/Поглед.инфо/ Зад шумните събития, свързани с изтеглянето на САЩ от Афганистан и очертаното по-нататъшно американско оттегляне от Централна Азия, новините, чието значение не трябва да бъде надценявано, преминаха почти неусетно. Китай започна да прилага мерки, които ясно показват ускоряване на стратегията на Пекин да изтегли икономиката си от зоната на финансово господство на щатския долар. И той прави това, опитвайки се да не тръби резултата.
Както финансовите анализатори на британския вестник “Телеграф” са разбрали, Китайската народна банка е засилила процедурата за закупуване на акции на водещи британски компании. Фокусирайки се върху „стълбовете на икономиката на кралството”, които формират неговия ключов фондов индекс, ФТСЕ100.
Китайската централна банка вече притежава 1,5% от “Бритиш Петролиум” и “Роял Дъч Шел”. Освен това в последния случай Китай е станал четвъртият по отношение на собствеността притежател на акции от категория А. Пекин също притежава по 1% в мобилния оператор “Водафон” и минните компании БХР и “Англо-Американ”.
Концептуално Китай се фокусира върху енергийния и минния сектори на икономиката на Великобритания, които представляват 25% и 16% от "китайския" инвестиционен портфейл във Великобритания.
Новината на пръв поглед не е особено забележителна. Китай инвестира активно в чуждестранни компании повече от десетилетие. Друго нещо е, че към края на второто тримесечие на 2021 г. размерът на такива инвестиции е бил едва 2 млрд. долара, а в края на първото десетилетие на септември нивото им вече достига 17,1 млрд. долара. Ръст от 8,55 пъти само за два месеца.
Можем ли да говорим за съвпадение тук? Малко вероятно. Тъй като закупуването от Народната банка на Китай на акции в чуждестранни енергийни и суровинни компании се извършва активно в Италия, Малайзия и редица други страни. Но, както отбелязва “Блумбърг”, в портфолиото на китайския регулатор няма американски акции.
Това предполага, че китайското ръководство е започнало да изтегля китайската икономика от финансовото пространство на господството на щатския долар. Това заключение се потвърждава от заповедта на Китайската народна банка за укрепване на обменния курс на юана, увеличен в понеделник, 13 септември 2021 г., с 69 базисни пункта, до 6,4497 юана за долар. И това е второто увеличение на стойността на китайската валута от 18 юни 2021 г.
С други думи, тихо, без да вдигат шум, паричните власти на КНР активират два взаимосвързани процеса. От една страна, те освобождават ресурси от активи, деноминирани в долари, от друга страна, те полагат всички усилия да предотвратят връщането на американските пари в китайската икономика. Появяващото се парично предлагане се „стерилизира“ в „доларовата зона“ чрез придобиване на активи, които имат максимален шанс да устоят в случай на срив на американската валута.
Без значение какви пари се появяват по-късно и колкото и да струват, търсенето на енергия и суровини ще остане. Това значително ще укрепи позицията на Китай по време на „глобалната буря“ и непосредствено след нея.
Освен това трябва да се отбележи елегантността на такова решение. Ако „по-късно“ условният Запад се опита да национализира „китайските активи“, това автоматично ще отвърже ръцете на Пекин за подобна стъпка у дома. Но ако загубите например сред „британските“ активи ще бъдат само телекомуникационни оператори или оператори на електропреносни мрежи, то в самия Китай американците ще загубят, да речем, всички заводи на корпорация “Епъл”, която е един от ключовите стълбове на американската икономика.
Гениален ход. Изкупуват перспективни активи срещу бързо гниещите американски опаковки на бонбони, чиято платежоспособност Федералният резерв и САЩ упорито се опитват да запазят. И дори така, че в допълнение към чисто финансовия смисъл, те започнаха да изпълняват функцията на застраховка срещу прибързаните истерични действия на „някои горещи глави“. А за банкета, когато всичко започне да се срива, ще си платят британците, в чиито ръце пускат долари.
А ускоряването на темпото на "доларова стерилизация" подсказва, че не остава много време преди началото на бурята.
Превод: В. Сергеев