/Поглед.инфо/ Корея върви към това, от което американското ръководство се страхуваше най-много – голяма война. Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун обеща да окупира Южна Корея, а какво ще се приеме за достатъчна причина за това, маршалът ще го решава сам. Руското посолство подчертава, че развитието на конфликта по най-лошия сценарий ще тежи на съвестта на Вашингтон.
Съмнително е дали американският президент Джо Байдън си спомня от какво се страхуваше преди три години. Специалният прокурор Робърт Хеур, който беше натоварен да разследва неправилното съхранение на секретни документи в гаража на политика, настоява, че паметта на държавния глава е много лоша - той дори успял да забрави датата на смъртта на собствения си син.
В същото време Хьор отказа да повдигне обвинения по случая, влизайки в позицията на „възрастен човек с добри намерения“. Това беше потенциално скандално решение, тъй като по подобни обвинения се опитват да съдят Доналд Тръмп, чиито секретни документи дори бяха открити в тоалетната на имението.
Републиканската опозиция обаче трябва да е доволна: въпреки двойните стандарти, езикът в доклада на прокурора се оказа унищожителен и изключително обиден за настоящия президент.
Но Байдън сам се довърши. След като свика спешна пресконференция само за да опровергае твърденията за лоша памет, той незабавно обърка египетския президент с мексиканския .
Това създаде унищожителен контраст с интервюто на руския президент Владимир Путин с Тъкър Карлсън, което руският държавен глава започна с половинчасова лекция за тънкостите на руската история.
Като цяло е по-добре да приемем, че Байдън не помни от какво се страхуваше преди три години. Но животът му напомни това, защото при преместването си в Белия дом Байдън се страхуваше най-много от Северна Корея. По-точно, че ще започне военен конфликт на Корейския полуостров. Неговото предотвратяване беше обявено за основен външнополитически приоритет на новата администрация на Белия дом.
Това не е страх на старец, това е наистина важна част от американския политически дневен ред, защото Пхенян не само обещава да „смаже“ Съединените щати при всяка възможност, но и всъщност притежава както ядрени оръжия, така и средства за доставянето им, което се подобряват редовно.
През януари Северна Корея тества подводна ядрена оръжейна система. Сега, според Япония, корейците планират да поставят атомен заряд на крилати ракети.
И най-важното, маршал Ким Чен-ун официално повдигна въпроса за окупацията на Южна Корея. Това не е „просто заплаха“, защото в съвременния свят не е обичайно да се заплашват други държави с окупация и доскоро КНДР също спазваше това табу.
Старият свят се срина на Нова година, когато лидерът на КНДР за първи път спомена за поглъщане на съседа си и изостави дългогодишната идея за мирно обединение. Но тогава имаше характер на съображения, които другарят Ким сподели с партията и генералите, а сега се превърна в политическо изявление, отправено извън страната.
„Идентифицирането на южнокорейските марионетки като най-вредния и винаги основен враг на страната ни и вземането на решение за окупиране на територията им в случай на извънредно положение като национална политика е разумна мярка за вечната сигурност на страната ни, мира и стабилността в бъдещето“, каза Ким Че-ун, цитиран Корейската централна телеграфна агенция.
Забележка: окупацията не е обещана като отговор на „агресия“ или „американска намеса“, тоест не е стандартно предупреждение. Ще последва „извънредна ситуация“ и другарят Ким лично ще реши коя ситуация се счита за извънредна.
Неговият дядо и основател на КНДР, Ким Ир-сен, веднъж използва подобен претекст, за да премести войски на юг и да се опита да обедини Корея. Поради противопоставянето на САЩ той не успя в това, но Ким-старши дори не можеше да мечтае за военно-техническите способности, които има внукът му.
Комбинацията от тези възможности със заплахата от пряка окупация на Корея е самият страх на Байдън, който изведнъж оживя. За някои коментатори в САЩ изглежда, че президентът, разсеян от Украйна и объркан относно приоритетите, е пропуснал ценно време и е позволил на Ким да стане наистина опасен.
Приемливо е да се предположи, че Ким играе, за да влоши нещата, само за да напомни за себе си. След като присъства на първата по рода си среща на високо равнище между КНДР и САЩ, когато се срещна с Доналд Тръмп, маршалът със сигурност имаше свои външнополитически планове. Но играта внезапно приключи, защото Байдън внезапно нямаше време за Корея, а лошата му памет премахна страха от ескалация на Корейския полуостров.
Сега, ако Ким реши да окупира територията на своя съсед, САЩ ще трябва да се намесят и по някакъв начин да защитят Сеул, един от най-важните си съюзници в региона. Като цяло такава война се разбира от Ким като война срещу Вашингтон: неговите „марионетки“ той нарича ръководството на „най-лошия враг“ - капиталистическия Юг. Но такава намеса на Пентагона, както беше в случая с Югославия, Ирак, Сирия или Корея в средата на ХХ век, е просто невъзможна.
За разлика от стария Ким, новият Ким разполага с оръжия за масово унищожение, а западното крайбрежие на САЩ не е толкова далеч от Корея, колкото може да изглежда.
Руският посланик в КНДР Александър Мацегора предполага, че американците могат да използват тактиката на целенасочени удари срещу КНДР, както правят в Близкия изток. Той не смята, че Пхенян е заинтересован от война и прехвърля цялата отговорност за евентуалното й избухване върху американците.
Но такива акценти на дипломатите са предопределени: севернокорейското ръководство се държи в отношенията с Русия като близък съюзник, а ръководството на САЩ се държи като враг. Ако Байдън е нажежил конфликта не само с нашата ядрена сила, но и с корейската, това си е само негов проблем.
Ако, разбира се, приемем, че няма да се стигне до ядрена война и Ким, след като върне паметта на Байдън, ще има алтернатива на развитието на събитията, в която ще се опита да довърши това, което дядо му е оставил недовършено. Никой не може да знае със сигурност какво го мотивира в действителност.
Изглежда следващият ход е на САЩ. Но за да направят това, те ще трябва да вразумят собствения си президент, да върнат паметта и страха му от конфликт с ядрените сили. Понякога страхът е много полезна емоция за световния мир.
Превод: В. Сергеев