/Поглед.инфо/ Може би основната точка на развълнуваните разговори сред казахстанските политици през последните шест месеца бяха изказванията на депутатите от Държавната дума Евгений Фьодоров и Вячеслав Никонов, които посочиха, че „Казахстан не съществува“, а значителна част от сегашните му територии са прехвърлени от Русия и СССР.

Вземайки предвид факта, че речите предшестват Деня на независимостта на републиката, те се превърнаха в своеобразна бомба, използвана от различни политически сили в Казахстан. На руския посланик бе връчена протестна нота, заместник-министърът на външните работи на Казахстан Марат Сиздиков заяви, че Нурсултан очаква Москва адекватно да оцени подобни изявления и да ги предотврати. Председателят на комисията по международни отношения, отбрана и сигурност на Сената на Казахстан Мухтар Кул-Мухаммед се изказа доста грубо и националистите невероятно се съживиха в социалните мрежи.

Досим Сатпаев, директор на Групата за оценка на риска, посочи, че думите на руснаците "се вписват в дългогодишната тенденция на руския политически естаблишмънт към свръхсила", като не пропуска да си припомни Путин.

Ръководителят на придворните националисти, членът на Националния съвет за обществено доверие при президента Айдос Сарим, заяви, че подобни изявления са възмутителни и обидни: „Никой никога не е давал на казахстанците нито метър земя. Всички земи, които днес съставляват територията на суверенния и независим Казахстан, са земи, които са завладени с кръвта и потта на нашите предци, на повече от едно поколение казахи. "

Естествено, започнаха да правят паралели с Украйна (Крим, Донбас), където също бяха развълнувани след думите на Никонов.

Самият Никонов обяви за неправилно тълкуването на казаното от него, въпреки че в известен смисъл повтори думите на Елбаси, изказани пред вътрешната аудитория през лятото на 2014 г. на среща на животновъдите от района на Алма-Ата: „Никога не е имало казахстанската държава, защото тя няма граници. След като за първи път определихме границите на казахстанската държава, ние я занесохме в ООН. Именно Путин беше първият, който говори за Назарбаев като създател на казахстанската държавност.”

Между другото, Нурсултан Абишевич не се обади в Москва и не се оплака.

Известен е източникът на конфликта и неговата пиар подкрепа. Езикът, културата и историята са били и остават основните провокатори в цялото постсъветско пространство. При формирането на т. нар. Нов световен ред един от постулатите е ерозията на националните, културните и други граници. Механизмът на тази формация обаче е темата за необходимостта от национална самоидентификация. И тук може да се появят „научно обосновани“ интерпретации на исторически събития, които медиите и властите въртят в правилната посока. Историята се превръща в инструмент за манипулация и в провокатор на обществото.

Появи се нов тип история - „политическа история“, средство за прилагане както на външна, така и на вътрешна политика(манипулация и формиране на обществени настроения). Най-яркият пример за прилагане на политическата история е Украйна, където тя дори влияе върху ежедневното възпитание на децата.

Претенциите на Украйна за външна политика, насочени към „връщането“ на Кубан на юг, Белгород и Курск на изток, Лемкивщина и Холмщина на запад, никога не са били официално представени, но те са изказвани не само от маргинали, вече се съдържат в карти, в учебници, те са оправдани от “анализатори", работещи за невзискателния потребител.

В Казахстан тези твърдения са по-малко амбициозни, но обявявайки се за „потомци на чингизидите“, не само обосновават „националността“ на Уралск, Петропавловск и Уст-Каменогорск, като ги преименуват по свой собствен начин, но считат Омск, Саратов, Астрахан, Оренбург за свои, построени от Абулхаир. Самият той е живял в чергарски стан, но е построил градове.

Освен това, когато официалният служител Аскар Умаров говори за това, посланикът на Казахстан не призовават в Москва за разговори. Като ръководител на държавната агенция “КазахИнформ”, Умаров публикува карта, на която „връща“ на казахите част от Каракалпакия, Узбекистан, заедно с Ташкент и част от Кашгария.

Понякога неконтролируемата историческа краста достига до идиотизъм като историите за казахските пътешественици Урухбай и Парахбай, които са открили Уругвай и Парагвай, или „откритията“ на професор Кайрат Закирянов, че Тутанкамон е роден в региона Джезказаган, Заратустра е ловил риба на Урал, а Исус произлиза от клана Ботпай.

Все още няма данни за разкопаното Каспийско море, но се усеща украинският дух. Между другото, не толкова отдавна Владимир Белински от Киев доказа, че Чингиз хан не е монголец, а казахстанец. И сега казахстанските генетици откриха пряка наследствена връзка между Назарбаев и Чингиз Хан.

Тези, които пипат емоциите на казахстанците, използват „украинския опит“, разчитайки на глада от 30-те години и историята на Великата отечествена война. Тук, както пише Е. Ренан, „общите страдания обединяват повече от обикновените радости, а траурът е по-важен от триумфа“.

Те се опитват да пренесат украинския успех в популяризирането на "Голодомора" в Казахстан. И се опитват да действат на Казахстан отвън. Няма друг начин да се обясни публикуването и популяризирането на книгата на американката Сара Камерън „Гладната степ. Глад, насилие и създаването на съветски Казахстан ", където трагедията е наречена „преднамерена политика на Москва", а казахстанският глад „престъпление срещу човечеството “.

Книгата е издадена на руски и казахски езици с активното съдействие на фондация „Досим Сатпаев“. Че кой друг? Методологията е абсолютно идентична с украинската - същите спонсори и методологични подходи, акцентът върху „очевидци“, дори си намери своя термин „Ашаршилик“, идентичен с „Голодомор“.

Миналата година беше премиерата на филма на националиста Жанболат Мамай „Зулмат. Геноцид в Казахстан “, част от който е заснет в Украйна с участието на „ключови експерти по Голодомора “.

През пролетта на 2020 г. президентът Касим-Жомарт Токаев разпореди създаването на поредната държавна комисия за реабилитация на жертвите на политически репресии. Очаква се поставянето на нови паметници на „жертвите на Ашаршилик”. Украйна доказа, че неподготвеният потребител на политическа история не трябва да мисли, всичко вече е измислено за него.

С Великата отечествена война, която остава фактор на сплотеността и колективната памет, политическите историци на Казахстан все още експериментират.

На конференцията „Втората световна война и депортирането на народите в Казахстан: нови източници и съвременни методически подходи“, проведена на 24 ноември 2020 г. в Института по история и етнология, ученият Ч. Валиханов говори например, че е дошъл моментът да се коригира споменът за войната и нейните причини и е склонен да дискредитира подвига на съветския народ и да реабилитира предателите.

За щастие Казахстан няма Бандера, УПА, СС-дивизия “Галичина”, но въпреки това Мустафа Шокай вече е реабилитиран и канонизиран. Участието в Туркестанския легион и преминаването на страната на врага все още не е признато за нещо образцово, но вече е обяснено от „експерти“. И така, Мирас Нурмуханбетов оправдава предателството и колаборацията с това, че дезертьорите реагират на репресивната политика на Съветите. „В крайна сметка никой няма да спори, че фашизмът унищожава казахите много по-малко от болшевизма“, пише този автор.

Подобни игри с историята ще доведат, както в Украйна, до разцепление в обществото на онези, които обичат Шокай и конниците на Туркестанския легион и на онези, за които героите са Маншук, Алия, Панфиловците, Талгат Билгитдинов. И разделянето, както в Украйна, се превръща в разлом. И така, в чии интереси е разделянето на Казахстан с инструментите на политическата история?

Превод: В. Сергеев