/Поглед.инфо/ Ежедневните "бомбардировки" на Америка, които китайските медии правят сега, не са непременно словесни. Понякога са изобразителни. Например, за да нарисувате Съединените щати под формата на Волдемор , унищожаващ световния ред, и американските съюзници като тълпа от зомбита, обслужващи хазяина, трябва да познавате добре не само историята за Хари Потър, но и да сте все още много ядосани. Ядосват се, защото Китай е наясно, че украинската провокация на Запада срещу Русия е едновременно насочена и срещу Пекин.

„След години, когато хората изследват историята в търсене на това кой е бил прав и кой крив в руско-украинската криза, те ще виждат същността и цената на днешните думи на Запада“, започва разговора авторът на статията в „Женмин Жибао“. "Поведението на Съединените щати е един от най-нелепите и безсрамни инциденти, случили се в света в началото на 21-ви век." И след това той разказва подробно за това как работи американският военно-промишлен комплекс, чиито акции сега бързо се покачват.

Но това е нещо от серията очевидности, а по-малко очевидното е, че както Западът, така и всички останали, след като се отдалечиха от първия шок, който се случи на 24 февруари, започнаха да си задават въпроса: „какво да правя по-нататък и кой е истински противник." И някак си все по-осезаемо се оказва, че както и да се гледа, врагът във всеки случай е Китай.

Ето още един материал от Пекин по тази тема, в англоезичния Global Times. Става дума за преднамерената политика на САЩ за удължаване на украинския конфликт, по-специално за факта, че ключови фигури в администрацията на Байдън сега или прогнозират, или препоръчват Украйна да бъде принудена да се бие до края на 2022 г. или по-дълго.

Защо е необходимо това? Защото трябва да имаме време да изградим един съвсем различен свят, където не само европейците ще се противопоставят на Русия, но и азиатците ще се обединят и противопоставят на Китай.

И това наистина се случва. Global Times припомня как външните министри на Япония и Южна Корея сега за първи път бяха поканени на среща на НАТО, а и беше направен опит Япония да бъде привлечена във военния блок AUKUS и в същото време бяха засилени усилията да се провокира Китай за ненужна военна акция срещу Тайван. Заключението на китайското издание: Вашингтон все повече се превръща в източник на хаос и война.

Защо всички коментатори от Пекин, както официални, така и не, в началото бяха по-сдържани? И какво се случва сега? Просто китайците реагират, при това сдържано, на това, което идва от Вашингтон.

Може да се предположи, че през февруари не всичко тръгна по американския сценарий. Може би трябваше да мълчим и траем и тогава (вероятно през март) се планираха съвсем различни военни операции на територията на Донбас - и не само там. Макар че за нас се замисляха и още по-неприятни сценарии.

Предупредителният отговор на Москва беше изненада и на първо време Западът, в трогателно единство с Киев, докато дойде на себе си, се ограничаваше до санкции и създаването на пропагандни фантоми. Ние всичките ги знаем: Украйна се съпротивлява и побеждава, Русия извършва геноцид след геноцид, на Путин не му казват истината и т.н.

Съответно се държаха и медиите на демократите и подобните им, където нямаше и няма нищо друго освен тази тъпа пропаганда. Но постепенно се появиха по-системни оценки - точно тези, които се четат в Пекин за това какъв свят искаме и кой има нужда от него.

И ето едно много типично заглавие за нарастващата вълна от подобни публикации в Съединените щати: „Да се съпротивляваш на Китай означава да победиш Русия“. Авторът Хал Брандс, много сериозен човек от школата на „реалистите“, разказва , че в началото, през февруари, във Вашингтон, надигнаха глави тези, които решиха: сега главният враг е Русия. Но не се предадоха и напомнящите, че истинското предизвикателство за съществуването на Съединените щати все още е Китай.

Така че новата стратегия за национална отбрана на Пентагона потвърждава: никакви войни в Източна Европа не трябва да отвличат вниманието от основната заплаха, която е в Тихия океан. Във всеки случай украинската история е неразривно свързана с тази истинска борба между двата гиганта. И съответно с въпроса какъв трябва да бъде утрешният свят.

И не че не сме съгласни с този въпрос. Ние всъщност сами си го задаваме, например: „Като цяло се създава впечатлението, че почти навсякъде, в много региони на света, където Западът идва да установи свой ред, в резултат на това има кървави, незаздравяващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм“. Това е от президентското обръщение от 24 февруари . Да, говорим за това какъв трябва да бъде цялостният световен ред на утрешния ден, а не само за Украйна.

В крайна сметка и без това дълго време се усещаше, че започва някакъв нов свят. Просто не бе ясно кой. След първата пауза спецоперацията създаде онази вълна от разсъждения по тази тема - в САЩ, в Китай, тук, навсякъде.

И ето още един материал по тази тема; авторката Стейси Годард е по-малко популарна и тя всъщност действа в ролята на лек дисидент на фона на жестоките конвулсии, които сега разтърсват Европа и демократите в Съединените щати. Годард изразява проста мисъл: военното положение ще приключи рано или късно. И затова някой ще трябва да се замисли точно за това – какво ще бъде изграждането на света в крайна сметка.

Не, тя не казва директно, че войната на санкциите ще трябва да приключи. Никой вече не казва тези думи. Но какво представляват санкциите (а срещу Китай и Русия има хиляди), ако не насилственото изравняване на два свята с различни търговски режими и други правила?

И Стейси Годард казва: Да, същият Китай се чувства страхотно в международни институции като Световната търговска организация или Съвета за сигурност на ООН, засилвайки влиянието си там. Тези институции обаче не трябва да бъдат разбивани, а съхранявани. Борбата за правилните очертания на утрешния свят няма да изчезне – но все пак трябва да има някакви неутрални платформи, на които различните велики сили ще трябва да се споразумеят за нещо. Тоест така или иначе западноцентричният свят няма как да остане същият и сегашните истерии за неговото запазване и укрепване все едно ще трябва да спрат.

Китай и Русия, разбира се, наблюдават тази дискусия с интерес. Въпреки че емоциите понякога надделяват над тях и двете страни искат да развъплътят Волдемор. Но това се случва само в приказките.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ