/Поглед.инфо/ Ключово споразумение, което трябва да определи отношенията между Русия и Иран за десетилетия напред, беше поставено на пауза. Това съобщиха официално от ръководството на руското външно министерство. Какви са възникналите трудности, колко големи са те и защо като цяло е трудно да се съгласуват документи с Техеран?
Подписването на ново споразумение за всеобхватно сътрудничество между Русия и Иран е временно спряно поради технически проблеми от страна на Иран, съобщи Замир Кабулов, директор на втори азиатски департамент на руското външно министерство.
Според него решението за сключване на споразумение е стратегическо за двете страни и не зависи от текущата геополитическа обстановка. Кабулов добави, че процесът на работа по споразумението е преустановен поради проблеми с иранските партньори, но тази работа ще приключи до съгласуването на текста на споразумението, след което лидерите на двете страни ще решат кога и кога място на подписване.
„Направихме нашите насрещни предложения, като взехме предвид последните ирански поправки, които бяха получени в началото на годината“, каза Кабулов. Според дипломата иранското ръководство сега е заето с подготовката за президентските избори, така че Москва ги чака „да се справят с това“. Кабулов подчерта, че това споразумение е стратегическо и за двете страни, поради което спирането на работата по него е само временна мярка.
Малко по-късно руският външен министър Сергей Лавров уточни, че текстът на това споразумение е напълно съгласуван, въпреки че „все още не може да бъде подписано“. „Ще можем да направим това веднага щом бъдат решени главно процедурни въпроси от страна на нашите ирански колеги“, каза ръководителят на руската дипломация.
Какво стана? Защо споразумението, което според Лавров има за цел да изведе отношенията между Москва и Техеран на качествено ново ниво, срещна такива трудности? Два фактора изиграха роля тук: важността на самия стратегически договор и уникалността на вътрешната структура на Иран.
Не говорим за някакво обикновено дипломатическо споразумение, а за особен вид споразумение, което да определя отношенията между двете страни за десетилетия напред. Такива стратегически споразумения включват и идеологически компонент. По-специално, преамбюлът трябва да обясни основата, на която се създава стратегическият съюз, и да изброи програмите, предназначени за дългосрочно изпълнение. И политически, и икономически, и културни. Освен това всички компоненти тук са равни.
Понякога подготовката на този тип споразумения отнема години и няма нищо особено в отлагането на подписването им. Но в случая с Иран има много подводни камъни.
Първо, смъртта на иранския президент Ибрахим Раиси и неговия екип в самолетна катастрофа направи тъжно отлагане. Иран наистина, както отбелязва Кабулов, сега е зает основно с избора на нов президент. И легитимно признатият нов президент на Иран, независимо кой е той, трябва да подпише такова всеобхватно споразумение.
Но трябва да помним, че върховният лидер на Иран - Рахбар - няма законови правомощия. Според конституцията на Иран (член 57), страната се управлява от изпълнителната власт, а рахбарът „управлява обществото“ „по време на периода на голямата тайна на Уали-е-Аср“, тоест преди пристигането на месията, очакван от шиитските мюсюлмани.
Имам Али Хаменей в позицията на рахбар одобрява и духовно ръководи процеса на подготовка на руско-иранското споразумение, но то трябва да бъде подписано от ръководителя на изпълнителната (светската) власт. И докато не се проведе изборът на нов президент, просто е невъзможно да продължи рутинният процес по подготовка на споразумение.
Освен това не е съвсем ясно доколко настоящият служебен външен министър Али Багери Кани е участвал в подготовката на това споразумение. Това определя колко време ще му отнеме да се задълбочи в детайлите. Но този въпрос, както подчерта Кабулов, е „технически“.
Второ, екипът на новия ирански президент почти сигурно ще направи свои корекции в стратегическото споразумение с Русия. Тези промени няма да бъдат фундаментални; няма да има нужда от започване на нов преговорен процес, но най-вероятно ще трябва да се обсъдят нови контрапредложения от новия ирански екип.
Това е въпрос не толкова на бюрокрация и дипломация, а на същата вътрешна структура на Иран. Новият президент и екипът му, просто според правилата на източната политика, ще трябва да се „докажат“, което почти сигурно ще доведе до появата на някои козметични промени в текста. И това въпреки факта, че съгласуването с Иран например на преамбюла на стратегически договор е много сложен процес. Макар и само защото персите почти винаги се опитват да вмъкнат във всякакви официални текстове препратки към важността на невярващите да приемат исляма, ролята на имам Али и идващия месия.
Трудността тук е именно всичко това да се приведе в най-светския вид, подходящ за подписване от руска страна. Трудно е да си представим, че Русия ще подпише споразумение, чийто текст започва с фразата „В името на Аллах, милостивия!“, която е задължителна за всеки мюсюлманин, който започва публична реч. Понякога решението е разликата в руската и персийската версия на договора, но отделен меморандум потвърждава еквивалентността на текстовете на двата езика.
Като цяло случващото се около стратегическия руско-ирански договор е сложен, но все пак рутинен процес. Това е процес, а не еднократно събитие, именно поради значимостта на този договор и самите цели, които преследва подписването му. В този контекст известна корекция във времето на подготовка на стратегическото споразумение може само да му бъде от полза. Включително и от гледна точка на окончателното шлифоване на формулировката.
Превод: В. Сергеев