/Поглед.инфо/ Формите на външна намеса във вътрешните работи на държавите претърпяват промени. Веднага щом центровете за организация на намесата опипат нови уязвимости на държавните системи, методите за борба с правителството се коригират и се прави нов опит за преврат. Антидържавните стратегии не стоят неподвижни, те се развиват.

Известният активист и организатор на цветни революции, изпълнителен директор на центъра CANVAS Сърджа Попович, в статията си "Протести и принципи" идентифицира четири фактора (четири принципа) на успешния масов протест, който осигурява политическа промяна.

Първият принцип е ясна визия за бъдещето. Вторият е единството на опозицията. Третият принцип е завладяването на силовите структури, способни да подкрепят опозицията. Четвъртият принцип е привлекателността на протеста, участниците в който винаги се обявяват като борци срещу несправедливостта.

Попович съжалява, че превратите в Хонконг и Венецуела се провалиха. В първия случай, казва той, това е осуетено от насилието на опозицията срещу полицията. Във втория случай Хуан Гуайдо фокусира всичките си усилия върху спечелването на военните на своя страна и сбърка.

Сърджа Попович говори за необходимостта от развиване на „стратегически умения“ от лидерите на протеста по време на тяхната подготовка, за да се научат, че е необходим план за действие, в противен случай всеки протест, мирен или насилствен, бързо ще изчезне.

Центърът CANVAS (The Centre for Applied Nonviolent Action and Strategies - Център за приложни ненасилствени действия и стратегии) е създаден през 2004 г. в Белград и обучава „демократични активисти“ в над 50 държави, включително Иран, Украйна, Грузия, Азербайджан. Тук се изготвят планове за действие, насочени към сваляне на властите в определена държава. Съдейки по неотдавнашното лятно онлайн училище, CANVAS участва в свалянето на боливийския президент Ево Моралес, подкрепи вълненията в Судан, Зимбабве, Бразилия и има тесни контакти с опозиционни групи в Малайзия и Филипините.

Възгледите на Попович за стратегическото планиране на превратите се споделят от бившия председател на настоятелството на “Фрийдъм Хаус”, член на Съвета по външни отношения и на Атлантическия съвет Питър Акерман. Той е привърженик на „безупречната ненасилствена тактика, която може да измени психологията на населението и поведението на режима“. Според Акерман консолидираната дейност на стотици малки организации може да създаде вид на единство на мненията в опозицията. Така от гледна точка на организаторите на преврата, препоръчително е едновременно да се подкрепят, когато се атакуват властите, например, радикални националисти и либерали, въпреки факта, че те имат коренно различни идеологии. Нещо подобно може да се наблюдава и сега в Беларус. Ударната сила на протеста е пъстра маса от недоволни от Александър Лукашенко, а към тях на други основания се добавя такава "екзотика" като ЛГБТ.

Международният център за ненасилствени конфликти, създаден от Акерман (със седалище във Вашингтон), прави същото като CANVAS. В партньорство с университета “Рютгерс” в Ню Джърси, Центърът на Акерман провежда от 2012 г. онлайн курсове за обучение на активисти - бъдещи свалячи на режимите, където е посочено.

Съществува и Американският институт за мир, който обхваща 52 държави. Неотдавнашният доклад на института за интересите към Русия в зоните на конфликти гласи, че „действията на Русия обикновено са насочени пряко или косвено срещу интересите на Запада“, въпреки че е точно обратното: именно действията на Запада в много точки, особено в бившите съветски републики, са насочени срещу Русия.

Институтът “Тависток” в Лондон извършва сериозна работа в областта на социалното инженерство и манипулациите. Институтът е основан през 1946 г. със средства от Фондация Рокфелер и се занимава с психоаналитични изследвания на груповото поведение. От 50-те години на миналия век институтът разработва теория за социотехническите системи. От 80-те години на миналия век тази теория се прилага на практика.

В тези центрове се изготвят и лозунги, които по-късно виждаме на плакатите на протестиращи в различни страни. По този начин лозунгът „Цветята са по-добри от куршумите“ на плакатите на белоруската опозиция са само преработка на лозунга на антивоенната кампания „Храна, а не бомби“, проведена в САЩ през 80-те години, а след това и в Европа. В Беларус първата клетка на това движение се появи през 2005 г. За това бяха привлечени местните анархисти. Като най-успешна реклама за това движение се счита раздаването на безплатна храна на бездомните и бедните.

„Творчеството“ на младежта е широко включено в организирането на протестни движения. Така на 14 април 2020 г. полските феминистки блокираха движението по една от главните улици на Варшава. Полицията издаде големи глоби (до 6600 евро) на над 100 активисти, но никой не ги е платил, а за да оправдаят блокирането на транспорта, активистите се позоваваха на указанията на властите да спазват „социална дистанция“ и дори с помощта на специално наети адвокати изготвят законопроекти, за които сега е назначена специална комисия. Така феминистките убиват с един куршум два заека - организираха тролене на държавните мерки във връзка с карантината и проведоха протест, насочвайки вниманието към своята дейност.

В допълнение към международните структури, работещи по организирането на антидържавни протести, има и "изключителни" отделни фигури, които правят същото. Например 72-годишният французин Бернар-Анри Леви, който подкрепяше преврата в Югославия, Украйна, терористите в Либия и Сирия, а сега помага на Светлана Тихановская. Синът на Джордж Сорос Александър Сорос усърдно продължава работата на баща си, като служи като вицепрезидент на фондация “Отворено общество”. Той често посещава Балканите, където постоянно го виждат в компанията на много високопоставени политици, но не се ограничава само до Европа, той посещава Мианмар, в африканските страни.

Във всичко това има система, която е усъвършенствана от десетилетия. Импровизацията е безсилна срещу такава система.

Превод: В. Сергеев