/Поглед.инфо/ Китай удари по селското стопанство на САЩ в отговор на удвояването на митата върху китайски стоки. Под удара се оказаха американската соя, пшеницата, царевицата, месото и млечните продукти. Русия няма търпение да увеличи доставките за огромния китайски пазар за почти всички тези стоки. И сега е моментът да го направи. Кой ще загуби и кой ще спечели от най-разрушителната търговска война, започната от Доналд Тръмп?

Доналд Тръмп налага мита на Китай за втори път в рамките на месец. През февруари той наложи 10-процентни мита върху целия китайски внос, а на 4 март удвои тези мита до 20 процента, обвинявайки Китай, че „не предприема действия за спиране на потока от синтетични опиоиди, включително фентанил“. Мексико и Канада успяха да се споразумеят със САЩ за едномесечно отлагане през февруари, но този срок изтече, така че митата бяха наложени и върху техните стоки.

В отговор Китай наложи мита върху американските въглеводороди преди месец. Сега Китай ще наложи мита от 10-15% върху американските селскостопански продукти от 10 март. По-специално, мита от 15% ще се прилагат за доставки на пилешко месо, пшеница, царевица и памук от Съединените щати. Митата от 10% се прилагат за сорго, соя, свинско, говеждо месо, водни продукти, плодове, зеленчуци и млечни продукти. Общо списъкът съдържа 711 позиции от продуктовата номенклатура.

Това е по-сериозен удар за САЩ от митата върху LNG, петрола и въглищата, тъй като доставките им за Китай и преди не бяха много значителни.

Докато селскостопанският износ представлява повече от 15% от общия износ на САЩ за Китай от 163,62 милиарда долара - това е почти 25 милиарда долара.

„За американския износ селскостопанските продукти са чувствителна позиция, особено за редица американски щати, където се произвеждат тези продукти, например за щата Айова (центърът на производството на царевица). „Китай удря редица републикански селскостопански щати, които наистина са силно зависими от доставките за Китай“, казва Сергей Циплаков, професор във Факултета по световна икономика и международни отношения към Националния изследователски университет Висше училище по икономика.

Ако новата фаза на търговската война продължи дълго и Тръмп не промени решението си и не отмени митата, тогава китайският пазар ще бъде наводнен от онези, които искат да заемат мястото на американските хранителни продукти.

Русия също може да се възползва от прозореца на възможности. По-специално, Русия може да увеличи износа на пилешко, свинско и говеждо месо за Китай. Освен това Русия отдавна престана да бъде вносител на продукти от пилешко и свинско месо, но сега само износът може да осигури по-сериозен растеж на нашите производители.

Все още сме изостанали в производството на говеждо месо. Миналата година Съединените щати доставиха на Китай замразено обезкостено говеждо на стойност 990 милиона долара и замразени субпродукти от свинско месо на стойност 695 милиона долара.

„Русия може да увеличи износа на месо за Китай, но бързо това няма да бъде възможно да се направи, поради строгия фитосанитарен и ветеринарен контрол в животновъдството от страна на КНР. Има нужда от акредитация на предприятията.

В същото време вносът на свинско месо в Китай рязко спадна миналата година, независимо от САЩ, поради развитието на местното китайско производство. Търсенето на говеждо месо в Китай беше голямо миналата година, но имаме ограничен капацитет за доставка на говеждо месо. Освен това има силна конкуренция от Австралия, Нова Зеландия и други играчи“, казва Циплаков.

Дълго време руските месни продукти изобщо не можеха да навлязат на китайския пазар, но през последните години това стана възможно. Китай отвори пазара си за руското птиче месо и млечни продукти в края на 2018 г., а за руското свинско месо в края на 2023 г.

Миналата година Китай е сертифицирал 81 руски предприятия за производство на месо за износ, 56 от които са произвеждали птиче месо и субпродукти, отбелязва Росселхознадзор. Износът на свинско месо е нараснал с 20%, а Русия планира да завладее до 10% от китайския пазар на свинско месо.

Но досега само три руски компании имат достъп до Китай – и този списък трябва да бъде разширен. По отношение на домашните птици и вътрешностите Русия уверено заема второ място на китайския пазар с дял от 15%. Китайците са особено големи любители на пилешките крака и пилешките крилца. Интересно е, че Русия се превърна в доставчик номер едно на пуешко месо на китайския пазар.

Но не само Русия, но и други страни ще се опитат да заемат мястото на американците на доходоносния китайски пазар. Например Бразилия е лидер в доставките на птичи продукти за Китай, заемайки почти 60% от този пазар.

Русия има потенциал да увеличи доставките на зърно за Китай. През 2024 г. Русия постави рекорд за соя, прибирайки 7 милиона тона соя. С такива обеми обаче няма да е възможно да се задоволят нуждите на Китай. „Ние няма да можем да заменим американската соя, тъй като Китай годишно внася около 100 милиона тона соя, а ние произвеждаме около 7 милиона тона годишно. Доставяме го от Далечния изток и други региони, но не сме основен играч на пазара. Ние обаче сме напълно способни да увеличим доставките за Китай“, смята Циплаков.

Съединените щати бяха много голям доставчик на соя за Китай. Миналата година САЩ достави на Китай соя на стойност 12 милиарда долара. Мястото им обаче с радост ще бъде заето от конкурентите – Бразилия и Аржентина.

Но по отношение на производството и износа на пшеница Русия е световен лидер, така че може да се конкурира за значително увеличение на износа за Китай. През 2024 г. вече успяхме да увеличим осемкратно доставките си за китайския пазар без каквито и да било търговски войни със Съединените щати.

„На пазара на пшеница също има доста голяма конкуренция. Сред силните играчи са още Канада и Европейският съюз. Разбира се, ще бъде трудно веднага да се замени американската пшеница на китайския пазар. Но постепенно ще увеличим доставките на пшеница за Китай“, казва Циплаков.

Що се отнася до царевицата, основните износители на царевица са САЩ, Бразилия и Украйна, а не Русия, така че тя трудно ще увеличи доставките си. Русия не произвежда памук. Продаваме плодове и зеленчуци за износ, но не в големи количества.

Но руските млечни продукти са обещаващи за растеж на износа. Миналата година износът им за Китай се е увеличил няколко пъти. „При млечните продукти ще има същия проблем като при месото – това е акредитацията на предприятията, която отнема много време. Ще има и предизвикателства със силната конкуренция от Австралия и Нова Зеландия. Европейският съюз, по-специално Германия и Франция, също доставят млечни продукти на Китай“, казва Циплаков.

При размяна на удари САЩ могат да пострадат повече от Китай. Първо, Китай е отворен за всички търговски партньори, докато САЩ, напротив, налагат все повече мита, санкции и ембарго, включително срещу своите партньори, по-специално Канада и Мексико, отбелязва Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global. Тръмп подготвя търговска война дори срещу Европейския съюз, негов доскорошен съюзник. Блумбърг изчисли това:

Такава строга политика може в крайна сметка да доведе до 1% намаление на БВП на САЩ през 2025 г.

„За САЩ не е проблем да намерят пазари за селскостопанските си продукти, предназначени за Китай. Индия. Страните от Югоизточна Азия, Северна Африка, Централна Азия и Турция с радост ще ги приемат. Проблемът е, че американските мита върху вносните стоки за почти целия свят могат да доведат до това, че за Съединените щати ще бъде все по-трудно да изнасят собствените си продукти поради търговски ограничения.

Инфлацията в САЩ може да се повиши отново не само заради митата на Тръмп върху вносните стоки, но и заради евентуален натиск от страна на администрацията на Белия дом върху Фед за намаляване на лихвите“, казва Милчакова.

Що се отнася до Китай, той има друг проблем – дефлация поради ниско вътрешно търсене, така че не се страхува от ускоряване на инфлацията. В същото време Пекин има инструмент за подкрепа на износа и икономиката си в условията на търговска война – отслабването на юана.

В първата вълна на търговската война Китай се възползва от тази възможност – и тя проработи. Няма спад в износа от 2018 г., когато започна първата търговска война, а Пекин намери нови пазари в Азия.

„Китай може да реши да отслаби юана, ако финансовото състояние на най-големите му износители, особено на водещите в неговия високотехнологичен сектор и автомобилната индустрия, се влоши значително. Но дори ако Китай отслаби юана, икономиката му само ще стане по-силна. Следователно е много преждевременно да се очаква, че юанът, който може да се срине спрямо долара, едновременно ще се срине и спрямо рублата.

Ако петролът продължи да пада и украинският въпрос не бъде решен в близко бъдеще и санкциите останат в сила, тогава каквото и да се случи с юана, рублата ще продължи да отслабва“, казва Милчакова. Китайската икономика може да се забави през 2025 г., но ние не очакваме рецесия в китайската икономика, според нашите прогнози растежът на китайския БВП ще бъде 4,8-5% през тази година, заключава експертът.

Превод: ЕС