/Поглед.инфо/ На света има разделение на политиците на две групи: някои си позволяват да язвителни подигравки с Джо Байдън, а на другите не им е до смях.
В НАТОвската част на Европа, която беше силно разкъсана още при Доналд Тръмп, новината, че Байдън е забравил името на австралийския премиер Скот Морисън на презентацията по повод откриването на блока АУКУС, беше подхваната с ентусиазъм. Президентът каза, обръщайки се към Борис Джонсън и Скот Морисън: „Поздравявам те, Борис, за този изключителен ден, а и ти също... човече от другата страна , също те поздравявам. Бъди здрав, старче. "
Старческото изкуфяване е често срещано явление, може би не трябва да му се смеете. Но фактът, че американските генерали откраднаха от президента правото първи да натисне „ядрения бутон“, съвсем не е смешен. Вярно, те направиха този номер още при Тръмп, но Байдън не забеляза, че неговото „право на първа брачна нощ“ е изчезнало някъде. И не защото е разсеян, а защото генералите не вярват в умствените му способности, както не са вярвали в здравия разум на Доналд Тръмп. Номерът е прост: председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили се е съгласи с всички висши командири, че ако президентът даде команда „огън“, тази команда не трябва да се изпълнява, а трябва да се проведат допълнителни консултации между тях самите, за да разберат дали президентът е в всичкия си.
Смешно ли ви е? Но не на всички.
Така, когато Джо Байдън заяви в интервю за Си-Ен-Ен, че „Америка няма войски в Сирия“, хумористите дори не обърнаха внимание на това. Не не не. Байдън знае по-добре. А тези, които съществуват, не са американци.
Подиграването с разсъдъка на американския президент не е сложна работа, но мнозина не го правят. Има държави, чиито лидери са тъжни. Вземете например изключителните борци срещу агресивна Русия - балтийските държави. За тях решението на Байдън за създаването на нов англосаксонски блок прозвуча като звук на погребална камбана. Америка заминава за друг фронт. Сега кой ще помогне на балтийските сираци, които са дали всичко от себе си, за да се преборят с „руската заплаха“?
Не желаейки повече да търпят нападките на балтийските джуджета, Русия и Беларус обявиха прекратяването на транзита през техните морски пристанища. Претоварването на петрола и производните му, както и насипни товари ще преминават през пристанищата на Руската федерация. Цифрите, показващи промените, са убедителни: Естония ще загуби 70% от руския износ на торове, Латвия - 93%, Литва - 99%.
А във Вашингтон сякаш не забелязват нищо. Не обещават на балтите да им компенсират загубите. Освен това те са помолени да продължат да харчат 2% от своя БВП за отбрана. Като се има предвид, че 30% от бюджетите на балтийските републики се състоят от европейски инжекции, а източниците им изсъхват, решението е следното: продължете да изпълнявате съюзническия си дълг, момчета, и Бог ще даде на бедните.
Какво да кажем за Франция, която загуби договора за изграждане на подводници за Австралия. От една страна, американците обичат да се подиграват със своите съюзници по този начин. Наскоро така се подиграха с демократичното правителство на Афганистан. От друга страна, съюзниците нямат вина - те разчитаха на „атлантическа солидарност“. А Байдън поставя точка по въпроса. Това важи особено за французите.
Навремето френският президент Дьо Гол търси защита от „съветската заплаха“, но скоро разбира, че е попаднал в капан. Американците създават своите бази в Европа, включително във Франция, превръщайки французите в заложници на потенциален съветски ядрен удар. „Участието на тази или онази държава в НАТО, където американците командват напълно, може лесно да въвлече тази държава, против волята ѝ, в опасна военна авантюра“, казва Дьо Гол и през 1966 г. напуска военната структура на НАТО. Тогава Франция обявява изтеглянето от територията на страната на 29 американски бази с 33 хиляди души персонал. През 2009 г. обаче президентът Саркози, който не може да се сравни по държавничество с Дьо Гол, върна Франция във военния блок на НАТО.
Германците са по-далновидни, отдавна са разбрали, че Америка е много особен съюзник: не знаете кога ще ви зареже. Затова Германия отдавна прокарва идеята за създаване на обединени европейски въоръжени сили. А във Франция сега се замислят - не им се иска да попадната в нова безизходица, доверявайки се на американските шегаджии.
Превод: В. Сергеев