/Поглед.инфо/ В ексклузивен разговор за КМГ експертът и преподавател по модерна национална и международна сигурност д-р Теодора Личева, споделя мнението си за трансформацията на дигиталния Път на коприната днес, в ерата на Четвъртата и на прага на Петата индустриална революция, като основната цел на тази инициатива е изграждането на цифрова инфраструктура, която ще улесни потока от данни, информация и дигитални услуги, отразявайки и разширявайки амбициите на Историческия Път на коприната. Тя се спира още и на някои конкретни аспекти от тази дигитализация и иновативна технология, както и значението й за България, за страните от ЦИЕ и от целия свят за бъдещото международно сътрудничество и сигурност. Д-р Теодора Личева е преподавател по национална сигурност, както и .автор на книги и статии за внедряване на нови технологии в държавната администрация и модернизиране на службите за сигурност. Специализирала е киберсигурност в Пекин и Шънджън, Китай.
В. Д-р Личева, разкажете ни моля повече за идеята, която води до инициативата за дигитализацията на Древния Път на коприната, както и целта и значението на тази трансформация?
О. Древният Път на коприната, мрежа от кервански пътища, свързвала Изтока и Запада в продължение на векове, е бил не просто търговски маршрут, а проводник на култури, идеи, технологии и религии. Той е символ на глобализацията в Античността и Средновековието, променяйки обществата по маршрута си. Днес, в ерата на Четвъртата индустриална революция, на прага на Петата индустриална революция, сме свидетели на неговата трансформация в Дигитален път на коприната (Digital Silk Road). Основната цел на тази инициатива е да изгради цифрова инфраструктура, която да улесни потока от данни, информация и дигитални услуги, отразявайки и разширявайки амбициите на Историческия път на коприната. Концепцията е свързана с идеята, че Китайската народна република не само ще разшири своето икономическо и технологично влияние, но и ще предложи на развиващите се страни алтернативен модел за цифрово развитие, често с по-достъпни технологии и финансиране.
В. Този нов път на трансформация и дигитализация има ли отделни аспекти или развитието му е еднопосочно? И ако да – моля да ни разкажете повече за тези разнообразни технологии и важни насоки на развитие? И има ли конкретни примери?
О. Изграждането на Дигитален път на коприната не е просто копие на историческия обмен на стоки, но създава паралелна цифрова икономическа екосистема, свързваща пазари, които със стандартната инфраструктура не би могла да интегрира ефективно.
Ето някои от ключовите аспекти и технологии за дигитализацията на Пътя на коприната:
§ Оптични кабели: Големи инвестиции се правят в наземни и подводни оптични кабели, които свързват Азия, Африка и Европа.
Китайската инициатива инвестира огромни суми за полагане на оптични кабели през Централна Азия, Близкия изток и Европа. Паралелно се създават умни гранични пунктове за автоматизирано сканиране и обработка на товари, което обработва данните в реално време и намалява логистичните закъснения с до 30%.
Показателен пример за значимостта и мащабите на замисъла е 15 000 километровия подводен кабел, който е финансиран от китайски компании. Проектът PEACE (Pakistan and East Africa Connecting Europe) свързва Пакистан, Източна Африка и Европа (с крайна точка Марсилия, Франция).
В Узбекистан и Казахстан се разработват и внедряват блокчейн технологични вериги, които проследяват движението на стоки и услуги по логистичните коридори. Казахски блокчейн стартъп SilkChain проследява кeрван от кашмирски текстил от Лахор до Чанбайерийн с точност до 5 метра.
§ 5G мрежи: Китайските технологични гиганти (Huawei) са в челните редици на внедряването на 5G технологии в много страни по протежение на Дигиталния път на коприната, предлагайки бърза и надеждна свързаност.
Благодарение на проекта се създава първата товарна линия с 5G покритие между Шанхай и Москова, която намалява времето за доставка с до 20%.
§ Центрове за данни: Изграждането на центрове за данни е от решаващо значение за съхранението и обработката на огромния поток и обем информация, като китайски компании активно участват в тяхното изграждане в чужбина, като предлагат утвърдени практики от своята страна.
Например, в Уланбатор, Монголия, се създава център за данни, които използва 90% възобновяема енергия (от слънце и вятър) от монголските степи. Използват се и интелигентни системи, базирани на Изкуствен интелект, които управляват енергийния баланс.
Китайско-пакистанския коридор за данни свързва „облачните” услуги с местни телекоми и използва подводни кабели от Шанхай до Гвадар. Уникалността в проекта е, че центровете в Гвадар са изградени да издържат на температура до 50°C чрез охлаждане с морска вода.
Друг пример - Дигиталният път на коприната създава в Саудитска Арабия и първият в света подземен център за данни – с дълбочина 200 м. и разположен в пустинята, използващ естествена топлинна стабилност. Захранването се осъществява изцяло чрез зелен водород, генериран в близките слънчеви ферми.
В. И в тази връзка - реализират ли се съвместни проекти между Китай и Европейския съюз, а също и с други страни, и как виждате перспективата в бъдеще?
О. Китай и ЕС реализират съвместни проекти на навигационните системи Beidou и Galileo, които осигуряват с точност до 10 см на логистичните операции и проследяване в реално време на контейнерите през пустинни зони, независимо от мобилните мрежи.
Дигитализацията на Пътя на коприната обхваща и създаване на система за ранно предупреждение за кибератаки. Обединените усилия на Китай, Иран и Русия разработват мрежа от геостационарни сателити, които откриват аномалии в интернет активност в транспортните коридори, използващи шифрована комуникация между митнически служби. Програмата е толкова ефективна, че само за 2023 г. са блокирани над 12 000 опита за злонамерени действия на логистичния софтуер.
В. Важен аспект от дигитализацията е електронната търговия, която набира все повече скорост – кажете някои актуални моменти в тази насока?
О. При електронната търговия платформи като Alibaba и JD.com разширяват присъствието си, свързвайки производители и потребители по маршрутите на пътя на коприната. Електронната търговия дава възможност за да запази традиционния поминък на населението – например занаятчиите от Узбекистан продават ръчно изработени и автентични изделия онлайн. Благодарение на новите технологични възможности във виртуалните борси се дава достъп до стоки от над 60 държави, а заплащането става чрез единен цифров тол токен – дигитален юан (e-CNY), което улеснява трансграничните финансови потоци. Времето за трансакции се съкращава от 3 дни до 10 минути.
Създават се логистични хъбове, като „умни складове” в Лиеж, Белгия. Те се управляват от алгоритми на изкуствен интелект и обработват над 80% от стоките за Европейски съюз за по-малко от 24 часа.
Базирани на технологията блокчейн се създават платформи за цифрови плащания. Пример за успешен проект е Multilateral Central Bank Digital Currency Bridge (mBridge) с обща блокова верига на Хонконг, Тайланд, ОАЕ и Китай. Системата използва умни договори за осъществяване на плащания при изпълнение на зададени условия и намалява таксите за обработка с 70% в сравнение с традиционните банки.
Много важни в тази насока са т.нар. „Облачни услуги” - компании като Alibaba Cloud и Huawei Cloud предлагат изчислителни мощности и услуги за съхранение на данни на компании и правителства.
Предимство е за страни като Пакистан и Кения, където се получава достъп до облачни изчисления и базирани на изкуствения интелект решения за управление на градска среда. Стартират се изследователски проекти в областта на квантовите комуникации и Интернет на нещата, като се стимулират местни иновации и инициативи.
В. Напоследък в Китай се наблюдава все по-бързото разработване на проекти за т.нар. „умни градове”. И тук наистина забелязваме значителния принос на дигитализацията и модернизацията, на трансформацията и иновациите.
О. Проекти за „умни градове” се разработват в страни като Малайзия, Сърбия и Обединените арабски емирства. Използват се утвърдени китайски технологии за управление на трафика, енергетиката и сигурността. Но освен всичко това дигитализацията и иновациите намират широко приложение в културно-образователните услуги – например създаване на виртуални музеи, 3D сканиране на артефакти и исторически обекти, както и разработване на образователни платформи, които правят това наследство достъпно за глобална аудитория.
Успешен пример е „Digital Dunhuang”, който предлага виртуални обиколки на пещерите Могао – основен обект на Пътя на коприната. Те са най-големите и добре запазени будистки паметници в света. Важността им е оценена в световен мащаб и от 1987 г. са включени в списъка на световното културно наследство на Юнеско.
Проектът „Digital Silk Road Museum“ в Шанхай пусна първата в света виртуална изложба с над 200 артефакта, достъпна от всяка точка на планетата. Юнеско подкрепя създаването на дигитални архиви от ръкописи и карти, свързани с Пътя на коприната, като част от програмата „Memory of the World“.
Изграждат се и онлайн образователни платформи, които предлагат курсове по дигитални умения за над 1 млн. потребители от страни по маршрута на Пътя на коприната.
Интересен е и проектът „Умен керван” в Обединените арабски емирства комбинира дронове за доставки с дигитални пазари за общностите на бедуините и по този начин намаляват икономическия дисбаланс.
Дигиталният Път на коприната носи значителни потенциални ползи, както глобален аспект, така и за малките населени райони. Именно в тях се разкрива потенциала на Дигиталния път на коприната - малки занаятчии от отдалечени райони на Централна Азия, които някога са продавали изделията си само на местни пазари или на случайни туристи, днес могат да достигнат до глобални клиенти чрез платформи за електронна търговия, свързани с Дигиталния път на коприната. Освен по-високи доходи по този начин се запазват традиционните занаяти и културно-историческото наследство.
В. Новите технологии и трансформации разбира се срещат и нови предизвикателства. Кои са най-важните от тях и как можем да ги преодолеем?
О. Всички перспективи за осъществяване на Дигитализация по път на коприната са съпътстващи с редица предизвикателства. За разлика от историческият Път на коприната, скоростта на предаване на данни, по съвременните оптични кабели е смайваща. В миналото на един керван са му били нужни месеци, за да пренесе стоки и съобщения между Китай и Европа, днес терабайти данни могат да „пропътуват” същото разстояние за части от секундата. Само един оптичен кабел може да пренесе повече информация за секунда, отколкото е преминала по целия древен Път на коприната за цялото му съществуване.
В. Кажете ни моля, къде е мястото на България в тази дигитална трансформация на „Пътя на коприната“ и какви перспективи имаме в тази насока?
О. България, както и страните от Централна и Източна Европа, също е обект на интерес от страна на модернизиране на Дигиталния път на коприната. Потенциалът за участие включва модернизация на телекомуникационната инфраструктура, развитие на електронната търговия и сътрудничество в областта на високите технологии. Въпреки това, като член на ЕС и НАТО, България трябва внимателно да балансира възможностите с потенциалните рискове, свързани със сигурността, технологичната зависимост и съответствието с европейските стандарти и регулации, за които страната ни е поела отговорност да спазва.
Дигитализацията на Пътя на коприната е многопластов и смел проект, с огромен трансформиращ потенциал. Тя обещава да ускори цифровата революция в много части на света, да стимулира икономическия растеж и да насърчи иновациите. Подобно на своя древен предшественик, Дигиталният Път на коприната не е просто набор от инфраструктурни проекти, а визия за бъдеща свързаност, която може да промени глобалния технологичен, икономически и дори геополитически пейзаж. Въпреки това, реализацията на този потенциал е съпроводена със сериозни предизвикателства, свързани със сигурността, суверенитета, етичните норми и риска от създаване на нови форми на зависимост. Бъдещето на Дигиталния Път на коприната ще зависи от способността на участващите страни и международната общност да намерят баланс между възможностите и рисковете, да насърчат прозрачността и да установят общоприети правила и стандарти. Едно е сигурно – духът на Пътя на коприната, като символ на свързаност и обмен, продължава да живее, макар и в нова, дигитална форма, носейки със себе си както древни уроци, така и нови, сложни въпроси за бъдещето на глобализацията.