/Поглед.инфо/ Русия и САЩ обявиха намерението си да създадат нова съвместна двустранна структура за международна сигурност. Това съобщи руският президент Владимир Путин на 8 декември 2021 г. Има споразумение за създаването на такава организация, страните са започнали да разработват предложения за нейната структура и функции. Русия трябва да подготви своите предложения в рамките на 7-10 дни и да ги предостави на американската страна за преглед.

Възниква естествен въпрос: какво ще направи такава организация? Как ще изглежда? Колко ефективен ще бъде тя и докъде могат да стигнат Русия и САЩ в осигуряването на глобална сигурност? По-точно в областта на предотвратяване на риска от преки военни сблъсъци навсякъде, от подводното царство до космическите орбити.

Преди да се гадае за структурата на такава организация, трябва да се разбере какви ще бъдат нейните функции. Какви задачи ще решава на своите учредители? Как да помогнат (или попречат) на преследването на националните им интереси?

Направо може да се предположи, че първата функция, която трябва да има такава организация, трябва да бъде наблюдение. Структурата трябва да разчита на данни от различни специални служби и отдели, но по някакъв начин трябва да стигне до общ знаменател при тълкуването на тези данни. Тоест структурата ще очертае кръга от организации, чиито данни се разпознават от нея веднага или след проверка от собствените ѝ структури, които трябва да възникнат и да получат свой аналитичен и методичен апарат.

Ако това не бъде направено, структурата ще се превърне в поредната платформа за преговори, дублираща съществуващите аналози. Тогава ще бъде възможно да се каже: неговите създатели не се нуждаят от това като истински инструмент за сигурност и е създадена единствено за натиск един върху друг. Но това е ирационално – навсякъдеможе да се разменят обвинения и ултиматуми - от трибуната на ООН до наскоро убития формат Русия-НАТО. Тоест, логично е да се предположи, че такава организация няма да бъде само платформа за преговори.

Следователно преговорите трябва да се превърнат от периодични събития в постоянен процес, а за това не може без наблюдение и експертиза. Това означава, че е необходимо да се създаде общ апарат, поне на ниво секретари, и да се отдели бюджет. Най-малкото за да се определят методите за изчисляване и анализиране на данните на националното разузнаване.

Освен мониторинг и анализ, структурата трябва да има функции за прогнозиране и оценка на рисковете. Това също трябва да бъде направено от някой. Не е достатъчно да се събират заключенията от секретни разузнавателни доклади. Тези данни все още трябва да бъдат по някакъв начин легализирани, тоест да се показват знания, без да се подчертават източниците и методите за получаване на информация. Това е друг проблем, но технически.

Много по-лошо за създаваната структура е, че тя не е създадена от съюзници, а от врагове. Не си струва да говорим по-меко, ние не сме в спорта и не сме в бизнеса. Ако Русия нямаше ядрени оръжия, САЩ нямаше да се поколебаят да ни унищожат като Хирошима и Нагасаки. Така че ние не сме съперници, не конкуренти или партньори, ние сме врагове. Екзистенциално и вечно.

А това означава, че един спрямо друг имаме стратегия на ограничаване, отхвърляне, нараняване като основна задача за собственото ни оцеляване. Организацията, която се създава, не трябва да противоречи на основната стратегия – нанасяне на вреда на основния стратегически съперник без риск от развитие на неконтролируем конфликт. До каква степен една обща структура за сигурност ще помогне или ще попречи на тази основна стратегическа цел? Ще има ли противоречие между целите на държавите основателки и целите на организацията?

Ясно е само, че има противоречие, но е необходим механизъм, който да го пренесе в конструктивен канал, да изравни потенциалите на страните, в противен случай структурата ще подкопае сигурността на едната страна и ще укрепи другата. Това няма да е приемливо и ще доведе до излизане от формата. И ако е така, тогава функциите на структурата са склонни да бъдат повърхностни – наблюдение, преговори. Пазарлъци за това как да се тълкуват едни данни и как да се игнорират други.

Пропагандата ще получи още една институция, но няма да добави сигурност. Имат ли нужда от това и двете страни в момента? Едва ли. Планината не трябва да ражда мишка, иначе няма да бъде вече планина. Русия и САЩ не възнамеряват да създават празни структури в момента.

Абсолютно ясно е, че създаваната структура ще кореспондира с другите и ще трябва да включва противоположната страна във външнополитическия си курс, а не да пречи на във външната политика. Изкушението да се превърне структурата в поредния манипулативен инструмент ще бъде много голямо.

Но всеки опит на страните да действат зад гърба си незабавно ще убият причината за съществуване на тази структура. Тя ще се превърне в параван за партизанска война и подривни действия на основателите един срещу друг. Страните така или иначе нямат доверие и хванати за ръка, те ще бъдат още по-изпълнени с взаимно подозрение и ще се стремят да работят изпреварващо на принципа „ти умираш днес, а аз ще умра утре”. Вместо безопасност получаваме повишена опасност при по-сложни условия.

Тоест, създадената структура има потенциал за вирулентност: в случай на неуспешно поведение имунитетът ще бъде подкопан и безопасността ще намалее. Вместо доверие, структурата за сигурност ще подхранва недоверие, което няма с какво да се лекува. Това не е нова структура за сигурност. И няма друг начин за защита, освен създаването на структура с много функции за това.

По този начин можем да кажем, че създаваната структура трябва да изгради потенциал за доверие и да намали недоверието, в противен случай ще вреди. Враговете създават структура, тоест като я създават, и двамата предприемат на противоречива стъпка за себе си: попадат в разклонението между промяната на целите си, които не подлежат на промяна и обезсмислянето на създаваната структура, което ще се влоши състоянието на отношенията в сравнение с настоящето. Или да променят целите си, или да променят целите на структурата. Как да бъде в този случай?

Ако те само преговарят, тогава това е най-слабото нещо, което може да се създаде. Поредната платформа за безкрайни спорове, аналог на Минския процес. Никой нищо не наблюдава, а войната продължава.

Ако добавим наблюдение към преговорите, тогава ще възникне въпросът за оценката на първоначалните данни. Не би трябвало да е като в случая с украинския свален полет MH17: виждам тези данни, но не ги виждам другите. Тук е необходимо да се съгласим, че данните се приемат и проверяват от две страни. А в случай на несъответствия се създава експертна група, която стига до общо мнение. И едва след това държавните глави вземат това или онова решение.

Какви ще бъдат решенията на тази структура за президентите на САЩ и Русия? Задължителни? Консултативни? Препоръчителни? Ясно е, че колкото по-слаб е статусът, толкова по-ниска е сигурността. В крайна сметка структурата ще повлияе пряко на суверенитета на учредителите. Те или ще трябва да вземат структурни решения, или да ги отхвърлят. В този случай трябва да работят помирителни комисии, които да имат съгласуван регламент.

Както вече споменахме, мониторингът ще включва съвместно прогнозиране и планиране. Как ще се отрази това на плановете за разширяване на двете глобални държави? Ясно е, че ще има възпиращ ефект. Оттук и желанието да се ограничи обхватът на компетентността на структурата до въпроси за предотвратяване на ядрена или ескалация.

Но сигурността е широко и най-важното, дълбоко понятие. Започвайки от идеологията и икономиката, тя преминава във военната сфера. Къде ще свършат компетенциите на новосъздадената структура и как те ще повлияят на политиката на учредителите?

Изводът може да бъде следният: структурата ще бъде създадена като най-простата и гъвкава форма, първоначално носеща конфликт на интереси и противоречиви функции. Следователно структурата ще бъде замъглена и ефективността ще бъде ниска. Но това е причина да се използва ситуацията за развитие на отношения. Ако сигурността стане реална нужда, ще е необходимо да се изгради апаратът на конструкцията и да се натовари с нови разпоредби и функции.

Възможно е доста силно да се задълбочи компетентността на структурата, това би било желанието на страните. Или ще се ограничат до това делегациите да седят една срещу друга веднъж месечно или на тримесечие. Могат дори да прехвърлят функции на прикрепените служители на Министерството на външните работи и Държавния департамент. Те ще използват данните на военните и ще се опитат да се споразумеят за границите на допустимото един спрямо друг.

Организацията във всеки случай ще бъде някъде между постоянната мисия и антикризисната комисия. Координационната лента ще плава и все още не е ясно кой, къде и как ще я настрои. Как ще се държи този, който сменя Байдън по отношение на структурата? Ще стане ли структурата многостранна? Или ще бъде допълнение към съществуващите институции? Как ще се държат съюзниците на САЩ? Ще торпилира ли Великобритания структурата или САЩ ще успеят да държат британския лъв на каишка встрани?

Колкото по-широки са задачите на организацията, която се създава, толкова по-трудно ще бъде тя да действа в общия контекст на конфликтните политики на страните основателки. Лесно е да се решават малки проблеми, но е малко вероятно това да устройва Путин и Байдън. Най-вероятно те ще се опитат да създадат на базата на тази структура някакъв постоянен механизъм за консултации и координация, заобикаляйки естаблишмънта.

Дори и това да успее, ще има повече сигурност. Конструкцията първоначално ще действа на принципа на пожарната – гаси там, където гори. След това тя обективно ще премине към предотвратяване на пожари. Това ще има далечни последици, ако бъде приложено. Всичко може да бъде провали, но засега може да се изгради определена структура с възможност за завършване, ако разработчиците пожелаят. Ще има ли такова желание и в какъв случай може да се появи - това е най-важното в тази ситуация.

Превод: В. Сергеев