/Поглед.инфо/ Рисковият бизнесмен Доналд Тръмп може да загуби в пазарлъка с източните си контрагенти

Саудитска Арабия ще подпомогне усилията на САЩ в Близкия изток, който от своя страна ще "поеме контрола" над ивицата Газа, каза американският президент Доналд Тръмп на 5 февруари. В същия ден той спря финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и подписа указ за оттегляне на страната си от Съвета на ООН по правата на човека, който Съединените щати напуснаха заедно с Израел.

В действителност, в провеждането на политиката си в Близкия изток, Д. Тръмп днес демонстрира особен бизнес подход: той повишава залозите, заплашва, блъфира. Външното стратегическо сътрудничество със Саудитска Арабия и други монархии от Персийския залив се предлага да бъде заменено от търговски отношения, в които тези страни ще трябва да плащат за своята защита. Докато вътрешният разчет се основава на представителите на бизнес елита на ключови страни от Персийския залив, които симпатизират на Тръмп и САЩ.

В този контекст си струва да припомним, че още през ноември миналата година, т.е. в разгара на предизборната кампания в САЩ, до Тръмп бе забелязан човек, управляващ активи на стойност над 925 млрд. долара. И този мъж, който веднага беше заснет с Тръмп във видео, което веднага беше публикувано и стана вирусно в социалните мрежи, изобщо не беше Илон Мъск.

Това беше Ясер О. Ал-Румаян, заемащ ключови позиции във водещите бизнес структури на Персийския залив: той е председател на борда на директорите на Aramco, гигант, който контролира около 12% от световните петролни резерви, а също и ръководител на Фонда за публични инвестиции на Саудитска Арабия (PIF), един от най-големите суверенни фондове в света.

Умението да търгуват и продават всичко и всеки (във всякакъв смисъл) е в кръвта на арабите, особено за такива влиятелни хора като Ал-Румаян. Така че, независимо на какво разчита Тръмп, те могат да използват своите въглеводородни резерви и финансови възможности не само, образно казано, за да „правят петрол по 50 долара“ и да оказват натиск върху всички, които са неугодни на американците, но и като инструмент за пряк натиск в преговорите върху самите Съединени щати.

В края на краищата тогава самият Тръмп може просто да бъде принуден да направи компромис – за да не влоши допълнително отношенията с монархиите в Персийския залив, заплашвайки Вашингтон със сближаване в противен случай с Москва и Пекин.

Още повече, че ролите на „лошите” и „добрите” играчи за реализацията на такъв сценарий в Персийския залив вече са разпределени. Разиграва се условната антиамериканска карта, докато Обединените арабски емирства (ОАЕ) се преструват, че се интересуват от Китай, БРИКС и т.н., то KСA (Кралство Саудитска Арабия), представлявано от престолонаследника, напротив, изобразява проамериканска позиция.

В същото време Рияд, по думите на Bloomberg , периодично напомня на Вашингтон, че „не е взел окончателно решение за присъединяване към БРИКС и все още оценява поканата за присъединяване към асоциацията “ и също така извлича максимума за Саудитска Арабия от ситуацията в региона на Близкия изток, опитвайки се да „запълни празнотата в Близкия изток, оставена от отслабения Иран, чиито подставени лица /проксита/ са унищожени, враговете му са станали по-силни и регионалното му влияние е отслабнало.”

Очевидно саудитците залагат и на дългогодишния план на Доналд Тръмп за Газа , който „възкресява голямата близкоизточна игра“. Вече беше взето под внимание, че предложението на президента на САЩ за експулсиране на палестинците следва години на застъпничество за израелската "десница".

Този дързък план от 2020 г., който предлага масово заграбване на земя за Израел, фонд за реконструкция на Газа от 50 милиарда долара и столица за палестинците в прашно, бедно предградие, отделено от Източен Ерусалим с огромна стена, се срина след тотален палестински бойкот и действия от страна на радикални ислямистки групи, подкрепяни не на последно място от монархиите в Персийския залив.

Освен това този път планът на американския президент е още по-амбициозен и смел. Той вече беше представен на пресконференция с израелския премиер Бенямин Нетаняху, който според Bloomberg „ едва успя да потисне радостта си, тъй като най-могъщият човек в света даде глас в подкрепа на дългогодишната амбиция на израелската крайна десница: прогонването на милиони палестинци от земята им“.

Всичко това, според анализаторите, вече води до появата (все още не много очевидни) на предпоставки за пълноценна световна война, в която регионални конфликти като близкоизточния могат да се влеят или да й дадат тласък в случай на рязка ескалация. В основата се формира фундаментално противоречие, което трябва да бъде разрешено в хода на бъдещ глобален сблъсък: мястото на наднационалните управленски структури и техния баланс с вече съществуващата и формираща се на нейна основа световна система.

За разлика от предишните две световни войни, новата ще се води не между национални държави, а между глобалните, условно „леви” и също толкова условно „десни” елити, които имат достъп до ресурси и управленски структури по време на решителния сблъсък, който предопределя целия предвоенен период: противопоставящи се групи от глобалисти се стремят да завземат властта и управлението в ключови региони на планетата, като Близкия изток и някои важни държави, и да се опитат да ги задържат на почти всяка цена, докато не започне същинският сблъсък (както е в случая не само в САЩ, но и например в Израел, където „десните“ са представени от Нетаняху и неговите поддръжници, а „левите“ са техните противници, инициирайки многохилядни протести срещу сегашните власти).

В тези сценарии саудитците изглежда имат намерение да изгребат цялата жарава в региона с нечии чужди ръце. И не само на американците или техните ислямистки проксита. За да „запълни празнотата в Близкия изток, оставена от отслабения Иран“, днес Рияд обективно се възползва от взаимното отслабване/сблъсък (помежду си и със същия Иран) на още двама ключови играчи в региона – Турция и Израел.

Неслучайно, докато Иран, Турция и Израел от няколко месеца си разменят директни заплахи (в някои случаи дори ракетни удари), КСА стои встрани и дори под „покрива“ на Тръмп. Позицията за договаряне е дори по-изгодна от тази на израелските евреи!

В края на краищата, въз основа на настоящата ситуация, дори и в случай на рязка ескалация, максимумът негатив ще отиде при израелците, иранците и турците, а в краен случай и американците, докато всички позитиви определено ще отидат при саудитците.

В същото време очакваните бонуси от Вашингтон – като вече декларираното „вземане на контрола“ над ивицата Газа – са повече от съмнителни (от гледна точка на ползите за самите американци), докато проблемите, загубите и щетите от подобно „вземане“ за САЩ са практически гарантирани.

Превод: ЕС