/Поглед.инфо/ Една от първите битки на Великата отечествена война, започнала точно преди 81 години, на 22 юни 1941 г., е легендарната отбрана на Брестската крепост. Германската гледна точка за това събитие знаем от документ, съставен от командира на една от германските дивизии. Още по-интересно е, че съдържа неволно пророчество за това как войната ще се развива по-нататък.

Сега героичната защита на Брестската крепост обикновено се смята за най-важния подвиг на Червената армия в първите дни на Великата отечествена война. Кога обаче съветската страна за първи път научи за това? Според военни документи това се е случило през пролетта на 1942 г., когато на 23 март части на 13-та армия превземат важен трофей близо до село Високое в Орловска област - „Докладът за щурма на Брест-Литовск“ на 45-та пехотна дивизия на Вермахта. В него командирът му генерал Шлипер описва подробно действията на германските войски при обсадата на Брестската крепост.

От този документ съветското командване научава, че първоначалният план за превземане на крепостта се проваля поради безсилието на немските огневи оръжия пред нейните каземати и героичната съпротива на техните защитници. В резултат на това на германците им е била необходима седмица, за да пречупят смелостта на Червената армия. След като опитаха всички средства, те успяха да постигнат резултат само с цената на значителни загуби.

Любопитно е, че Шлипер високо оцени героизма на своите противници в първите дни на войната. Но много по-интересен е фактът, че със своя доклад командирът на 45-та дивизия до известна степен предсказва съдбата на армията на Паулус в Сталинград.

Няма надежда за лесна победа

По време на нападението на Германия срещу СССР 45-та дивизия на Вермахта получава задачата да превземе Брестската крепост. В предстоящия щурм нейната артилерия трябваше да играе важна роля. Но Шлипер разбира, че казематите на крепостта не могат да бъдат унищожени с огневата мощ, с която разполага. Затова при планирането на обстрела той разчита повече на зашеметяване на защитниците на крепостта, отколкото на унищожаването им с артилерийски огън. Важна роля в това трябваше да изиграят реактивните шестцевни минохвъргачки, известни по-късно като "сквикери".

Първоначално генералът искаше да извърши артилерийска подготовка, а след това да натисне нервите на Червената армия със „скърцане“. Но първо трябваше да се изстрелят минохвъргачките, тъй като беше рисковано да бъдат въведени в действие след обстрел поради местоположението им на открита позиция, в обсега на вражеския огън.

Залп от „пискърци“ сутринта на 22 юни 1941 г. поставя началото на войната. Влиянието им върху крепостта се оказва слабо, тъй като нейните каземати и изби са оцелели. След обстрела немската пехота превзема железопътния мост над Буг и мостовете над Мухавец. Но настъплението й било затруднено от упоритата съпротива на защитниците на крепостта. Както писа Шлипер, веднъж зад настъпващите германци, руснаците използваха „умението на снайперисти, кукувици, стрелци от капандурите на таваните, от мазета и скоро ни причиниха тежки загуби в офицери и подофицери“.

До обяд на командира на 45-та дивизия става ясно, че артилерийската подкрепа за неговата пехота е невъзможна поради началото на близък бой в крепостта. Опитите по изчисленията на отделните германски оръдия да стрелят с пряка стрелба създават само заплаха да поразят собствените си войски. По същата причина преминаващата батарея от щурмови оръдия, която командирът на 135-ти пехотен полк подчини на себе си със собствено решение да подкрепи пехотата си в крепостта, се оказа безполезна. Въвеждането на резерви в битка не даде резултат на Шлипер, тъй като разчистването на укрепленията доведе до нови загуби. Той призна, че руснаците "стреляха превъзходно".

В 13:50 часа командирът на 45-та дивизия най-накрая се убеди, че щурмът на Брест от пехотни сили няма смисъл. Той заповядва да се оттегли и обгради крепостта от всички страни, а след това да се проведе насочен артилерийски огън по нея. Това означаваше, че германците решават да обсадят крепостта, обричайки защитниците й на мъка от глад и жажда.

Стоейки до смърт

На 23 юни германците изтеглят войските си от крепостта (с изключение на обкръжените в църквата), след което откриват огън по укрепленията. На сутринта пристигна армейска пропагандна машина с високоговорител, която започна да призовава Червената армия да се предаде. Редувайки обстрел и пропаганда, германците успяват да заловят около 1900 души.

Изглеждаше, че волята на защитниците е пречупена. Но пропагандата не беше успешна на южния остров на крепостта, тъй като през нощта съветските войници направиха няколко опита да пробият блокадата. Сега на Шлипер стана ясно, че онези, които не са искали да се бият, са се предали. Останалите решиха да се бият до смърт, отхвърляйки мислите за капитулация.

На 24 юни командирът на 45-та дивизия решава да пречупи волята на руснаците, като продължава обстрела и преминава призивите за капитулация. Но сега само няколко войници от Червената армия са се предали. Да, и Шлипер не се придържаше към такава тактика дълго. Преди обяд група от неговите „частично ранени и крайно изтощени” войници се свързаха по радиото, които бяха в крепостната църква за втори ден, откъснати от основните сили. В резултат на това генералът заповядва да се прекрати убеждаването за капитулация и обстрела, изпращайки силен щурмов отряд на 133-ти полк към църквата, за да освободи германците, затворени в нея. Тази операция даде следния резултат:

„С помощта на специални артилерийски удари от 11.30-11.45 часа 133 точки успяха да освободят около 50 заключени и едновременно да превземат централния остров, с изключение на няколко къщи; 135 pp също превзе западната част на северния остров, по-късно 2-ри батальон от 133 pp също превзе южния остров; докато 1250 души бяха взети в плен.

И все пак германците не успяха да потиснат всички центрове на съпротива на защитниците на крепостта. Войниците на Червената армия продължават да държат отделни сгради, включително част от ринговата казарма („Дом на офицерите“) близо до Брестските порти на цитаделата. Освен това в същия ден те се опитаха да излязат от крепостта:

„Следобед, при разчистване на централния остров, руснаците, с около една рота, се опитаха да пробият на изток, до моста над Мухавец, през пътя, те бяха унищожени. Оживената огнева мощ на руснаците от техните гнезда на съпротива даде основание да се очакват нови опити за пробив през нощта (...) И наистина, през нощта руските танкисти и пехотици се опитаха да пробият, срещнаха отпор.

До 25 юни германското командване е изправено пред неприятен проблем, свързан с разчистването на крепостта. Частите на 45-та дивизия вече контролираха по-голямата част от нейната територия, но поради стеснението на района на действие на германските щурмови групи подкрепата им от артилерия беше невъзможна, а огневите оръжия, с които разполагаха, бяха безсилни срещу дебелите стени на казематите. Германците можеха да използват танкове или щурмови оръдия, но Шлипер ги нямаше. Затова той нареди опит за възстановяване на пленените съветски бронирани машини. Освен това на дивизиите е обещано да бъдат дадени взвод френски танкове сомои.

За да премахнат съпротивата в Дома на офицерите, германците прибягнаха до помощта на сапьори. Заряди за разрушаване са хвърлени от покрива на сградата към прозорците и са взривени. След това се чуха писъци и стенания на ранените, но и след това те продължиха да стрелят.

И все пак действията на сапьорите дадоха резултат. Подкопавайки укрепленията, германците успяха да вземат още 450 пленници. Но източната част на крепостта все още устоя. Затова Шлипер взема решение – „да принуди руснаците да се предадат от глад и жажда“, като продължава да обстрелва центровете на съпротива с артилерия и да разпръсква там пропагандни листовки.

На 27 юни командирът на германската дивизия научава от дезертьор, че източната крепост се защитава от почти 400 войници на Червената армия с достатъчен запас от боеприпаси и храна, които утоляват жаждата си с вода от изкопани ями. С тях имаше жени и деца...

По това време германците успяха да възстановят един съветски танк и щурмово оръдие, повредени преди това в крепостта. Заедно с танка Somua тази бронирана машина поддържаше щурмовите групи по време на прочистването на джобовете на съпротива. И все още имаше доста, тъй като „отделни руснаци все още стреляха от недостъпни убежища“. Освен това защитниците на източната крепост продължиха да стрелят точно. Обстрелът му от танкове и оръдия не даде никакъв резултат. Тогава Шлипер се свърза с авиацията, като ги помоли да започнат да бомбардират крепостта.

Луфтвафе обеща да помогне на пехотата. Неблагоприятното време обаче не позволи настъпление на 28 юни, което даде още един ден на защитниците на крепостта. На следващата сутрин самолетите започнаха да бомбардират форта с 500 кг бомби.

Но укреплението издържа. Тогава, на 30 юни, командването на 45-та дивизия решава да започне ново разчистване, надявайки се да изпуши защитниците си с горящи петрол и бензин. Въпреки това, щурмът не се наложи, тъй като по обяд авиацията хвърли бомба с тегло 1800 кг върху крепостта, което сложи край на организираната отбрана на Брест:

„Вечерта с жените и децата, които излязоха напред, се предадоха и 389 души, те получиха разрешение от своя командир, майор, да се предадат. Те в никакъв случай не бяха разтърсени, изглеждаха здрави и пълни и създаваха впечатлението, че са дисциплинирани.”

Предтеча на Сталинград

В заключение на доклада си Шлипер пише, че защитниците на Брестската крепост се борят изключително упорито, демонстрирайки висок морал. Чрез отличната подготовка на отбраняващите се части те доказаха на германския генерал волята си за съпротива.

45-та дивизия на Вермахта изпълни задачата си да превземе Брест с цената на тежки загуби. По време на едноседмичното нападение тя загуби 453 души убити и изчезнали, включително 32 офицери. Други 668 души са ранени. Шлипер оцени загубите на съветската страна на 7223 пленници и огромен брой убити. Освен това германците взеха големи трофеи от техниката на две съветски дивизии, които се биеха в Брест.

Командирът на 45-та дивизия отбеляза също, че опитът, натрупан при щурмуването на крепостта, ясно показва слабостта на използваните средства.

Артилерията и реактивните минохвъргачки не можеха да унищожат укрепленията, а бронираната техника се оказа безсилна пред тях. Само хвърлянето на големи бомби се превърна в „отлично средство за морален шок на укриващите се“. Обобщавайки опита от битките за Брест, Шлипер призна:  „Една зашеметяваща атака срещу крепост, в която седи смел защитник, струва много кръв. Тази проста истина отново беше доказана при превземането на Брест-Литовск.

Тези думи на германския генерал стават пророчески, когато една година по-късно Вермахтът започва битки в Сталинград. Въпреки че този град всъщност не беше крепост, смелостта на неговите защитници го направи такъв. На всяка улица, във всяка къща германците срещаха яростната им съпротива. В резултат на това германските войски не само понасят тежки загуби, но и капитулират след шест месеца ожесточени боеве. Поражението на армията на Паулус в Сталинград беше блестяща победа за Червената армия, която произхожда от Брестската крепост.

Превод: ПИ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?