/Поглед.инфо/ На фона на откритото участие на Турция във войната в Карабах през септември-ноември 2020 г., не по-малкото и вероятно по-сериозно участие на Израел в този конфликт остава в сянка.

Военно-техническото сътрудничество между Израел и Азербайджан позволи на Баку да оборудва азербайджанската армия с модерно въоръжение и военна техника. През последните пет години Израел предостави на Азербайджан 43% от доставките на оръжие (за сравнение: Турция - 2,8%). По време на посещението на израелския премиер Нетаняху в Баку през декември 2016 г. страните подписаха споразумение за сътрудничество в областта на сигурността. Беше договорено опитни офицери от МОСАД (израелското политическо разузнаване) да останат в Баку. От този момент доставките на израелско оръжие и военно оборудване за Азербайджан започнаха да набират скорост. Израелският военен анализатор Давид Шарп пише в статията си „Карабах на раздора“, че макар „отношенията между Йерусалим и Баку да са покрити с доста плътен воал на тайна, известно е, че Азербайджан е един от най-големите купувачи на израелско оръжие“.

БПЛА са на първо място сред израелските военни доставки за Азербайджан. В продължение на 12 години (2008-2020 г.) азербайджанските въоръжени сили са напълно оборудвани с израелски БПЛА, включително ударни. Едва през последните месеци ситуацията започна да се променя донякъде: Азербайджан започна да получава БПЛА “Байрактар” TB2 и ударни хеликоптери-дронове “Каргу” от Турция.

Известен скандал от 2017 г. е свързан с доставката на ударни БПЛА “Орбитър-1К” за Азербайджан. Както израелският вестник „Маарив Хашава” писа, по време на демонстрацията на тези устройства в Азербайджан от операторите се изисква да организират „жива атака“ срещу арменски цели. Те отказват, въпреки натиска от ръководството. Тогава изстрелванията уж са извършени от лидерите на израелската делегация, но поради липсата на практически опит, те не улучват целта.

Азербайджанската армия е въоръжена с израелски автомат “Тавор-ТАР-2”, картечни пистолети “Узи”, леки картечници “Негев”, противотанкови системи “Спайк” и “Лахат”, реактивни системи “Линкс”, 155-мм колесни самоходни оръдия ATMOС-2000, 120-мм самоходни минохвъргачки “Кардом”, 120-мм самоходни минохвъргачки. Азербайджан закупи от Израел редица радари, системи за ПВО „Барак-8“, гранични катери и корвети. Израелската компания “Елбит” е модернизирала азербайджанските танкове Т-72 и Т-55, произведени от Русия, както и БМП-2. Така че сътрудничеството има широк обхват и не се ограничава до гореизброеното.

Според заместник-директора на Руския център за анализ на стратегиите и технологиите Константин Макиенко операцията в Нагорни Карабах „е планирана не от азербайджанци и дори не от турци, а от добрите приятели на арменския народ, израелци, които преследват не само търговски, но и геополитически цели“. Според Макиенко Тел Авив отдавна мечтае да „използва азербайджанска територия за провеждане на собствени разузнавателни и диверсионни операции срещу Иран“.

Действията на азербайджанските войски в Нагорни Карабах се извършват според класическите канони на настъплението: разсейващи атаки на широк фронт и основния удар в южната посока, където предварително са разкрити слабите места на отбраната на НКР. Нито в Сирия, нито в Либия турската армия е извършвала операции с такава сложност с добре установено взаимодействие на всички родове военни.

Лондонската информационна агенция Middle East Eye съобщи, че по време на боевете в Нагорни Карабах Израел е увеличил военната си помощ за Азербайджан: „Най-малко четири самолета Ил-76, принадлежащи на азербайджанската товарна авиокомпания “СилкУей”, обслужващата Министерството на отбраната в Баку, се приземиха и излетяха от военно летище “Увда” в южен Израел... Някои от тези самолети също летяха последните дни от Баку към Анкара и Истанбул и обратно”

МОСАД е създал проследяваща станция в Азербайджан, която служи като „очи, уши и опора“ за наблюдение на Иран. И накрая, Израел е основен купувач на азербайджански петрол.

При всичко това съюзът на Турция и Израел в карабахската война изглежда странен. И така, говорейки на 1 октомври в турския парламент, Ердоган каза, че Ерусалим принадлежи на Турция („това е нашият град, това е град, отнет от нас“). От страна на турския президент това се превърна в демонстративна проява на неоосманизма: Османската империя, която се простира към края на XVII век на 7000 километра от изток на запад и 5000 километра от север на юг, наистина управлява Йерусалим от 1516 до 1917 година. И Ердоган си спомни за „своя Йерусалим“ в първите дни на Карабахската война, а Израел преглътна изявлението на „султана“, отказвайки да го коментира.

„Толерантността“ на израелските евреи към думите на мюсюлманина турчин говори много. Причините за тези странности тепърва ще се разкриват .

Във всеки случай, днес МОСАД и израелската служба за военно разузнаване АМАН поддържат тесни връзки с турската разузнавателна служба MIT и турските военни. И двете страни работят ръка за ръка в Сирия, понякога МОСАД помага на Турция в борбата срещу кюрдите.

Има предположения, че британските интереси в Кавказ са лепилото на турско-израелските отношения. По една или друга причина, ден след изявлението на президентите на Русия, Азербайджан и министър-председателя на Армения от 10 ноември относно пълното прекратяване на огъня и всички военни действия в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, личният приятел на Ердоган и нов (от юли 2020 г.) ръководител Британското разузнаване MИ6 Ричард Мур лично кацна в Истанбул. Нали казват, че единствено интересите на Великобритания са постоянни?

Превод: В. Сергеев