/Поглед.инфо/ Неотдавна един от абонатите ни в нашия телеграм канал попита следния въпрос:
"Как хората стъпиха на Луната през 1969, когато техниката въобще не е била развита?"

Сред сторонниците на хипотезата за лунния заговор често се среща аргументът, че технологията преди 50 години е била значително по-неразвита, отколкото сега, както и фактът, че в днешно време никой не ходи на Луната, което според тях значи, че не е възможно да се изпрати човек там. Със същия успех може да се каже, че тъй като сега никой не прави парни локомотиви и никой не изгражда жп линии на Антарктида, преди 100 години човечеството не е имало тази технология.

Наистина ли през 1969 технологиите са били толкова примитивни? И да, и не едновременно. Съвременният смартфон многократно превъзхожда по изчислителна мощност всички компютри на НАСА взети заедно през 69-та. Електроуредите заемат стотици пъти по-малко място на корабите, отколкото аналговите и позволяват значително точно и леко управляване на космическите совалки. Инжинерите е трябвало да са много внимателни и да чакат със седмици за резултатите от компютърните калкулации, които са били направени изцяло преди самия полет.

Наистина техниката от 69-та може да се нарече примитвна, но само в сравнение с днешната. А през 1969-та тя е била върхът на инжинерната мисъл. Много неща, които за нас са нормални, са били разработени специално за тази космическа програма и са съществували само в единични екземпляри. Периодът от 50-те до 70-те е пълен с открития и нови технологии във всички областти на науката. През 61-ва е първият човешки полет в космоса, което показва в общи линии едно достатъчно развито ниво на ракетостроенето за създаването на тежка ракета, която през 69-та да е достатъчно способна да прекара човек до Луната.

През 60-те за пръв път батискафът "Триест" стига до дъното на Марианската падина, издържайки на налягане от 1100 атмосфери, а в сравнение с това, атмосферната разлика в космоса изглежда незначителна, тъй че не би трябвало учените 9 години по-късно да са имали проблем със създаването на космическия кораб.

От средата на 60-те, СССР най-редовно изпраща автоматични изследователски станции от серията "Луна". Луна-15 е трябвало да донесе и лунна почва на Земята. Тя е пусната почти по същото време с Аполо-11, но се разбива докато каца на Луната, горе-долу когато астронавтите са там. През 70-те Луна-16 успява да донесе почва от Луната на Земята, което показва възможността за създаването на система за връщане на кораб от спътника на планетата. Няколко години по-късно и първите станции са пратени на Луната, а към планетите са изпратени вояджърите, което е изисквало значително по-голяма акуратност в калкулациите, както и по-напреднала комуникационна технология и разбира се, по-силни ракети-носители.

В средата на 50-те първите ядрени подводници се създават, а до средата на 60-те вече се произвеждат масово. Подобни морски съдове са можели да издържат автономно плаване в продължение на няколко месеца, което показва, че към 69-та технологиите нужни за поддържане на човешкия живот в космически кораб за няколко месеца са съществували. Особено предвид, че всички полети са били под две седмици. Този период е богат и с много други новосъздадени технологии, които могат да се изреждат до безкрай.

От всичко това можем да заключим, че макар и тези технологии да са били по-долу от днешните, все пак те са достатъчни за изпращането на човек на Луната. Програмата Аполо е изисквала напреднали за времето си технологии, колосална финансова цена и огромна по обем работа от инжинерите и работниците. Била е свързана и с голям риск за живота на астронавтите, но все пак е била изпълнима. Отказът да се лети до Луната отново в следващите 50 години е поради същата причина, поради която не се използва и свръхзвуковият самолет Конкорт - икономически непечелившо е. Днес човечеството отново се цели към Луната, след като подобни мисии станаха много по-евтини и не струват милиарди, а стотици милиони долари и има потенциал за икономическо развитие на нашия сателит - производството на хелиум-3 и вероятно други ценни метали на ниска цена.

Превод: СМ