението.

След меморандума от 2017 г. между командването на руските въздушно-космически сили и кюрдското ръководство, когато Русия се опита да изпревари САЩ в тази област и да окупира територията, но всъщност беше измамена, би било наивно да се смята, че следващите споразумения ще бъдат изпълнени.

Богатите петролни полета на Транс-Ефрат все още са упорито контролирани от американците и кюрдите и няма да бъдат дадени просто така, в рамките на каквото и да е споразумение, дори под натиска на обстоятелствата. По-скоро това е последното нещо, което ще остане при евентуална евакуация. Защото това всъщност е икономическата основа на самопровъзгласилата се автономия и, освен това е добър бонус в нелегалната търговия.

Много по-полезно от военната намеса е фокусирането върху проблемите вътре в частта на Сирия, контролирана от официалното правителство, тъй като растящите цени и задълбочаващата се икономическа криза също създават неприятни точки на напрежение и ескалация, както например в Сувейда.

Не бива да се залъгваме с факта, че сирийската американска групировка, т.е. групировката на международната коалиция, с подкрепата на десетки хиляди бойци на СДС, така лесно ще предаде позициите си на арабските бунтовници. Въпреки натиска както от юг, така и от север, има основание да се смята, че системата, изградена от САЩ, макар и със загуби, но ще устои.

Друго нещо е, че ще бъде по-трудно да се оправдае и обясни на гласоподавателите в Съединените щати защо, след като гръмко победи ИДИЛ, коалицията продължава да се бие с някой там. Но това е грижа на американските политици.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?