/Поглед.инфо/ Ситуацията, която се наложи в Казахстан през последните дни е доста сложна. На първо място защото е неочаквана за всички. Ако я сравняваме с белоруските протести, то там ясно прозираха интересите на редица западни държави. В частност на Полша и Литва, покровителствани от САЩ. В сегашния случай външните играчи не са толкова очевидни.
Като цяло настоящата власт в Казахстан устройваше глобалистите. При Назарбаев страната (по-точно управляващият клан) се сближи с британските елити. За какво да говорим повече, след като бившият премиер на Великобритания Тони Блеър е съветник на Назарбаев. Голяма част от добива на петрол е отдавна британски, американски, а отскоро и китайски. Руските компании, наистина работят, но не толкова мащабно.
Западът ясно разбира, че властта на Назарбаев е най-доброто, което може да постигне към момента. Безсмислено е да се готви цветна революция. На първо място Назарбаев контролира всеки километър. Всяка подготовка за цветна революция би била смазана в зародиш. Второ, при подобни опити Назарбаев би отплувал рязко към Русия. И тогава край с многовекторната политика на Казахстан.
Фактически Казахстан в еднополюсна световна система представлява идеален модел за глобалистите. Той е доставчик на евтини природни ресурси за “развитите” страни. Значителни суми се складират или в сметките на чуждестранните компании, или в офшорки. Тоест, при всеки случай работят за западната икономика. Именно такъв суровинен модел глобалистите искат да наложат и на Русия. Понеже мащабите на Казахстан са къде-къде по-малки и добивът на глава от населението е къде-къде по-голям отколкото в Русия, това е достатъчно за планомерно повишаване на жизнения стандарт.
За какво още да говорим, ако за 30 години в Казахстан не е построена нито една голяма петролна или газова рафинерия. Горивото в северните райони на страната се внася от Русия.
В заключение на темата за външните фактори нека отбележим, че в последните години на управлението на Назарбаев Турция започна активно да се меси в Казахстан. При Токаев се засили влиянието на Китай.
Въпреки това, външният фактор трябва да се изключи като основен. Но тогава изниква въпросът кой печели от протестите. Нали митингите не са възникнали на празно място. Повишаването на цените на горивото е само предлог, какъвто може да е всичко друго.
Засега всичко сочи, че протестите са вдъхновени отвътре. В началния етап на протестиращите не беше оказана никаква съпротива. Както в Актау, така и в Алмати. Протестът придоби мащаби при мълчаливото съгласие на силите за сигурност.
Токаев започна доста рязко да прави рокади в ръководството на силите за сигурност. Но най-важното е, че зае длъжността ръководител на Съвета за сигурност, която пожизнено беше предадена на Назарбаев.
Ситуацията е следната. Обкръжението на Назарбаев, което губи лостовете на властта все повече, се реши на провокация, която на свой ред излезе изпод контрол. Сега Токаев поставя свои хора, сменя “старите”. Обръщането за помощ към ОДКС прозвуча навреме.
Токаев прилича повече на проруски политик, макар и неговите връзки с Китай предизвикват, както го казват в МВнР, загриженост. За Русия настоящата ситуация е добър шанс да покаже, че Москва си остава основен актьор в постсъветското пространство. Особено е важно това в навечерието на преговорите със САЩ и НАТО.
След потискането на протестите Токаев може да стане още по-проруски политик, но тук за Кремъл е важно да се уговорят отрано условията. В мрежата вече се появи информация, че силите на ОДКС и непосредствено на Русия може да останат в Казахстан за постоянно, а в Байконур да се възстанови военната ни база. Това обаче остава малко. Сред най-очевидните стъпки са признаването на Крим за руски, придаването на руския език на статут на втори официален, закрепване със закон на правата на руското население в Казахстан, закриването на западните и глобалистките НПО, включително тези на Сорос.
Настоящата ситуация в Казахстан е игра с нулева сума за Русия. Вече влязохме там, макар и в състава на ОДКС. Няма връщане назад. Токаев в момента е наш съюзник. Сега е важно да не изпускаме юздите. Или ще извлечем максимална полза, или ще я извлече някой друг. Ако сега Казахстан не е цел за Запада, то всеки момент той може да стане такава. И тогава ще получим втора Украйна. Само че на юг.
Превод: В. Сергеев