/Поглед.инфо/ Мнозина на Запад виждат бързо нарастващото икономическо влияние на Китай по света като неоспорим знак, че Пекин тайно работи за установяване на нов световен ред, в който балансът ще бъде значително пристрастен в негова полза.

Историята показва, че промените в световния ред са постоянни и неизбежни, но това не се случва толкова бързо, колкото смятат някои съвременни анализатори. Например, издигането на Съединените щати до сегашното доминиращо геополитическо положение в света отне повече от петдесет години, от края на деветнадесети до средата на ХХ век. Формирането на Франция като водеща сила в Западна Европа в края на XVI и началото на XVII век също беше много дълъг и стресиращ процес.

В тези, както и в много други случаи в историята, започвайки от древни времена и средновековието, появата на нова велика сила се улеснява чрез стагнация, постепенния упадък на господстващите сили, както и военна конфронтация между тях. Например, в началото на ХХ век Съединените щати вече бяха доста мощна държава, но именно сблъсъкът на европейските сили в две световни войни доведе до срива на великолепната вековна сграда на европейския световен ред и проправи пътя за американско господство.

Въпреки това, въпреки че по принцип е възможно да се определят посоките на вятъра на промените в световния ред, като се използват различни аналитични методи, е много по-трудно да се намерят начини за поддържане на съществуващия ред и предотвратяване на приближаващия му край. Това изисква цяло съзвездие от лидери на съперничещите партии, които биха осъзнали сериозността на заплахата, породена от фундаменталните промени, и заедно вземат мерки за облекчаване на напрежението.

Ключовият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали Западът все още разполага с необходимите политически, икономически и военни инструменти, за да запази съществуващия световен ред и да предотврати изпадането на света в хаос, което веднъж световните лидери направиха от безмисленост през първата половина двадесети век

Всъщност успешното запазване на съществуващия световен ред е много рядко явление в историята. След Виенския конгрес от 1814-1815 г. европейските лидери се обединиха, за да поставят основите на траен мир. Те разбраха, че френската сила, въпреки че претърпя смазващо поражение при Наполеон I, със сигурност трябва да бъде интегрирана в новата структура на европейския геополитически ред. Това означаваше необходимостта не само да се канят френски представители на международни конференции, но и да се предложи на Франция военно и икономическо сътрудничество, както и да се направят някои отстъпки, за да може тя да преодолее своите политически оплаквания.

С други думи, европейските дипломати добре познаваха политическата ситуация след Френската революция и разбираха необходимостта от създаване на дългосрочна архитектура на сигурността, основана на баланса на силите.

Такива подходи обаче не винаги се прилагат. Може би шокът от кървавите наполеоновски войни, както и присъствието на такива велики дипломати като Метерлинк, Талейран, Касълрей и руския император Александър I, гарантираха успеха на новия ред.

По-често се случваше предизвикателството пред световния ред да доведе до пряк военен сблъсък. Неспособността на световните сили да се споразумеят с Германия в началото на ХХ век стана една от важните предпоставки за Първата световна война, а погрешната и сурова дипломация на Версайския договор частично доведе до Втората световна война. И списъкът продължава от доста време.

Възходът на Китай като велика сила е друг пример, достоен за внимателно проучване. Тази страна се превърна в мощен център на силата на международната сцена благодарение на динамичния икономически растеж и едновременното укрепване на военните способности. Пекин има стратегически императиви, които противоречат на американските интереси. Той трябва да гарантира непрекъснато снабдяване с нефт и газ, които понастоящем се извършват главно през протока Малака. Под морското господство на Съединените щати един от основните императиви на Китай е освобождаването от зависимост, както по отношение на пътищата за доставка, така и във всички останали области.

Именно това е основният мотив зад инициативата „Един пояс, един път“, оценена на почти трилион долара, която е насочена към икономическа интеграция на Азиатско-Тихоокеанския регион с Европа през Русия, Близкия Изток и Централна Азия. В същото време амбициите на Китай за унищожаване на морското превъзходство на САЩ пред бреговете му нарастват. С оглед на тези фактори взаимното подозрение между Пекин и Вашингтон ще се увеличи само през следващите години и десетилетия.

Така че е очевидно, че сме свидетели на променящ се баланс на силите в света. Много по-интересен въпрос обаче е на какво са способни САЩ и Западът като цяло, за да спасят съществуващия световен ред. Що се отнася до Америка, укрепването на съществуващата система на съюзи, водена от САЩ със страните от Близкия изток и Азиатско-Тихоокеанския регион, може да помогне за поддържане на американското влияние в Евразия. По-специално, това би допринесло за успеха на опитите на Вашингтон да ограничи влиянието на Русия, Иран и вероятно Китай върху съседите си.

Друга много важна мярка за укрепване на съществуващия световен ред би могла да бъде засилване на прякото икономическо влияние на САЩ върху страните от Евразия. Това донякъде напомня плана Маршал, с който САЩ след Втората световна война спасиха европейската икономика и я обвързаха с американската икономика. Новите усилия в тази посока могат да бъдат още по-ефективни, ако европейските съюзници на САЩ се включат в укрепването на общото западно влияние в страните от Евразия.

Независимо от стъпките, които САЩ ще предприемат по отношение на своите съюзници, като Южна Корея, Япония, Израел, Саудитска Арабия и други, всеки опит за поддържане на съществуващия световен ред без сътрудничество с Китай ще бъде само краткосрочен. Достатъчно е да си припомним, че когато Германия беше изключена от преговорите във Версай, това доведе до увеличаване на негодуванието  в страната и я подтикна да започне тайни подготовки за нов военен конфликт. В известен смисъл настоящата конфронтация между Запада и Русия също може да се обясни по подобен начин: след края на Студената война Москва на практика беше изгонена от световната система за сигурност и това естествено предизвика безпокойство и повишаване на реваншистките настроения сред управляващия елит на Русия.

Без включването на Китай в световния ред не могат да бъдат създадени надеждни условия за сигурност. За да има шанс за запазване на съвременния свят, той трябва да бъде адаптиран към новите предизвикателства и подготвен за нови възможности. Изглежда неудобно за много западни дипломати да се справят с Китай, но отчуждаването на Пекин и превръщането му в пряк съперник не може да бъде решение на проблема. Въпреки това, прекомерно големите отстъпки за Китай също биха били твърде рискован сценарий.

Необходим е среден път - комбинация от компромиси, които биха позволили на Китай да участва в установен, коригиран световен ред, който гарантира частично спазване на неговите интереси. Това е единственият начин да увеличите шансовете за дългосрочна сигурност в Евразия.

Изпълнението на подобна стратегия ще изисква огромни усилия както от западни, така и от китайски дипломати. Днес е трудно да се каже дали те ще бъдат по-успешни от усилията на своите предшественици в началото на ХХ век и в други периоди от историята.

Превод: Поглед.инфо