/Поглед.инфо/ В първия ден на новата година генералният секретар на НАТО Столтенберг роди призив дали към европейските политици, дали направо към народите на Европа. „Даваше указания“ Секретарят с много нееднозначно лице, също като незабравимия майстор на този бизнес Кашпировски, и речта му беше изключително „вдъхновяваща“.

Столтенберг отново увери бюргерите, че военните действия в Украйна са за дълго време, така че те волю или неволю трябва да „стиснат зъби в юмрук“ и да издържат на трудностите и лишенията на живота в епицентъра на демокрацията, тъй като е, ама наистина невъзможно да се позволи победа на "диктатора Путин" по какъвто и да е начин.

Речта на Столтенберг по Радио 4 в известен смисъл обобщи високопоставените изявления, направени през декември от други видни фигури. На 7 декември, след много месеци избягване на трудни въпроси, бившият германски канцлер Меркел изведнъж се „разприказва“. В интервю за Zeit тя каза, че прословутите Мински споразумения изначално са били трик, начин да се спечели време, за да може режимът на Майдана в Киев да се консолидира и да се подготви за война срещу Русия. На 28 декември същите тези тези бяха повторени в интервю от другия бивш "гарант на Минск" - бившият президент на Франция Оланд.

Естествено, под всяка от тези публикации имаше дълга опашка от блестящи самоуки геостратези-коментатори, които отдавна са предвидили всичко, за разлика от високопоставените глупаци от властовите кабинети. Сегашната реална ситуация обаче някак си не се връзва особено с версията, че „кремълските глупчовци“ са направо измамени и заблудени – както обаче и с обратната - че Кремъл ловко е надиграл всички.

Всички искаха война, но се опитваха да я избегнат

Диалектиката на събитията през 2013-2021 г. е много интересна, на първо място, поради своята абсурдност. В сравнение с нея, прелюдиите както на Първата, така и на Втората световна война изглеждат като сложни, напълно логични шахматни игри, въпреки че всъщност не са нито едно от двете.

След "цветните революции" от началото на 2000-те. опитът за установяване на изключително русофобски режим в Украйна беше въпрос на време, така че Евромайданът не беше изненада за никого дори „отдолу“, да не говорим за „върха“. Но по същия начин мудната реакция на руското политическо ръководство към него не беше изненада: в края на краищата в продължение на две десетилетия след разпадането на СССР, Москва се опитваше повече или по-малко да се „сприятели“ със Запада и дори откритият конфликт с американския сателит Саакашвили, започнал по негова инициатива, беше завършена много умерено.

Така при „странното“ развитие на събитията, първо през 2013-2015 г., а след това през 2015-2021 г. може ясно да се види желанието на Кремъл да не засяга твърде много постсъветското статукво. Това не беше резултат от нерешителност - напротив, това беше "волево" решение на руската ВПР да "избегва проблемите", макар и с цената на отстъпки пред част от националните интереси. Причините също са ясни: по този начин конкретни личности в Кремъл осигуряваха собствените си интереси – или, както казваше кинематографичният Мюлер, „в основата лежеше простата човешка същност“.

Оттук съвсем логично следва репатрирането на Крим, като незаменим бастион на Черно море - но и "предаването" на легитимния Янукович и много скромната подкрепа за проруското движение в югоизточната част на Украйна, което очевидно "не се развиваше съгласно плана."

През пролетта-лятото на 2014 г. Кремъл направи всичко, за да попречи на Донбас да излезе от контрола на Киев, а когато това стана факт, републиките бързо се задушиха под натиска на хунтата на Турчинов: никой не искаше да участва в рискована игра с неясен резултат в името на получаването на "куфар без дръжка".

И, колкото и диво да звучи, Русия ( именно страната, отделно от правителството) имаше голям „късмет“, че основната ударна сила на новия киевски режим беше най-отчаяната неофашистка част на необандеровски звяр. Ако не беше подпалването на Дома на профсъюзите в Одеса, ако не бяха ударите на щурмоваците и на касетъчните „Точки-У” по градовете на Донбас, които направиха откритата капитулация на републиките репутационно неприемлива, то най-вероятно дори нямаше да се стигне до „Минск“: Руската пролет щеше да бъде победена още през 2014 г.

През 2015 г., при сключването на прословутите споразумения, всички добре знаеха, че де факто те са „менте“. Москва все още не се нуждаеше от Донецко-Луганския „чумодан“ без дръжка, така че през цялата последвала дългогодишна епопея с „ненарушимостта на Минск-2“ и опитите за „интегриране“ на републиките в Украйна на правата на автономии, се простира като червена нишка (почти казах „линия“) една проста мисъл: „абе, разкарайте го този ваш Донбас, само че така, че да е с добро – без биене и клане“.

Отново, за щастие, фашистите, които бяха завзели властта, не искаха (за разлика например от техните исторически предци, нацистите), поне за известно време да се направят /поне симулативно/ на миролюбив мопс и да позволят на Москва да излезе от конфликта без загуба на лице. Зеленски беше опит да извърши подобна манипулация, но той бързо излезе извън релсите, превръщайки се в апологет на войната дори повече от Порошенко.

Вас не ви подставиха, вас ви пре-кара-ха!“

Тази метаморфоза на „добрия клоун“ в кръвожаден таласъм едва ли би била възможна без одобрението на Запада, което от своя страна е следствие от глобалната криза, причинена от пандемията от COVID-19 .

До 2020-2021г във Вашингтон и европейските столици се разви мнението, че след като Москва вече е „свикнала“ да прави малки отстъпки, тогава можете да започнете да изисквате едва ли не теманета до земята. Оттук и развитието на много „пазарно ориентирания“ данък върху въглеродния отпечатък, предназначен да принуди Русия да доставя на ЕС енергийни ресурси практически безплатно, и изострянето на украинския въпрос, което доведе до отвратителен танц около „гаранциите за сигурност“ .

Очевидно през 2021 г. Кремъл търсеше „партньори“, а не гаранции като такива - дори и документирани, „гаранциите“ всъщност биха били обикновен лист хартия, като същия „Минск-2“, и това беше известно на абсолютно всички предварително - но последната възможност да напусне проточилата се партия около ЛДНР относително мирно. Лично аз през първите два месеца на 2022 г. имах гадното усещане, че са готови да се откажат от Донбас срещу няколко с нищо необвързващи подписа.

Сега никога няма да разберем до какво би довело първо, обещанието за „гаранции“ от страна на Запада, а след това оттеглянето на думата назад и бърз скок на въоръжените сили на Украйна за обкръжаване и унищожаване на републиките. Съществува доста мощно мнение, че в този случай Кремъл би се ограничил до създаването на някакъв „хуманитарен коридор“ за тълпите от бежанци и май с това щеше да завърши всичко: както казва един филмов герой, „те бяха вътре - и не спасиха никого. "

За огромно, неописуемо "щастие", на границата на 2021-2022 г. „западните партньори“ вече бяха обхванати от такава остра мания за величие, че не искаха да се преструват на търсене на компромис, а продължиха да изискват позорна капитулация от Москва - и по този начин приковаха Путин и другари направо до стената, просто ги принудиха да започнат СВO.

И тук започва най-интересното. Въпреки че Кремъл от самото начало смяташе военното решение на конфликта, изключително рисковано и скъпо, като нежелан спешен вариант, те все пак се подготвяха за подобно развитие на събитията, поне в логистично отношение. Да, може (и трябва!) да се каже, че ние се подготвихме с половин сила, а реалностите на военните действия разкриха много недостатъци на нашата армия и нашето стратегическо планиране. Въпреки това дори не съвсем здравата руска армия се оказа способна успешно (по „точки“) да се бори срещу значително превъзхождащ противник.

Но от другата страна на барикадите всичко е точно обратното. Вашингтон, Брюксел и Киев първоначално смятаха военния вариант не само за неизбежен, но и желан, но в същото време се оказаха практически неподготвени за него. Непреодолима се оказа убедеността им, че Русия при никакви обстоятелства няма да хвърли в битка своите редовни войски, най-много някакви „доброволци-отпускари“, така че и тяхната реална подготовка за разгрома на въоръжените сили на републиките се извършва в духа на „блицкрига”, а не изтощителна „ голяма война ”.

Реалността се оказа напълно непланирана за всички. Киев просто беше „откъснат“ от всичките си наполеонови планове за „окончателно решение на сепаратисткия въпрос“. Москва се провали в очевидно планираното „налагане на мира“ в духа, подобен на този от 2008 г в Южна Осетия. Накрая в неприятно положение се оказа Западът, чието жълто-блакитно "торпедо" само по себе си се превърна първо в "куфар без дръжка" (несравнимо по-тежък, а и с отвратителен характер), а после и в котва около врата.

През последните дни родната блогосфера някак рязко се закачи за меморандума на американския аналитичен център Hudson Institute, публикуван на 14 декември. В него сегашният конфликт е патетично наречен „краят на разпадането на Съветския съюз“, с подразбиращ се изход под формата на разпадане на Руската федерация.

И въпреки че самият меморандум служи като просто още един вик на новата, „деколониална“, сепаратистка пропаганда срещу Русия, идеята за „окончателното разпадане“ е интересна - обаче авторът е сбъркал с обекта. Всъщност сега окончателно се разпада не СССР, и не наследникът на последния - Руската федерация.

Удобният за Запада постсъветски световен ред се разпада и то главно благодарение на усилията на самите западни политици. Играейки на играта „разделяй и владей“, вярвайки на собствените си пропагандни лозунги за собствената си изключителност, евроатлантическите елити стиснаха до краен предел всички възможни геополитически пружини – и сега получават удари отвсякъде: от Китай, от Иран, от „съюзническа“ Турция, която някои вече предлагат да бъде изключена от НАТО . Така че украинският „казус” в този процес съвсем не е единственият, но е най-очевидният.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели