/Поглед.инфо/ Говорейки пред чуждестранни посланици, руският президент каза, че Москва кани Съединените щати и техните съюзници да преговарят за отношения, „изключвайки всякакви по-нататъшни движения на НАТО на изток и разполагането на заплашващи оръжейни системи в непосредствена близост до руска територия“. Това изявление беше продължение на вече изразеното преди дни желание да се получат законови гаранции от Запада за сигурността на руските граници.

Именно за изместване на отношенията със Запада от мъртвата точка са насочени усилията на Русия в областта на изграждането на военните възможности и демонстрирането на отбранителна мощ около украинска територия. Инициативата на президента Путин бележи идеална цел от общоевропейски характер, тъй като само по закон може да има истинска справедливост в отношенията между народите. Но можете да се придвижите към тази цел по различни начини.

Едва ли можем да стигнем толкова далеч в нашите очаквания, за да повярваме в готовността на САЩ и техните съюзници още сега да предоставят на Русия някакви формални гаранции за нейното правилно поведение. Освен това за тях възможността да заемат максимално зоната на жизнените интереси на Москва е най-важното постижение след Студената война. Всичко останало - Парижката харта за нова Европа от 1990 г., Актът Русия-НАТО от 1997 г. и други документи - символизира факта, че Москва е по-слаба, а Западът е по-силен. Достатъчно, за да завземе възможно най-много територия и на последния етап дори да нахлуе в непосредствената зона за сигурност на Русия в Украйна. Целият набор от действия, документи и дори споразумения след Студената война не е уреждане на международния ред в Европа, а фиксация на увеличаването на едностранните предимства на Съединените щати и техните съюзници.

Февруарският преврат в Киев през 2014 г., иницииран от Запада, беше вододел. След като това се случи, би било наивно да се мисли, че страховете от влошаване на отношенията може да са движили Русия – САЩ и техните съюзници го правят сами. „Червената линия“ беше пресечена точно тогава и всички последващи събития са само резултат от решения, взети от Вашингтон по това време. Дори ако американците не винаги са в състояние да контролират поведението на своите марионетки в Киев, това не променя същността на проблема - Украйна като цяло се управлява не от гледна точка на оцеляването на тази страна, а от гледна точка за нанасяне на максимални щети на Русия.

След събитията от 2014 г. мащабът и интензивността на западния натиск върху Русия не са въпрос на вероятност, а на време. Управлението на този конфликт за Москва има смисъл само от гледна точка на подготовката на контрамерки, начини за смекчаване на последиците за националната икономика и създаване на условия, при които дори най-масовите санкции няма да причинят непоправими щети. В същото време, с половинчатостта на своите агресивни действия, Западът дори помага на Русия да се подготви по-добре за всеки следващ удар. Няма съмнение, че такъв ще последва. Следователно опитите да се предотвратят по-нататъшни санкции с добро поведение е уникална по своята степен на наивност задача.

Сега към мерките за икономическо и политическо влияние се добавя и засилващата се военна активност на страните в региона на техния контакт. Непосредствената причина е подкрепата на Запада за политиката на саботаж срещу Минските споразумения от февруари 2015 г., която се провежда от властите в Киев. В същото време Киев засилва военен натиск върху самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна, а Русия предприема мерки, за да ги интегрира в руската икономика. За втори път през 2021 г. Русия демонстративно укрепва военната си групировка в западните райони на страната и предупреждава Киев, че авантюристичните действия ще доведат до ужасни последици за украинската държава и режим.

Русия не крие, че демонстрацията на сила на украинската граница цели да създаде напрежение. Точно това явно липсваше на нашите партньори на Запад в продължение на много години след Студената война. Така че сега се суетят. Сами или чрез гласа на Киев те плашат целия свят с вероятна голяма война, резултатът от която ще бъде изчезването на познатата ни Украйна. Може да се предположи, че самият Запад най-много би искал мащабен военен сценарий, тъй като той им позволява да избегнат плашещата перспектива за проточила се конфронтация.

Подобно решение на украинския проблем рискува да се окаже тактическа победа, но стратегическо поражение за Русия, тъй като ще доведе до твърдо фиксиране на разделителните линии в Европа и ще лиши Москва от инструменти за влияние върху страните от НАТО. Постоянното напрежение около Украйна, Прибалтика или белоруско-полската граница е по-добро от разполагането на западни въоръжени сили и технически системи там, заплашващи Москва или Санкт Петербург. Освен това сега не може да се говори за пълната готовност на западните страни за продължителна конфронтация. Социалните системи и икономики там са подложени на не по-малко напрежение, отколкото в Русия. Но в същото време там мащабът на задълженията, гарантиращи властта на управляващия елит, е много по-сериозен.

В средата на миналия век видният френски теоретик на външната политика Реймон Арон пише, че „международните отношения се развиват в сянката на войната“. Системното възстановяване на справедливостта в европейската международна политика ще бъде придружено от постоянна заплаха от сериозен сблъсък, много местни военни епизоди и преговори. Алтернативата на това обаче е изместването на Русия извън Европа и невъзможността ѝ да повлияе на ситуацията в непосредствена близост до частта от страната, където се намират най-важните административни и икономически центрове, където живее преобладаващото мнозинство от населението и ще живее. Дори икономическите интереси на Русия постепенно да се изместят на изток, тя не може сама да се оттегли от Европа – това е нейното геополитическо положение.

В свят, в който единственото ограничение на силата на една държава е силата на друга, гаранциите не са листчета, наречени „международни споразумения“, а разбирането, че преминаването на „червената линия“ ще означава много сериозни последици Тези последици могат да бъдат експлозивни и катастрофални, или да се проточат във времето, създавайки хаос и несигурност, при които спокойното развитие и решаването на други проблеми става невъзможно. Сега има няколко причини за първия сценарий, а вторият вдъхва много повече оптимизъм, отколкото може да изглежда на пръв поглед.

Невъзможно е да се спори, че сега Русия е изправена пред мащабна задача - да коригира конструкцията на европейската сигурност не по революционен, тоест по военен, а по еволюционен начин. Не може да се каже, че няма предпоставки за това. Най-мощната от тях е липсата на жизненоважни интереси в Източна Европа за Съединените щати и основните западни страни. Конфронтацията с Русия тук остава за тях не необходимост, а избор, който може да бъде изоставен под влиянието на по-силни обстоятелства. Това е основната разлика между ситуацията около украинския въпрос и ситуацията, предшестваща възникването на две световни войни през ХХ век.

Въпреки това, необходимостта от постоянен отговор на военния натиск от руска страна може вече в средносрочен план да доведе до отслабване на САЩ, където наистина имат жизненоважни интереси - в отношенията с Китай. Само упадъкът на глобалната мощ на Съединените щати може да отвори пътя към мира в Европа и, макар и чисто теоретично, за американците да придобият способност да преговарят. Дори и сега Западът да отхвърли руската инициатива „от воле“, предстоящите преговори са неизбежни, ще отнеме много години и ще бъдат осеяни с моменти на колосално военно напрежение.

Превод: В. Сергеев