/Поглед.инфо/ Всички причини за войната на Запада с президента на Русия Владимир Путин са вече посочени: страхът пред засилването на Русия и опитът да се използват изборите за отстраняване от власт на групата под негово ръководство, която постигна това в остро противостоене със Запада и агентите му в Русия.
Отбелязани са и такива моменти като започналото преразпределение на света и проявилата се тенденция за отслабване на САЩ и засилването на другата група страни, претендиращи за ново статукво в изменилите се условия. Не остават настрана и тези, които отбелязват дълбокото културно и цивилизационно различие между екипа на Путин и колективния Запад - отношението към ЛГБТ, традициите и религиите.
Все пак трябва да се обърне внимание на някои аспекти, останали засега в сянка - поради какво Путин си запазва властта. Отговорите от рода “чрез потъпкване на опозицията и подкуп на обкръжението” не стават, защото са примитивни и целят пропаганда сред примитивните .
Може би те имат успех, както и примитивният марксизъм сред полуграмотния пролетариат, но нямат отношение към реалността. Всъщност Путин запазва властта си по друга причина.
Западният елит е крайно раздразнен от начина по който Путин ефективно преминава през всичките изпитания на времето. Известно е, че започнаха да воюват с Путин веднага след идването му на власт. Тайната на трагедията на “Курск” е проява на тази война.
Сега мнозина са забравили, но тогава френските медии разкриха ролята на САЩ в тази трагедия и пряко посочиха, че Москва по молба на Клинтън се е съгласила да замете скандала срещу това в отговор да се снижи градуса на подривната дейност на САЩ. Тогава се води войната в Кавказ, а от властта отстраняват най-опасните олигарси на Елцин.
По-нататък Западът с растяща неприязън наблюдава случващото се в Русия при Путин и винаги му създава проблеми. Путин ги преодолява, успява да реши много от основните си задачи и укрепява политическата система в Русия, при която е възможен процесът на укрепване на суверенитета и завръщането на Русия на геополитическата арена в качеството ѝ на политически гигант. Русия е единствената страна на света, способна да унищожи САЩ за 20 минути.
На Запад политиците, сблъскали се с половината от трудностите, с които се е сблъсквал Путин, губят властта и се оттеглят. При това системата за пропаганда е много по-фина, отколкото в Русия. Войната на Запада срещу Путин има и много субективни причини - западните политици завиждат на Путин.
Да, те представят нуждата за добродетел, неумението да се разбере властта и да се владее се обяснява с демокрация и господстваща политическа психология. Но това е блъф. Меркел управлява дълго, при нейното управление в Европа и в САЩ са се сменили много ръководители, но Путин управлява повече от всички им, затова ги превъзхожда по опит и компетенции. Това е повод за силна лична и професионална завист.
Професионалната завист е известен феномен. Салиери отравя Моцарт, Пушкин се отнася хладно към популярността на Бенедиктов, балерините и манекенките сипват строшено стъкло в пантофите на съперниците, съседите си пишат доноси един на друг, колегите по работа също. Във всяка музикална школа слабите педагози ненавиждат и масово тормозят талантливите самотници, мъчително завиждайки за успехите им. Лекарите завиждат на лекарите, военните на военните.
И политиците са хора. Боли ги да гледат как някой преодолява затрудненията, на които сами си трошат политическите вратове. Отношението на политиците от Запада към Путин се различава малко от шоубизнеса, където “еднодневките” ненавиждат примадоните на естрадата и кумирите на минимум три поколения зрители. Какво ли не говорят по техен адрес, а причината е една - професионална завист.
Сега върху Путин са се нахвърлили наистина зверски. През 2021 година ще станат дори още по-отчаяни. Няма да се крият. А вината за конфликта, създаден от експанзията на Запада, ще се прехвърли на Путин.
“Дипломацията деградира”, “създадоха безпрецедентно напрегната ситуация на противостоене с големите западни столици”, “развалени отношения с бившите съюзни републики”, “опитват се да възстановят съветския свят”, на съседните държави се налага не партньорски стил на отношенията, а наставляващ по принципа “аз съм ти по-големия брат”, а ти трябва да ме слушаш - това е малка част от либералните претенции към Путин.
Апотеозът е тук: “За времето си на власт Владимир Путин успя да загуби Украйна - трябва да имаш голям мозък, за да превърнеш във враг страна, която 300 години е живяла до нас и ни е близка от гледна точка на езика, народите и културата”.
Все едно не при Горбачов и Елцин Украйна стана тази “независима” държава, по потенциал сравнима с Франция. Плюс упреците за развалените отношения с Грузия и Прибалтика.
Няма смисъл да назовавам източника на тези цитати. Той в обобщен вид изказва това, което Западът вменява на Путин като вина. Видимо недеградиралата дипломация ни е била при Козирьов, а в братските Украйна, Грузия и Прибалтика не Западът, а Путин организира цветни преврати, разрушава икономиката и води на власт крайни нацисти. Някак си не споменават, че НАТО се е приближило плътно до границите на Русия. Навярно това не е повод да се вълнуваме.
Да не би Путин също да е виновен, че те се приближават толкова? Той ли “предаде” ГДР и целия Източен блок? Нима? Явно никой не е имал намерение да прави база на НАТО в Севастопол. Навярно всичко е измислено от Соловьов или от Суркин. Цялата правда е в “Дождь” и всичките там “медузи”. Никой няма подобни претенции към “миличкия” Горбачов, макар и да няма друг като него, който така да заслужава да бъде поставен до стената.
Това, че тези упреци дори не се опитват да ги отнесат към изменилото се масово съзнание на населението, говори, че на Запада не му е до това. Там така ненавиждат Путин, че са се уморили да се маскират и да очакват кога ще претърпи поражение. Това е признак на отчаяние, когато вместо тънка работа изведнъж последва напълно неадаптиран към публиката писък от дъното на душата.
Западът завижда на Путин не защото е дълго на власт. По света има и такива, които управляват от по-отдавна. Путин по-добре владее властта, а това ги боли. Какво лежи в основата на властта.
Макиавели пише: “Да управляваш, значи да накараш хората да вярват”. Вярват на Путин, защото вярват на целите му. Никой не се съмнява, че на Путин му е нужен суверенитета на Русия. На Запад не вярват на политиците и затова те губят властта си, докато Путин я запазва. При това медийните възможности на Запада са значително по-големи отколкото тези на Путин.
Аристотел пише, че настроенията стават причина за смутните времена. Льон Бон описва психични епидемии. Проблемите идват не от реалността, а от нейното възприятие. По-точно - върху това какъв вид психични реакции могат да бъдат засети в обществото.
Тази култура стои на три основи: привличане на внимание, внушение и зараза. За да елиминира Путин, Западът използва психологически тактики, насочени към намаляване на доверието. Изпадане в истерия и вандалщини (привличане на внимание), създаване на атмосфера на масово вълнение (зараза), културен шок и предизвикан транс, последвано от внушение. Качеството на аргументите не е важно. Важно е представянето.
Целта на Запада не е Путин, а цялата група, която идва на власт заедно с него и формира суверенитета и разширяването на руското влияние, където се цели Западът. Всъщност Путин е заел по-високата позиция и сега следва контраатаката на врага, за да си възвърне тази височина.
На висотата обаче са заели отбранителни позиции и са се подготвили за бой. И тъй като е невъзможно височината да се вземе с челен щурм, са решили да преминат от тила: да пуснат листовки, призоваващи войниците да арестуват командири и да се предадат, където ще ядат вкусна и сита храна и ще ги запознаят с „високата“ ЛГБТ култура на Содом и Гомор. Вече сме преминали през всичко това - и поставихме смела червена точка над Райхстага, а друго там те не могат да ни измислят.
Хитлер завижда на Сталин. Западът завижда на Путин. Той ще представя напълно различни причини, но завистта е в основата на омразата му. А завистта е за слабаците. Основното оръжие на слабака е подлостта. През новата година Западът ще покори нови висоти в тази посока (долните гащи на Навални далеч не са границата). В други направления ще бъде още по-зле.
Превод: В. Сергеев