/Поглед.инфо/ Привържениците на турската експанзия вече открито обявяват готовността си за въоръжена намеса в сферата на интересите на Русия. На 24 декември турският външен министър Мевлют Чавушоглу обеща подкрепа на Украйна на фона на конфронтацията с Русия, която според него достига "опасно" ниво. „Ще направим това, което се иска от духа на времето и необходимото за нашата сигурност“, каза ръководителят на турската дипломация, като в същото време напомни, че Турция има втората по големина армия в НАТО след САЩ и играе активна роля в операциите на Алианса.
В същия ден “ХаберТюрк”, едно от петте водещи турски издания, писа за готовността на Турция да участва в антируската военна операция на НАТО в Донбас и дори да я ръководи. Неговият автор Четинер Четин обърна внимание на развитието на западния вариант за прехвърляне на специална военна част от 35-40 хиляди души в базата на Силите за бързо реагиране на НАТО. За основа се разглежда Обединената оперативна група за висока готовност, която страните от НАТО командват ротационно. През 2021 г. командването е в Турция.
Турският външен министър подчерта, че Анкара ще води "активна външна политика", основана на широка география. Турция води такава политика от няколко години. През ноември 2021 г. Ердоган прие своя съюзник в управляващата коалиция, лидера на Партията на националистическото движение и н забранената в Русия и в много страни по света организация "Сиви вълци", известна с активната подкрепа на терористичния режим на Джохар Дудаев и сепаратизма в Северен Кавказ Девлет Бахчели и се снима с карта на "тюркския свят". На тази карта 20 субекта на Руската федерация се считат за "тюркски": Якутия, Бурятия, Иркутска област, Алтай, Хакасия, Тува, Омска област, Новосибирска област, Курганска област, Челябинска област, Оренбургска област, Самарска област, Саратовска област, Уляновска област, Пензенска област, Астраханска област, Башкирия, Татарстан, Дагестан. Съдейки по цветовете на картата, Азербайджан и Казахстан вече са действащи актьори в този „тюркски свят“.
Изследователите на съвременния пантюркизъм смятат, че ориентацията на Анкара и нейните „сиви вълци“ към пантюркизма, а не панислямизма, често се основава не на етническата принадлежност на лидери като Джохар Дудаев (чеченците не са турци) , а по-скоро, напротив, противно на декларираната им идея за запазване на националната идентичност. Всъщност, за разлика от съветското и руското ръководство, привържениците на Ататюрк провеждат политика на грубо очерняне на националните малцинства, включително тези от Северен Кавказ. "Ичкерия" в самата Турция е немислима. Зад пантюркизма стои силна държава-членка на НАТО. Освен това пантюркизмът в постсъветското пространство има дълга традиция да се бие на страната на враговете на Русия. Що се отнася до панислямизма, тази тенденция няма държавен център, мощни специални служби и силни традиции на територията на бившия СССР.
Стратегията, формулирана по това време от ръководството на "Сивите вълци", се основава на убеждението, че през 90-те-2000-те години Турция все още не е била готова икономически и политически да изгради "пантюркистка" империя от части от бившия СССР и Руската федерация. Според тях първо е необходимо да се укрепи икономиката и да се доближи максимално до Запада и едва след това, през 2010-те, да се започне създаването на „Велик Туран“.
Хипотетичната "империя на турците" трябва да представлява конфедерация на Турция, Северен Кавказ, Поволожието, Урал, Западен Сибир, тюркските държави от ОНД, части от Грузия и Армения, населени предимно с тюркски етнически групи в територии на Иран, Афганистан и Китай. В такава конфедерация основният партньор на Турция в Северен Кавказ може да бъде разширена не Ичкерия (Чечения), а Черкезия между Черно море, реките Лаба и Кубан, което може да се превърне в нещо като Северен Кипър (след прогонването на два милиона руснаци ). Изграждането на Пантюркистката конфедерация за сметка на Руската федерация трябва да започне с отцепването на Северен Кавказ и създаването на „Велика Черкезия“ от Сочи до Анапа. Предполага се, че Крим ще бъде направен татарски, като паралелно се отдели и Поволожието.
Геополитическият проект „Велик Туран“ взаимно се допълва с украинския “Необандеровски” проект и проекта “Междуморие” ,популяризиран от Полша, които също предвиждат унищожаването на Русия и създаването на напълно нова геополитическа реалност върху нейните останки. "Сивите вълци", които подкрепят тези стремежи, подобно на "картографа" Девлет Бахчели, виждат "Великият Туран" като нещо като аналог на хитлеристка Германия, а независимата Чечения - "Ичкерия", "Велика Черкезия" и т.н. – като аналози на усташка Хърватия, Словакия на Тисо, Унгария на Салаши...
Символичното начало на проекта и в същото време затвърждаването на ролята на Турция като основен център на ислямския свят е превръщането на “Света София” в джамия, което се състоя в Истанбул на 10 юли 2020 г. В същото време, както показва картата на "тюркския свят" на общата снимка на главата на "сивите вълци" и Ердоган, амбициите на пантюркистите излизат далеч отвъд Северен Кавказ и ОНД и се основават върху наистина широка география, включително неоосмански стремежи, които пряко засягат интересите на съседните страни.
От много години турските медии публикуват карти на „Нова Турция“ в граници, които значително надхвърлят съществуващите територии на тази държава. Един пример е карта, публикувана на 23 март 2013 г. от вестник “Милиет”, която включва Кипър, Северна Сирия, Северен Ирак и Гърция, както и части от Азербайджан и Грузия. Статията, която илюстрира картата, говори за създаването на нова мощна държава в границите на бившата Османска империя. По това време подобни публикации се оказаха малко преждевременни и се опитаха да ги покрият. Според “Милиет”, директорът на Истанбулския отдел за национално образование Муамер Йълдъз е бил "шокиран" от картата на "Нова Турция", изготвена от собствения му отдел, включена в учебната програма и разпространена на електронни медии сред родителите на първокласници в Истанбул.
За разлика от неоосманистката, пантюркската картография на „Великия Туран” не шокира никого, макар че в географско отношение апетитите на пантюркизма са в пъти по-големи от неоосманистките. Можете да се запознаете с тях, между другото, с помощта на карти на тюркското влияние, които са отпечатани в учебниците на турските училища и университети. Показателен пример е даден в своя канала „Турция е това“ в “Телеграм” от автора на книгата „Русия – Турция: 500 години неспокойно съседство“. Става дума за "Карта на тюркския свят" от учебника по история за 9 клас (7-мо издание, 2014 г.). (Авторът дава оригиналната турска карта и карта, начертана наново и преведена на руски с увеличени надписи).
Що се отнася до постсъветското пространство, този вид картография може да се допълни с цитата (1933 г.) на основателя на турската „мека сила“, който полага основите за възраждането на идеята за Великия Туран, Кемал Ататюрк, въведена по указание на президента Тургут Йозал във всички турски учебници по история: „СССР може да се разпадне. И тогава Турция трябва да знае какво да прави. Под властта на нашия приятел са роднини по език и вяра народи. Това не означава, че трябва да седим и да чакате. Трябва да действаме, подкрепяйки здраво духовните мостове. Езикът е мост. Вярата е мост. Историята е мост. Трябва да се обърнем към корените си и да намерим историческо единство. Не трябва да чакаме те да се доближат до нас, ние самите трябва да се доближим до тях. СССР един ден ще се разпадне. И тогава Турция трябва да стане за тях държава за пример“.
Ако не бъде противодействано на осъществяването на подобна кампания в рамките на пантюркския проект, според някои руски изследователи, може да се стигне до следното. В случай на екстремен сценарий сегашната територия на Русия - дори без военна намеса през Кавказ, Централна Азия или Украйна (турското външно министерство и медиите обявяват готовност за това) - може да се раздели на три не много големи анклава - "Европейска" територия, късче Сибир и късче от Далечния изток. Смята се, че те ще бъдат свързани помежду си изключително от добрата воля на Анкара и западните "партньори". Формално никой няма да посегне на границите на Русия, но свързаността на нейната територия на практика ще бъде нарушена. В същото време единствената относително безопасна военна посока ще бъде Арктика - но дори и тогава, ако Съединените щати позволят...
Превод: В. Сергеев