Възможността да се построи канал, който да съединява Тихия и Атлантическия океан и да позволи по-бързо и по-малко рискова придвижването на морски товари е била много атрактивна.
Най-умни се оказали американците, които построили Панамския канал, влязъл в експлоатация на 12 юни 1920-та, т.е. преди 100 години. Още по-рано се е мислело и за друг по-грандиозен проект за подобен канал в Никарагуа.
И двете идеи се зараждат още в 16-ти век, но панамският проект отдавна се е реализирал, а никарагуанският скоро бил забравен.
Но днешните реалии отдавна са се променили, както и товаропотокът е нарастнал многократно, а също и размерът на корабите. А заради това, че Панамският канал е построен от американците съвсем нормално бил пригоден за размера на техните кораби. На границата на 20 и 21-ви век проблемът с недостатъчния му капацитет станал очевиден. Било решено да се разшири.
Но към днешна дата има и проект за алтернативен канал в Никарагуа, съживяващ отдавна забравения проект. Но този път главните действащи са не американците или европейците или никарагуанската страна разположена на другия край на света, а китайците.
Изгодното икономически и стратегически място е близо и до САЩ, които са една от главните цели на Поднебесната. Но за официална реализация на проекта би била нужна политическа поддръжка. По тази причина Китай разчита на участие в проекта и на Русия.
Създаването на концесия между Русия и Китай за строителството на този канал ще позволи издръжката му да се раздели на две, а най-вече ще отслаби хегемонията на САЩ в Централна Америка.
Този канал ще бъде отличен способ за официално укрепване на двете страни в региона. Разбира се, очевидна е и икономическата изгода, тъй че Никарагуанският канал ще стане не просто допълнение към Панамския, а ще го надмине по всички параметри.
Това ще бъде мегасъоръжение между Карибско море и Тихия океан, широко до 1,5 километра и дълбоко до 30 метра, създадено за най-модерните кораби, а също и за бъдещите супергиганти.
Дължината на бъдещия канал ще е 280 километра, 100 от които минават през езеро Никарагуа, което значително ще съкрати разходите и времето за реализация на проекта.
Преминаването на съдове през целия път ще отнема само един ден. Морският трафик ще бъде значително улеснен. Проектът включва и строежа на две големи пристанища на двата края на канала, както и курорт, а също летище и петролопровод.
Освен това ще се създаде зона за свободна търговия. Никарагуа е бедна страна и такъв изгоден проект може съществено да подсили икономиката и трудоустроението на населението. Парламентът на страната с болшинство одобри проекта.
Строителната концесия ще гарантира и приходи на Никарагуа от самия проект. Самата Никарагуа ще стане един от партньорите на Русия и Китай.
Без съмнение много превозвачи ще изберат по-съвременния, бърз и удобен Никарагуански канал, вместо Панамския.
Но засега това не устройва американците, които въпреки че официално са прехвърлили контрол над канала на Панама, все още държат косматата си лапа, която умее да калкулира печалби там.
Освен това, те осъзнават, че присъствието на Русия и Китай в региона е опасно и се опитват по всеки начин да попречат на строежа на нов канал. За тази цел са активизирани еколози, които вече агитират, че конструкцията на Никарагуански канал представлява голяма екологична заплаха, въпреки че проектът предвижда и тези аспекти.
Но както се казва, кучетата лаят, а керванът си върви. Още в 2014-та бе започната работата по канала, а официалното завършване трябва да стане до 2029-та.
Превод: СМ
