/Поглед.инфо/ Усърдно изградената репутация на Швейцария като неутрална и надеждна страна се срина за една нощ. Оказа се, че една от най-големите компании за информационна сигурност в света - швейцарската Crypto AG - дълго време е контролирана от американското и немското разузнаване. От години служителите на ЦРУ четат криптираните съобщения от диктатори от третия свят, стратегически съперници и дори близки съюзници.

Тайната на разузнаването

От средата на миналия век повече от 120 страни използват оборудването за шифроване на швейцарската компания, без да подозират, че секретните данни се изпращат директно в ЦРУ на САЩ.

Тайните преговори, доклади и заповеди са прихващани още преди да стигнат до адресатите в Иран, Латинска Америка, Европа, Индия и дори Ватикана. Нито един от клиентите на компанията доставчик не подозира уязвимостта на системите, които трябва да гарантират националната им сигурност. Служителите на Crypto AG сами не знаят какво се случва.

Това продължи до наши дни. Мащабна конспиративна теза стана известна в началото на февруари, когато американският вестник The Washington Post и немската телевизионна компания ZDF публикуваха подробности за съвместно разследване. Те разгледаха документите на ЦРУ и разпитаха свидетели, оцелели до наши дни, и се съгласиха да общуват с пресата, разкривайки безскрупулността на разузнавателните служби от миналия век.

Прекрасният нов свят

Crypto AG е основана в Швейцария през 1948 г., но е свързана със САЩ от раждането. Нейният създател, шведът с руски произход, Борис Цезар Вилхелм Хагелин, започва бизнеса си по време на принудителна емиграция в САЩ. В завод в Ню Йорк по неговия проект се произвеждат компактните машини за криптиране M-209, които се използват на фронтовете на Втората световна война. Те леко отстъпват от нацистките си аналози “Енигма” но все пак са ефективни.

Технологията постепенно се усъвършенства и властите на Съединените щати внимателно следят това, което наричат „проблемът с Хагелин“. Факт е, че основните противници на САЩ - СССР, Китай и Северна Корея - използват системи за криптиране, които са почти невъзможни за декодиране. С нарастването на продажбите на оборудване от Crypto AG броят на тези страни може да се увеличи. Американците имат късмет: Хагелин през годините, прекарани в чужбина, е пропит с местната идеология и е лоялен към американските ценности, надява се, че САЩ ще останат най-големия му клиент. Не е трудно да се подтикне предприемачът да сътрудничи с правителството.

Тайните служби поверяват на Хагелин да постигне споразумение със своя дългогодишен приятел и колега Уилям Фридман, „бащата на американската криптология“. През 1951 г. в частния клуб „Космос“ във Вашингтон мъжете се ръкуват: компанията е преместена в Швейцария и оттук нататък тя може да продава оборудването си на Crypto AG само с одобрението на Белия дом. Хагелин не отстъпва за едно нещо - не дава на американските шифровчици достъп до самото оборудване.

Като обезщетение Хагелин получава авансово 700 000 долара от Вашингтон и още 70 000 годишно. За да укрепят водещата позиция на Crypto AG на световния пазар, американските власти дават на разработчика още 10 хил. долара за "рекламни разходи".

През 60-те компаниите трябва да се адаптират към новите електронни технологии. Със съдействието на ЦРУ и АНС на САЩ през 1967 г. Crypto AG пуска изцяло електрическия модел N-460. Американското разузнаване получава достъп до шифрите, използвани от клиентите на швейцарската компания. Сега декодирането, което обикновено отнема няколко месеца, отнема секунди. "Представете си как американското правителство склонява чуждестранен производител да прониква в оборудването. Прекрасен нов свят”, пише в секретните материали на ЦРУ.

Сделка за двама

Когато Борис Хагелин остарява и възниква въпросът за неговия наследник, американските разузнавателни служби поради вътрешни противоречия не успяват да се споразумеят за закупуването на компанията. Французите искаха да я купят, но Хагелин им отказва и разказва на ЦРУ за всичко. Ново предложение постъпва две години по-късно от германската Федерална служба за разузнаване (БНД). Този път тя е одобрена от американските куратори.

ЦРУ има добри отношения с немските колеги. Всъщност БНД се появява през 1956 г. с тяхно съдействие. Западногерманското разузнаване е „очите и ушите“ на ЦРУ в Европа. Американците доставят в чужбина оборудване, машини, гориво и други необходими неща. Скоро БНД става втората по големина разузнавателна служба след ЦРУ. Бон и Вашингтон си сътрудничат в тази област през 1970г. Една от основните точки на споразумението е да не се посвещават французите в делата. В меморандума присъства закривения подпис на тогавашния представител на ЦРУ в Мюнхен (той вече започва да развива болестта на Паркинсон) и нечетлив параф на представител на БНД.

Централният офис е разположен първо във военно съоръжение, използвано от американците, а след това на тавана на сграда, съседна на американското посолство. Всички имена за конспирация също са кодирани. Crypto AG е определен като “Минерва”, а програмите за сътрудничество на двете разузнаване са наречени първо “Тезорос”, а от 80-те години - “Рубикон”.

Швейцарската компания е закупена за около 5,75 милиона долара. Сделката е сключена чрез адвокатската кантора от Лихтенщайн “Марксер и Гуп”. Разбира се, двете най-големи разузнавателни служби в света не могат да контролират пряко “Минерва”, те трябва да привлекат немския “Сименс” и американската “Моторола”.

Нито служителите, нито директорите знаят за истинските собственици. Освен един асистент на Хагелин, който скоро напусна поста си. Какво се случва с него на следващо място, не е известно. Под ръководството на ЦРУ и БНД бизнесът процъфтява. Според американските данни продажбите на кодиращи машини са се увеличили от 15 милиона швейцарски франка през 1970 г. до 51 милиона през 1975 г. Персоналът се увеличава до 250 служители. "Минерва" е златна мина”, коментира американската разузнавателна агенция.

Ролекси” и подкупи

За да предотврати появата на силни конкуренти, Crypto AG, съдейки по докладите на BND, не пренебрегва подкупите. Представител на компанията е изпратен в Саудитска Арабия с дузина часовници “Ролекс” в куфар. По-късно саудитците са приети в Швейцария за провеждане на „обучения“, допълнителен бонус е посещение на бардаци.

До 1986 г. никой не подозира кой всъщност е най-големият доставчик на кодиращи машини в света. И Агенцията за национална сигурност успешно използва това. През 1978 г., когато лидерите на Египет, Израел и Съединените щати се събират в американския Кемп Дейвид, за да сключат израелско-египетско мирно споразумение, цялата информация, която Ануар Садат предава в родината си, е прихваната от американското разузнаване.

Година по-късно 52 американски граждани са държани като заложници в посолството на САЩ в Техеран. Тогава на президента Джими Картър е докладвано за какво говорят иранците и алжирците. И двете страни използваха швейцарско оборудване. Възниквали са и чувствителни ситуации. Например, разузнаването установява, че братът на Джими Картър прави пиар на Либия в САЩ с пари от Муамар Кадафи. Информацията е изпратена до Министерството на правосъдието, а оттам до ФБР. Братът на Картър отрича, но доказателствата са железни. В крайна сметка не го привличат под отговорност, но той се регистрира като чуждестранен агент.

През 1982 г., при Роналд Рейгън, американците предават разузнавателни данни на Великобритания по време на Фолклендската война с Аржентина. Буенос Айрес подозира, че нещо не е наред, но Crypto AG изпраща свой служител там, който уверява аржентинските власти, че става дума за малка грешка, но не и за уязвимост на системата.

Рейгън също се възползва от разузнавателното предимство след експлозия в дискотеката “Ла Бел” през 1986 г. в Берлин. Виновниците са бързо разкрити и десет дни по-късно е нанесен удар по Либия, по време на който, вероятно, една от дъщерите на Кадафи загива. Президентът казва, че Съединените щати имат доказателства, че нападението е било координирано от Триполи чрез либийското посолство в Източен Берлин. Става очевидно, че тези съобщения са прихванати и разсекретени. По това време за компанията, или по-точно за разузнаването зад нея, не всичко върви гладко. Нигерийските власти, например, закупили оборудване в големи количества, просто го оставят да събира прах в склад. Освен това служителите на Crypto AG започват да се замислят за дупки в сигурността.

Твърде умна, за да не се досети“

Инженерът Петер Фрутигер, например, подозира, че работодателите му си сътрудничат с германското разузнаване и се убеждава в това, когато е изпратен няколко пъти в Дамаск, за да изслуша оплаквания от сирийското правителство за неизправност в оборудването. Без разрешение на началниците си той поправи уязвимостите в системата и ... е уволнен за това. Агенцията за национална сигурност се възмущава: трябвало е да се остави служителят във фирмата и да се намери начин да се накара да седи спокойно - за пари, например.

Друг кадрови проблем е инженер Менгия Кафилис. Агенцията не е доволна от назначението ѝ, защото знаят, че тя е "твърде умна, за да не се досети". В резултат на това за „пропуските“, открити от Кафилис, си затварят очите. Оборудването, което коригира, е продавано на банки, а на правителствата продължават да доставят уязвимо оборудване.

Скоро удря първата истинска криза. Иранците отдавна подозират, че нещо не е наред с оборудването на Crypto AG и през 1989 г. е задържан представител на компанията. Ханс Бюхлер е смятан за един от най-продаващите мениджъри на компанията, а Техеран, където често пътува, е един от най-големите купувачи. В резултат той е освободен след девет месеца срещу един милион долара. Сумата е предадена тайно на иранските органи от БНД. ЦРУ отказва да помогне, позовавайки се на принципа на Вашингтон да не плаща за заложници. Бюхлер се завръща у дома и не разбира за тайната на компанията, но не го изоставя усещането, че иранците са много по-наясно с работата му, отколкото самият той. Ситуацията ескалира, когато Бюхлер се появява по швейцарската телевизия през 1994 година. Инцидентът в ЦРУ е наречен кризата “Хидра”. Тогава се налага по телевизията да се появи изпълнителният директор на компанията Майкъл Груп, чиито заявления “може би и спасяват програмата”, пише в документите на ЦРУ.

Скоро след това започват да излизат журналистически разследвания, които карат някои служители да напуснат Crypto AG, а няколко държави - Аржентина, Италия, Саудитска Арабия, Египет и Индонезия - да прекратят договорите си. Иран, изненадващо, не е сред тях.

Историята стихва няколко години по-късно, но отношенията на ЦРУ и БНД претърпяват криза. Една от причините за недоволството помежду им е списък на страните, на които си струва да се доставя уязвимо оборудване. Германците не харесват желанието на колегите от САЩ да наблюдават дори съюзници и партньори. Те се оплакват, че „САЩ искат да работят със съюзниците по същия начин, както със страните от Третия свят“ и „нямат приятели в света на разузнаването“.

След падането на Берлинската стена приоритетите на германското разузнаване се променят. Берлин се притеснява, че ако делото “Минерва” бъде разкрито, в Европа няма да им бъде простено. През 1993 г. новият ръководител на БНД казва на американците, че Германия вероятно би искала да напусне партньорството с Crypto AG. Така се случва и БНД скоро е откъснато от огромните количества разузнавателни данни, които САЩ продължават да събират. По-късно, през 2013 г., документите, разкрити от бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън, показват, че американските разузнавателни агенции следят мобилния телефон на германския канцлер Ангела Меркел от много години.

Залез и разпад

През 90-те години разузнавателната информация от Crypto AG идва по инерция, тъй като някои правителства просто не изключват старите швейцарски устройства, след като преминават към по-напреднали. И в началото на века компаниите вече не са в състояние да се приближат до най-новите системи за криптиране. Агенцията за национална сигурност се опитва основно да използва глобализацията на “Гугъл”, “Майкрософт” и другите американски технологични гиганти.

През 2017 г. американските разузнавателни агенции най-накрая се отървават от Crypto AG. Първо продават централния офис в Цуг, след това останалата част от активите. Една от частите на Crypto AG е придобита от CyOne, чийто единствен клиент в момента е правителството на Швеция.

Международните активи на компанията са придобити от шведски бизнесмен. Той заяви пред репортери, че е направил това, защото Crypto AG някога е била собственост на Борис Хагелин, но за първи път чува, че компанията е собственост на американско, а някога и на немско разузнаване. Бизнесменът смята, че данните за връзките на Crypto AG с ЦРУ са слухове, които не би трябвало да бъдат повдигнати при преговорите. Сумата от продажбата на активите не се оповестява. Известно е, че с ликвидацията се занимава същата кантора от Лихтенщайн, която навремето “прикрива” продажбата на компанията от Хагелин на ЦРУ и БНД преди повече от половин век.

Превод: В. Сергеев