През този месец Китай ще пусне в експлоатация експериментален ядрен реактор, който може да "революционизира" ядрената енергия, пише The Times.
Вместо конвенционален уран, новият реактор ще работи на ториево гориво. Ако всичко върви добре, изобретението може да направи ядрената индустрия по -екологична и по -безопасна, както и да помогне на Китай да намали въглеродния си отпечатък. За охлаждане в новата разработка ще се използва не вода, а солна стопилка, а отпадъците от такъв реактор ще бъдат по-малко токсични, както и с по-кратък период на полуразпад.
Както отбелязва вестникът, експерименталната версия на устройството ще бъде малка - 3 м височина и 2,5 м ширина. Пилотният реактор ще генерира само 2 MW топлинна енергия, което би трябвало да е достатъчно за захранване на 1000 жилища. Според плановете на китайските власти, ако експериментът бъде успешен, ще бъде създадена система от такива малки ториеви реактори с мощност до 100 MW, които могат да доставят енергия на стотици хиляди домове.
За сравнение, въгледобивната промишленост на КНР в момента произвежда около 1050 GW, а до 2030 г., според оценките на Китайския съвет за електроенергия, тази цифра ще нарасне до 1300 GW.
Тъй като ториевите реактори не се нуждаят от вода за охлаждане, те могат да бъдат изградени в пустинни райони, далеч от големи населени места. Новото развитие може да помогне на президента Си Дзинпин да постигне целта за постигане на въглероден неутралитет до 2060 г.
Според Найджъл Маркс, физик и асистент в австралийския университет в Къртин, китайците всъщност са продължили своята изследователска програма, „която в САЩ е била изоставена през 60 -те години“. „Кой знае, може би при различни обстоятелства и с различна икономика ще успеят“, коментира експертът. Той обясни, че при раждането на ядрената енергетика учените предпочитат урана пред други материали, тъй като той е по -лесен за използване.
Експертът по ядрени материали от университета Бангор в Уелс, Великобритания Саймън Мидълбърг даде ясно да се разбере в коментар пред Nature, че очаква с нетърпение експеримента: „Ние ще научим толкова много неща. Ако ме пуснат, бих отлетял с първия полет до там. "
Както The Times припомня, американските учени построиха първия ториев реактор през 40 -те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. Но по време на Студената война проектът е спрян, а през 1969 г. реакторът е напълно затворен.
Китай се опита да работи с торий през 70 -те години на миналия век, но изследванията постигнаха малък напредък поради „ограниченията в технологичното, промишлено и икономическо развитие“ през тази епоха. Работата по програмата беше възобновена едва през 2011 г., когато на Китайската академия на науките беше възложено да създаде технология за генериране на енергия по по-екологичен и безопасен начин. През 2017 г. институцията подписа споразумение със североизточната провинция Гансу за изграждане на ториев реактор на нейната територия - в град Увей, на границата с пустинята Гоби.
„Светът мечтае да използва ториеви ресурси повече от половин век“, казва Дзян Мианченг, директор на изследването на проекта.
Изданието обръща внимание на факта, че инициативата вече е успяла да предизвика известна критика. През 2018 г. местните власти поканиха даоистки свещеници да се помолят за успеха на проекта по време на новаторска церемония. Държавните медии счетоха присъствието на духовенството за „абсурдно“, а Китайската академия на науките впоследствие публикува изявление, в което признава, че „събитието противоречи на духа на науката“.
Превод: ЕС
