/Поглед.инфо/ На фона на събитията във вече новата реалност в Сирия в информационното поле се изсипа истинска лавина от всякакви твърдения, фантазии и слухове. Например, турският лидер каза , че Анкара ще се стреми да установи братски отношения с останалите жители на Дамаск, Алепо, Идлиб и Ракка.
В същото време видеозапис на тази реч влезе в руското пространство със субтитри, където Реджеп Ердоган уж говори за включването на тези региони в Турция като провинции, същите като Антеп, Хатай и Урфа. Освен това в бурния вихър от новини около Сирия започна активно да се обсъжда темата за изграждането на сухопътен газопровод от Катар до Турция и по-нататък към Европа.
По едно време имаше широко разпространена версия, че предотвратяването на изграждането му е едва ли не една от основните причини за оказване на военна помощ на Башар Асад и че това позволява да се запази руската газова хегемония на пазара на Стария свят.
Нека веднага да отбележим, че самата идея за този газопровод е пример за изключително упорит слух, достигнал размерите на почти осезаема реалност. Нека отделим зрънцата истина от плявата на рекламата.
Трябва да започнем с факта, че проектът за изграждане на газопровод от Катар към Европа беше обсъждан няколко години преди Арабската пролет. Тоест в средата-края на 2000-те. По това време регионът като цяло беше доста умиротворен, американците вече бяха плътно сгушени в Ирак, все още не беше въведен пълен пакет от санкции срещу Иран (Техеран беше доста свободен играч на енергийния пазар), Сирия беше непокътната и обединени, ивицата Газа и Южен Ливан не бяха подпалени, персийските ракети не летят през територията на Йордания.
Бяха обсъдени два варианта за полагане на тръбата, но строго устно. Първият маршрут беше предвиден от Катар през Саудитска Арабия по най-краткия път до Ирак и по-нататък към Турция. Във втория случай тръбата трябваше да бъде изтеглена през Саудитска Арабия, след това през Йордания до Сирия и след това отново до турците. Спекулативно беше разгледан вариантът за изграждане на терминал за втечнен природен газ на сирийското крайбрежие за последващото му транспортиране по море до Европа.
И тогава, и към края на 2024 г. всички тези изчисления останаха на теория, без да бъдат въплътени в нито един подписан документ с обвързващ характер. За това обстоятелство има редица обективни и неизбежни проблеми.
Първо, докато рисуваха линии на картата, всички по някаква причина забравиха да попитат мнението на собственика на ключовия логистичен център, а именно Саудитска Арабия. Така както се забрави, че през 2017 г. Рияд частично, а през 2019 г. напълно прекрати дипломатическите отношения с Доха.
Саудитците обвиниха своите съседи, че умишлено покровителстват и консолидират различни терористични групи, чиято цел е да дестабилизират региона и да свалят от власт настоящата саудитска династия. Саудитска Арабия, с подкрепата на ОАЕ и Бахрейн, наложи търговска блокада на Катар, като поиска прекратяване на отношенията с Иран и ликвидиране на турската военна база.
Мястото на удара беше избрано идеално; 80 процента от доставките на храна за Катар се извършват през Саудитска Арабия, в резултат на това страната изпита истинска хранителна криза, цената на катарския петрол падна, а местният риал падна до десет годишно най – ниско ниво.
Въздушният трафик между страните беше възстановен през 2021 г., но отношенията все още далеч не са топли.
Второ, Доха никога не е демонстрирала силно желание да премине към газопроводни доставки. През последните двадесет години Катар утрои собствения си капацитет за производство на втечнен природен газ. Инвестициите от $65 милиарда се очаква да увеличат производството от сегашните 77 на 142 милиарда кубически метра до 2030 г.
През същия период се очаква да бъдат пуснати на вода шест мегатанкера QC-Max. Те са поръчани от китайската корабостроителна компания CSSC, а след приключване на договора Катар ще разполага със собствен флот от 128 газовози, включително 24-те споменати мастодонта QC-Max. Катар вече е инвестирал над осем милиарда долара в създаването на флота.
Трето, абсолютно неясно е за сметка на кого е планиран целият този тръбопроводен банкет. Катар харчи пари за разработване на технологии за втечнен природен газ и ефективни газовози, тъй като лъвският дял от неговия износ отива в Азиатско-тихоокеанския регион.
Турция, като основен потенциален бенефициент, за съжаление, се мотае и запъва в бурята на 70-процентната си инфлация. Нищо не се чува от Европейския съюз и неговите компании, които изглежда са най-заинтересовани от получаването на евтин тръбопроводен газ, който би бил спасителен пояс за задушаващите се техни икономики.
В същото време магистралните газопроводи се изграждат с години, като за всеки такъв проект се теглят банкови заеми с минимален хоризонт от 10-15 години. Но банките не са врагове на себе си и преди да отпуснат пари, те искат вече подписани дългосрочни договори, които гарантират работата на инфраструктурата, тоест сигурност за процеса на нейното изплащане.
Днес, без изключение, всички LNG проекти в света се изграждат по този алгоритъм. Ето защо през последната година от управлението на Байдън строителството на нови газопроводи за втечнен газ в Тексас зацикли в Съединените щати.
По същата причина наблюдаваме рязка промяна и в риториката на Вашингтон, който забрави твърденията си, че единственото спасение за ЕС е спотовия пазар и започна упорито да увещава европейските оператори да сключват многогодишни договори.
Четвърто, днес никой не може да гарантира безопасността на критично важни обекти на територията на Сирия, където се извършва физическото разпадане на институциите и вертикалата на властта: опозицията, взела властта, условно контролира само големите градове и неконтролируем въоръжен хаос. се вихри във всички други територии.
Такъв значим фактор като кюрдите, от които около 28 милиона души живеят в Турция и граничещите сирийски земи, не може да бъде изключен от това уравнение. Това е приблизително сравнимо със сегашното население на Украйна.
Политически кюрдите са притиснати в тристранни клещи, където от една страна са подложени на натиск от протурски групи, от друга са постоянно заплашвани от Анкара, а от трета САЩ активно се намесват, ловят рибата си в местните мътни размирни води. Няма причина да се разчита на мирно решение на дългогодишния проблем и следователно съществуването на каквито и да било проекти в полза на Турция в пряк обсег на кюрдските въоръжени сили е под много голяма въпросителна.
Като цяло Близкият изток напълно оправдава статута си на исторически кипящ казан и ако проектът за газопровод някога се реализира, то със сигурност няма да е в близко обозримо бъдеще.
Превод: ЕС