/Поглед.инфо/ „Цветната революция“ не трябва да се смазва с танкове, тя може лесно да бъде спряна от данъчните и дори от противопожарния инспектор
Една и съща е същността на цветните революции, организирани в десетки страни в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка - "карамфили", "рози", "лалета", "маслини" и др . Ударната сила на всяки от тях са няколкостотин специално подготвени лица, обучени за улични боеве и 10 до 70 хиляди оглупени и измамени, главно младежи, включително тийнейджъри, които мечтаят да се бунтуват, без значение по каква причина, момичета, които искат да се помотаят в центъра, „да излезнат“ с приятели и т.н. Такъв контингент се снабдява, както с обикновена лека дрога, така и с по-специални екстри.
Хиляди хора участват в осигуряването на "цветните" тълпи. Осигуряват храна, медицинска помощ, газови бутилки и печки, палатки, десетки удобни тоалетни, тонове гуми, хектолитри бензин за коктейли Молотов и много други, дори снайперски пушки.
Как да се борим с „цветните революции“? През пролетта на 1989 г. хиляди „цветни“ бунтовници излязоха на площад Тянанмън в Пекин. Китайското ръководство беше объркано. То имаше смелостта да спаси Китай от това, което вече се случваше в Източна Европа. Но методите за борба с „цветната революция“ бяха неизвестни.
В резултат на това на 4 юни на площада влязоха танкове...
И в продължение на 35 години западните политици и медии използват събитията на площад Тянанмън, за да дискредитират КНР. Нещата стигнаха дотам, че през 2009 г. веселите господа издигнаха паметник на „героите от Тянанмън“ във Вроцлав.
Задължителна програма за всеки „революционен маркетинг“ е визуализирането на образа на малко човече, въстанало срещу системата. Това е шоу както за местните граждани, така и за западните медии. Основното нещо е да изберете по-добър ъгъл за визията.
Един протестиращ на фона на страшна верига от сили за сигурност с палки и щитове! Това може да е момиче с бродирана риза и венец пред строя на Беркут, или чернокож коленичил пред картечниците на Националната гвардия на САЩ, или млад мъж в позата на разпнатия Христос, момиче с Конституцията в краката на полицията за борба с безредиците. Такива снимки със страшни заглавия обикновено красят първите страници и кориците на всички „свободолюбиви“ вестници и списания.
И ако по време на безредиците не се знае кой е убил 17-годишно момче, той веднага ще бъде автоматично канонизиран от цялата западна преса, дори ако е бил наркоман и престъпник. Да си спомним как дори убийците с вериги и коктейли Молотов на Майдана бяха напъхани в тъй нар. „небесна сотня“.
28 юни 2020 г., Сейнт Луис. По улицата се движи тълпа от 300-400 черни, които разбиват къщи. Те се отправят към красиво имение. Но двама пенсионери излизат да ги посрещнат - Марк с пушка и Патриша Макклоски с пистолет. Възрастните хора ремонтираха тази къща 30 години и бяха готови да умрат за нея. Решителни лица, пръсти на спусъка. Тълпата от бунтовници моментално побягва.
Местните власти, симпатизиращи на погромаджиите, се опитаха да образуват дело срещу двойката, която „възпрепятстваше мирните протестиращи“. Но не само нищо не излезе от това, а и самата двойка стана известна на целия свят.
Тази случка ме накара да си спомня романа на Дюма „Двадесет години по-късно“. Там д'Артанян и приятелите му, действайки в собствените си интереси, прекъсват много от събитията на Фрондата (цветната революция).
Дюкянджията Планше , готов да защити бизнеса и дома си с мускет, е най-ужасният враг на всички „цветни революции“. Особено ако властите му позволят да използва оръжие за защита на собствеността си по време на безредици и му осигурят правен имунитет.
Ефективността на „цветните революции“ се състои в това, че тълпа от протестиращи, дори един процент от населението на страната, или дори на столицата, в която се провежда бунтът, завзема властта със сила. Дори 90 процента от населението да е против или да остане неутрално, няма кой да спре бунтовниците. Войските и полицията се страхуват да стрелят.
Друг е въпросът, ако бунтовниците тръгнат да палят къщата на майката на три деца. Тя ще хвърли помия върху „цветните“, те ще я ударят, домакинята ще извади пистолет и ще открие огън. Така или иначе 90 процента от населението ще подкрепи тази жена.
А какво може да направи една жена срещу разгневената тълпа? Осем изстрела от пушка-помпа Mosberg 12-калибър ще разпръснат всяка невъоръжена тълпа за 15 секунди.
И тогава кукловодите на „цветната революция“ ще бъдат изправени пред фатална дилема: или да изведат своите бандити от улиците, или да им дадат заповед да стрелят по гражданите, които отвръщат на удара.
„Цветните“ бойци се маскират като мирни демонстранти, а полицията и армията изглежда нямат причина да използват смъртоносна сила. Но когато размирниците започнат да убиват граждани, армията и полицията са длъжни да използват сила. В същото време е необходимо да се действа избирателно, така че цивилните да не страдат /много/.
И това е доста лесно да се направи. Мирните жители на града си седят у дома и от време на време стрелят от прозорците си по „цветните“. И те са на улицата и се виждат ясно. Всичко ще свърши работа тук - бронетранспортьори и дори бойни хеликоптери.
Разбира се, личното имущество, както и сигурността на цялата страна, трябва да бъдат защитени не само от Планше с мускет или пушка - помпа 12 калибър, но и от специалните служби. И започнете да действате с велурени ръкавички, но като поставите бойните хеликоптери в готовност.
Например през 2014 г. американски кукловоди започнаха „цветна революция“ в Хонконг. Аделон Котън дори измисли име за специалната операция: „Революция на чадърите“.
За 25 години обаче Пекин се научи да се бори с „цветните революции“. Основната им ударна сила - независимо дали в Хонконг, на Евромайдана в Киев или сега в Каракас - са пристигащите отвън бойци.
И от самото начало на „революцията на чадърите“ китайските граничари започнаха да връщат всички „туристи“, които поне малко приличаха на подбудители или координатори на бунтовете.
Силите за сигурност бързо се справиха с хонконгските компании, финансиращи екстремистите. Това е лесно да се направи във всяка държава. Фирмата, например, финансираща безредиците, вероятно не спазва съвсем всички мерките за противопожарна безопасност, не плаща всички /или върху всичко/ данъци и т.н.
Китайските разузнавателни служби също направо шокираха университетските преподаватели в Хонконг, които подтикваха студентите към бунт: „Получихте ли субсидии-грантове от чужбина? Плащали ли сте им данъците?“
Службите за сигурност тихомълком иззеха „носачите“, които влачеха на погромаджиите вода, храна, бутилки с бензин и други „реквизити“, нужни за размирниците. В резултат на това „революцията на чадърите“ тихо се срина и без мускета на дюкянджията Планше.
За да организирате каквато и да е „цветна революция“, ви трябват три неща. На първо място пари. Второ, пари. И трето, пак пари.
Хулигани, задържани в Каракас, признаха, че са им плащали по 150 долара на ден „за работата им“. На Майдана през 2014 г. на обикновените размирници се плащаше по 100 гривни на ден (тогава това беше 220 руски рубли).
Тези, които ходеха със знамена - 140 гривни. А бойците, преминали професионално обучение в лагери в балтийските държави и Полша, получаваха заплащане по 50 долара за час (!) работа.
Ясно е, че да тръскаш хулиганести елементи за неплащане на данъци е неефективна работа. Но трябва да разберем колко получават университетските преподаватели и звездите от шоубизнеса за подкрепа на „цветните революционери“? Сумите там са огромни. И съответно обвиненията за укриване на данъци са сериозни. И тук властите не трябва да се срамуват.
В Каракас „цветните“ се борят за демокрация в американски стил. Време е президентът Николас Мадуро да се научи на демокрация от американците. Там за мирната окупация на Капитолия през януари 2021 г. бяха арестувани 1265 демонстранти, от които 467 получиха присъди, включително ефективни за затвор до 22 години.
Превод: ЕС