Конфронтацията между Хонконг и континентален Китай влезе в решаваща фаза. Възможно ли е да се предвиди развитието на събитията в този административен район на КНР? Помолихме за коментар на настоящата ситуация политолога и публицист, заместник-председател на Изборский клуб Александър Алексеевич Нагорни.
“Реакцията на събитието, случило се в последната неделя в Хонконг, когато около два милиона души участваха в протестната акция, изцяло запълнила всички улици в града, предполага, че значителна част от населението от седемте милиона души в Хонконг е срещу Китайската народна република и това е много болезнен удар за китайските власти. В допълнение, протестиращите преминаха под американския флаг, като по този начин демонстрираха, че се противопоставят на китаизирането на Хонконг, който винаги се е считал за отделна система, създадена от британците през периода, когато Хонконг е бил британска колония.
За Пекин това е много трудна ситуация, тъй като е почти невъзможно изпращането на войски в Хонконг и извършването на репресии срещу протестиращите, защото това ще доведе до огромни жертви и загуба на престижа на Китай в очите на световната общност. Следователно властите засега се ограничават с концентрирането на полицейски подразделения в Сенджуен, предградие на Хонконг, и взеха правилното решение да мобилизират общественото мнение на китайския народ, включително чрез старта на флашмоба „Петзвездният червен флаг има 1,4 милиарда защитници“. Факт е обаче, че до голяма степен тази акция е била организирана умело от партийните органи на ККП и, разбира се, не е пледирала за ситуацията в самия Хонконг. Каква е сложността на ситуацията за Китайската комунистическа партия и нейния лидер Си Цзинпин?
Ситуацията с протестите в Хонконг може да се сравни с израза „Разстрел, няма помилване“. Ако не се въведат войски, тогава цялото това протестно движение под американските знамена ще стане още по-силно и ще окаже влияние върху други мегаполиси в Китай. Защо? Факт е, че продължаването на протестите може да доведе до „верижна реакция“ в цял Китай, където „запалим материал“ също има достатъчно не само в Синдзян и Тибет, но и в южната част на Китай, където все още са силни позициите на привържениците на „мира и търговията със Запада”, свързани с експортния сектор на икономиката, западните мултинационални компании и банки. И тази вътрешна опозиция насочи погледа си към случващото се в Хонконг.
Вторият момент е свързан с това, че, разбира се, подготовката и организацията на такава огромна демонстрация с участието на два милиона души няма как да не мине без поддръжката на външни сили и преди всичко става дума за САЩ, защото протестите позволяват да се натисне ръководството на Китай в условията на търговско-икономическа война, която се води между САЩ и Китай и която е започната от настоящия американски президент Доналд Тръмп, комуто са нужни демонстративни успехи в тази война за неговите избиратели, защото в САЩ започва предизборната надпревара и Тръмп участва в нея.
Още един момент се отнася до това, че ако Пекин използва сила по отношение на протестиращите, това ще даде повод на Щатите да използват санкции по отношение на КНР не само в рамките на китайско-американските отношения, но и в рамките на американско-китайско-европейските отношения. А такива варианти за натиск спрямо Китай, с използването на ситуацията в Хонконг, са в големи количества.
Затова и смятам, че китайското ръководство, стартирайки в Интернет такава голяма кампания, мобилизираща общественото мнение в защита на властите, е постъпило абсолютно правилно, но не съм уверен, че те така ще сподавят антикомунистическото движение в Хонконг.
Превод: В.Сергеев
