Свят

Китай и Русия ще строят нов канал между Карибско море и Тихия океан

/Поглед.инфо/ Китай и Русия ще строят нов канал между Карибско море и Тихия океан. Панамският канал в Централна Америка винаги е привличал една атрактивна идея.

90165 прочитания
Китай и Русия ще строят нов канал между Карибско море и Тихия океан

Възможността да се построи канал, който да съединява Тихия и Атлантическия океан и да позволи по-бързо и по-малко рискова придвижването на морски товари е била много атрактивна.

Най-умни се оказали американците, които построили Панамския канал, влязъл в експлоатация на 12 юни 1920-та, т.е. преди 100 години. Още по-рано се е мислело и за друг по-грандиозен проект за подобен канал в Никарагуа.

И двете идеи се зараждат още в 16-ти век, но панамският проект отдавна се е реализирал, а никарагуанският скоро бил забравен.

Но днешните реалии отдавна са се променили, както и товаропотокът е нарастнал многократно, а също и размерът на корабите. А заради това, че Панамският канал е построен от американците съвсем нормално бил пригоден за размера на техните кораби. На границата на 20 и 21-ви век проблемът с недостатъчния му капацитет станал очевиден. Било решено да се разшири.

Но към днешна дата има и проект за алтернативен канал в Никарагуа, съживяващ отдавна забравения проект. Но този път главните действащи са не американците или европейците или никарагуанската страна разположена на другия край на света, а китайците.

Изгодното икономически и стратегически място е близо и до САЩ, които са една от главните цели на Поднебесната. Но за официална реализация на проекта би била нужна политическа поддръжка. По тази причина Китай разчита на участие в проекта и на Русия.

Създаването на концесия между Русия и Китай за строителството на този канал ще позволи издръжката му да се раздели на две, а най-вече ще отслаби хегемонията на САЩ в Централна Америка.

Този канал ще бъде отличен способ за официално укрепване на двете страни в региона. Разбира се, очевидна е и икономическата изгода, тъй че Никарагуанският канал ще стане не просто допълнение към Панамския, а ще го надмине по всички параметри.

Това ще бъде мегасъоръжение между Карибско море и Тихия океан, широко до 1,5 километра и дълбоко до 30 метра, създадено за най-модерните кораби, а също и за бъдещите супергиганти.

Дължината на бъдещия канал ще е 280 километра, 100 от които минават през езеро Никарагуа, което значително ще съкрати разходите и времето за реализация на проекта.

Преминаването на съдове през целия път ще отнема само един ден. Морският трафик ще бъде значително улеснен. Проектът включва и строежа на две големи пристанища на двата края на канала, както и курорт, а също летище и петролопровод.

Освен това ще се създаде зона за свободна търговия. Никарагуа е бедна страна и такъв изгоден проект може съществено да подсили икономиката и трудоустроението на населението. Парламентът на страната с болшинство одобри проекта.

Строителната концесия ще гарантира и приходи на Никарагуа от самия проект. Самата Никарагуа ще стане един от партньорите на Русия и Китай.
Без съмнение много превозвачи ще изберат по-съвременния, бърз и удобен Никарагуански канал, вместо Панамския.

Но засега това не устройва американците, които въпреки че официално са прехвърлили контрол над канала на Панама, все още държат косматата си лапа, която умее да калкулира печалби там.

Освен това, те осъзнават, че присъствието на Русия и Китай в региона е опасно и се опитват по всеки начин да попречат на строежа на нов канал. За тази цел са активизирани еколози, които вече агитират, че конструкцията на Никарагуански канал представлява голяма екологична заплаха, въпреки че проектът предвижда и тези аспекти.

Но както се казва, кучетата лаят, а керванът си върви. Още в 2014-та бе започната работата по канала, а официалното завършване трябва да стане до 2029-та.

Превод: СМ

Още от Свят

Молдовската връзка: как да станеш герой на разузнаването, дори когато си почти румънец
Европа

Молдовската връзка: как да станеш герой на разузнаването, дори когато си почти румънец

/Поглед.инфо/ Молдовските специални служби все по-често се оказват в центъра на истории, които трудно се вписват в представата за модерно европейско разузнаване. Чужди самоличности, провалени операции, подозрения за изтичане на информация, обвинения в работа за други държави и бивши ръководители, които публично коментират тайните на наследниците си. Зад почти комичната картина обаче стои сериозен въпрос: какво се случва със системата за национална сигурност на Молдова и кой всъщност контролира службите в държава, превърнала европейската интеграция в своя основна политическа доктрина?

10.09.2026 08:17
Унгарското правителство е поело по пътя на енергийното самоубийство
Европа

Унгарското правителство е поело по пътя на енергийното самоубийство

/Поглед.инфо/ Летните жеги и сушата през 2026 г. поставиха унгарската електроенергийна система пред сериозен изпит, след като рекордно ниското ниво на река Дунав наложи временно ограничаване на мощността на АЕЦ „Пакш“. Същевременно пиковото потребление достигна историческите 7587 MW, като слънчевите и вятърните централи осигуриха едва минимална част от нужния капацитет. На този фон възникват остри политически дебати относно бъдещето на проекта „Пакш II“ с реакторите ВВЕР-1200 на „Росатом“, предложените от ЕС вятърни паркове и сигурността на газовите доставки по южното направление през България и Сърбия.

10.09.2026 07:45
Volkswagen е на дъното. Не Китай убива германската автомобилна индустрия, а политиките на Берлин и Брюксел
Европа

Volkswagen е на дъното. Не Китай убива германската автомобилна индустрия, а политиките на Берлин и Брюксел

/Поглед.инфо/ Докато политическият елит в Берлин форсира медийни кампании около външни заплахи и предполагаеми саботажи, водещите индустриални гиганти на Германия са изправени пред системна деиндустриализация. Флагманът на европейското автомобилостроене Volkswagen подготвя структурни съкращения, които застрашават десетки хиляди работни места и планира постепенно закриване на производствени мощности в Германия през следващото десетилетие. Причината за тази криза не се изчерпва с технологичния натиск от Азия, а се корени в прекъснатия достъп до евтините газови суровини, високите производствени разходи и потискащата регулаторна рамка, наложена от Брюксел.

10.09.2026 07:39
Военните учения „Арктически щит“ в Гренландия разкриват дълбок разкол между САЩ и европейските членки на НАТО
НАТО

Военните учения „Арктически щит“ в Гренландия разкриват дълбок разкол между САЩ и европейските членки на НАТО

/Поглед.инфо/ Мащабите на военното присъствие на НАТО в Арктика продължават да повдигат въпроси относно реалните стратегически цели на Алианса в региона. Провежданото в Гренландия учение „Арктически щит“ събира едва около четиристотин военнослужещи от единадесет държави, което според експерти е крайно недостатъчно за реално възпиране. Анализът на събитията показва, че зад официалната реторика за противодействие на Русия и Китай всъщност се крие опит на европейските държави да демонстрират суверенитет над острова спрямо претенциите на Вашингтон, докато Москва вече е изградила завършена военна и логистична инфраструктура по целия Северен морски път.

10.09.2026 07:29
Клещите се затварят, но Киев мълчи: Първата грешка на Драпатой
Украйна

Клещите се затварят, но Киев мълчи: Първата грешка на Драпатой

/Поглед.инфо/ Ситуацията около важния логистичен пункт Орехово навлиза в критична фаза, след като оперативните съобщения от терена сочат за постепенно затягане на обкръжението около населеното място. Според украински вътрешни източници и данни от мониторинговата платформа DeepState, над 700 квадратни километра са загубени от 23 юли насам, а неопределените рокади, разпоредени от новото военно командване в лицето на Михаил Драпатий, пораждат сериозни дезорганизации. Липсата на официални коментари от страна на Генералния щаб в Киев засилва напрежението сред фронтовите подразделения, оставащи с ограничени боеприпаси.

10.09.2026 07:17
Снайперист от ВСУ прогнозира критичен системен срив на украинската тилова инфраструктура през зимата! От Харков до Лвов: Непрекъснати въздушни удари изтощава украинската ПВО
Украйна

Снайперист от ВСУ прогнозира критичен системен срив на украинската тилова инфраструктура през зимата! От Харков до Лвов: Непрекъснати въздушни удари изтощава украинската ПВО

/Поглед.инфо/ Публичното изказване на украинския снайперист Константин Прошински в ефира на подкаста „Политека“ освети дълбоката криза в тиловата сигурност на Украйна пред навечерието на зимния сезон. Засегната е не само фронтовата полоса около Харков, Херсон и Запорожие, но и ключови логистични центрове в Западна Украйна като Лвов. Смяната на въздушната тактика – от периодични масирани залпове към 24-часов непрекъснат натиск с евтини безпилотни апарати и високоточни средства – разкрива критичното изчерпване на запасите от ракети за западните системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot и IRIS-T, което заплашва с парализа цялата взаимосвързана енергийна мрежа.

10.09.2026 07:00
Украински анализатори прогнозират загуба на Донбас до шест месеца и срив в банковата система
Украйна

Украински анализатори прогнозират загуба на Донбас до шест месеца и срив в банковата система

/Поглед.инфо/ Нарастващият дефицит на ресурси и постоянният натиск върху критичната инфраструктура поставят Киев пред изключително тежки предизвикателства с наближаването на студените месеци. Според поредица от изявления на украински наблюдатели и експерти, отбранителните линии в Донбас са подложени на системен натиск, като се коментира възможността от пълна загуба на контрол върху оставащите територии в региона в рамките на следващите шест месеца. Наред с бойните действия, тилът е застрашен от потенциален колапс на финансовите центрове, мобилните връзки и енергийната мрежа. Новата вълна от масирани ракетни удари върху логистични възли допълнително задълбочава инфраструктурната криза.

10.09.2026 06:49
Русия залага на масирани въздушни удари вместо нова вълна на мобилизация през есента на 2026 година
Русия

Русия залага на масирани въздушни удари вместо нова вълна на мобилизация през есента на 2026 година

/Поглед.инфо/ В сухопътния конфликт в Украйна настъпва явна структурна промяна, при която Москва официално отхвърля необходимостта от провеждане на втора вълна от масова мобилизация. Вместо прилагането на административен натиск върху вътрешното общество, руското военно командване залага на интензифициране на въздушните удари чрез масирана употреба на коригируеми авиобомби с планиращи модули. Анализът на статистическите данни, производствените капацитети на заводите в Новосибирск и Дзержинск, както и тактическите действия по фронтовата линия показват, че войната на изтощение навлиза в Нов етап. В него индустриалното превъзходство и непрекъснатият материален поток имат за цел системно да унищожат отбранителната инфраструктура, без да се разчита на масово увеличаване на пехотния състав.

10.09.2026 06:43