/Поглед.инфо/ Бъдещото състояние на всяка икономика може да разкрие чрез три вида прогнози: първо, генетична прогноза – чрез просто пренасяне на тенденциите от миналото в бъдещето; второ, чрез нормативна прогноза – подсказваща какво трябва да се направи от сега, за да се постигнат определени цели за бъдещето; трето, политикономическа прогноза – базирана върху предходните два вида прогнози, но отчитаща геополитическите промени, напр. възобновяването/намаляването на търговските войни и отслабването/усилването на отбранителните способности.

Със сигурност подобни дългосрочни прогнози за 15-20 и повече години се разработват не само от всяка отделна страна, която гледа по-далече от 4-5 години напред, но и от страни-конкуренти или страни-партньори, за да се опише евентуалното развитие на икономическите отношения между всяка от тях.

Да започнем нашето изследване с генетична прогноза. За целта ще екстраполираме данните за БВП на човек от населението на Китай, използвайки информационната база на Института Мадисън, според която през 2000 г. БВП на човек е бил  4730 , през 2005 г. - 6627, през 2010 г. - 9658, през    2015 г. - 13325, през 2020 г. - 17226, през 2022 г. – 19238 долара, като през последната година средното за света е 16677 долара (University of Groningen, 2024). Ето прогнозите за БВП на човек на Китай за следващите години: прогнозираният БВП на човек за 2030 г. е 23851 долара.; прогнозираният БВП на човек за 2040 г. е 30545 долара и прогнозираният БВП на човек за 2050 г. е 37240 долара.

Съпоставяйки данните с другите страни в света, то се получават интересни прогнозни резултати. Въпреки че Индия ще продължава да бъде най-многочислената страна в света, нейният БВП на човек остава значително под нивата на китайския аналог; Индия по общ БВП ще изостава чувствително от Китай. Високата прогнозна численост на населението в Китай, придружена с нарастващ БВП на човек, ще постави Китай през 2030, 2040 и 2050 г. като първа икономическа сила в света, изпреварвайки САЩ и Европейския съюз.

Но икономиката по дефиниция работи за хората, а не хората живеят, за да работят. казано по друг начин, жизненото равнище на китайските граждани ще се изравни с най-развитите страни през средата на прогнозния период, като към 2050 г. то ще се превърне в еталон за голяма част от света.

Следователно, Китай не само ще бележи икономически растеж, но и цялостен социално-икономически просперитет.

Вторият начин на прогнозиране е чрез нормативна прогноза. При такъв тип прогноза на преден план се поставят целите, които трябва да се постигнат до 2050 г.

Основните социално-икономически цели, набелязани от ръководството на Китай, са много богати. Китай е поставил амбициозни икономически цели до 2050 г., които са част от дългосрочната стратегия за развитие на страната. Тези цели са насочени към превръщането на Китай в световна суперсила с висока степен на технологично развитие, икономическа мощ и социална стабилност. Ето основните 10 икономически цели на Китай до 2050 г.:

1. Придобиване на статут на развита страна. Китай цели да се превърне в напълно развита страна със стандарт на живот, подобен на този в развитите страни. Това включва повишаване на БВП на глава от населението и намаляване на икономическите диспропорции между градските и селските райони.

2. Превръщане на Китай в технологична суперсила. Китай инвестира значителни ресурси в изследвания и разработки, за да се превърне в световен лидер в области като изкуствен интелект, квантови изчисления, 5G, биотехнологии и зелена енергия. Страната цели да намали зависимостта си от чуждестранни технологии и да развие собствена иновативна индустрия.

3. Развитие на „зелената икономика“. Китай се ангажира с достигането на нулеви нетни емисии на въглероден диоксид до 2060 г., като част от усилията за борба с климатичните промени. Това включва мащабни инвестиции във възобновяема енергия, електрически превозни средства и енергийна ефективност.

4. Постигане на икономическа стабилност и устойчивост. Китай работи за намаляване на икономическите рискове, като диверсифицира икономиката си и намалява зависимостта си от износа. Страната цели да укрепи вътрешното потребление и да развие услугите и високотехнологичните индустрии.

5. Утвърждаване на китайското глобално лидерство. Китай ще продължава да разширява влиянието си чрез инициативи като „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative), която цели да подобри инфраструктурата и търговията между Азия, Европа и Африка. Страната също така цели да укрепи ролята си в международните организации и да промени глобалната икономическа архитектура в полза на развиващите се страни.

6. Формиране на социална хармония и равенство. Китай работи за намаляване на социалното и икономическо неравенство чрез подобряване на достъпа до образование, здравеопазване и социални услуги. Страната също така цели да подобри условията на труд и да увеличи средната работна заплата.

7. Продължаване на урбанизацията и развитието на инфраструктурата. Китай продължава да инвестира в мащабни инфраструктурни проекти, включително високоскоростни железопътни линии, умни градове и модерни транспортни системи. Целта е да се подобри качеството на живот и да се подкрепи икономическия растеж.

8. Преустройство на финансовата система. Китай работи за либерализация на финансовия си пазар и интернационализация на националната валута, с цел китайският юан да се превърне в световна резервна валута. Страната също така цели да привлече повече чуждестранни инвестиции и да подобри бизнес средата.

9. Продължаване на селскостопанската модернизация. Китай инвестира в модернизацията на селското стопанство, за да осигури продоволствена сигурност и да намали зависимостта си от внос на храни. Това включва използването на технологии като изкуствен интелект и големи бази данни в селското стопанство.

10. Разширяване на китайското културно влияние. Китай цели да увеличи културното си влияние в света чрез износ на културни продукти, филми, музика и образование. Страната също така работи за популяризиране на китайския език и култура в световен мащаб.

Следователно, китайските икономически цели до 2050 г. са амбициозни и включват широк спектър от инициативи, насочени към икономически растеж, технологично лидерство и социална стабилност. Успехът на тези цели ще зависи от способността на страната да управлява икономическите и политическите предизвикателства, с които се сблъсква, включително стареещо население, екологични проблеми и геополитически напрежения.

Но и чрез нормативната прогноза се очертава през 2050 г. Китай не само да просперира икономически, но и да се превърне в световен убедителен лидер.

Ще си позволим един пример, който подсказва че в някои сектори Китай вече е лидер. Китайската компания BYD затвърди преднината си пред Tesla още през 2024-2025 г.

Tesla, най-големият производител на електрически превозни средства в САЩ, шокира света тази година с явната си политизация и спад в продажбите и в цената на акциите. BYD, неговият голям китайски съперник, шокира света, като обяви, че най-новият му модел може да се зарежда само за пет минути. Символиката, улавяща преднината, която Китай е поел при електромобилите в сравнение със САЩ, едва ли може да бъде по-ясна.

И тази технологична разлика не е само при електромобилите, а при почти всичко – обучението STEM, високите технологии, изкуствения интелект, големите бази данни и т.н.

Третият тип прогноза, базиращ се върху предните два, е политикономическа прогноза. В смисъл, че тя отчита промените в икономическите политики на другите страни – конкуренти и партньори.

Тази прогноза е особено интересна. Тя се осъществява в момент, когато, по всичко изглежда, световният икономически ред, наложен от Запада, се променя, но и под влиянието на Изтока.

Какви са основните посоки на промяната? Първо, отхвърляне на идеите за „глобални свободни пазари“ и непрестанна „глобализация“. Идеологията за laissez-faire и свободната търговия остават в историята. „Преустройството“ на икономическата система в САЩ, която задава партитурите на целия Запад, е насочена към завръщането на забравените идеи на меркантилизма и даже към „въоръжената търговия“.

Най-важните характеристики на меркантилизма са, че той разглежда търговията като игра с нулева сума и създава представата за свят, който не е нито в пълен мир, нито в пълна търговска война. Нормалното състояние на меркантилизъм е постоянното състояние на конфликт ва всяка страна с всички други и на всички с всеки. Меркантилизмът предполага контрол върху начините, по които се транспортират стоките, предпочитание за вертикална интеграция на производството и търговията, борбата за допълнително „жизнено пространство“ или като източник на полезни изкопаеми и повече храна, или за земя под формата на пристанища и складове за допълват военноморската мощ. Само по този начин могат да бъдат описани мераците на Тръпм за Канада, Гренландия, Панамския канал и други чужди територии. Меркантилизмът е такъв свят, в който няма да има нищо, което да е достатъчно за всички по планетата.

В тази меркантилистка визия за света, САЩ виждат Китай като основна заплаха за своята икономическа хегемония. Следователно, те трябва да водят най-малкото търговски войни с Китай, за да задържат своето икономическо лидерство. По какъв начин? Най-вече с мита и тарифи върху китайските стоки, със защита на интелектуалната си собственост, с търговски и военни „бариери“, със „санкции“.

Китай и неговите държавни компании (особено COSCO Shipping) продължават по същия път като холандския VOC и британските и френските източноиндийски компании. Китай, според Орейн (Orain, 2025) от континентална индустриална сила трябва да разшири влиянието си над океаните и моретата, за да превозва и продава своите стоки. Подчертани са количествените военноморски увеличения на различните китайски флотове (по отношение на броя на корабите и тяхната оперативна съвместимост между търговски и военни функции) и съответния спад на американските флотове: от седем американски корабостроителници, способни да произвеждат големи кораби през 90-те години, остава само една.

Настоящият преход от свободна търговия към меркантилизъм и към възприемането на търговията като игра с нулева сума не се дължи на някаква видима промяна в наличието на природни ресурси. Светът не е открил внезапно през последните пет или седем години, че няма да има „достатъчно за всички“ във физически смисъл. По-скоро е открил това в идеологически смисъл. Според Бранко Миланович преходът към капитализма на крайностите се е случил не поради осъзнаването на предстоящия действителен недостиг, а поради възхода на Китай и Азия като цяло (Milanovic, Mar 20, 2025). Възходът на Китай, новият и голям играч на международната сцена, с политическа система, различна от западната, е хегемонично предизвикателство. Продължаването на неолибералната глобализация както преди – Западът осъзна – означава сигурно евентуално господство на Китай. Възприемането на западния упадък (ако нищо не се промени) тласна Запада към по-радикална и войнствена позиция, където светът наистина се възприема като ограничен, защото „ако има повече за Китай, има по-малко за нас“. Еволюцията не се дължи на „истинската“ физическа промяна в количеството ресурси, а на старомодното стратегическо съревнование за надмощие в света. Причините зад преминаването към меркантилизъм не са „обективни“ и физически, а политически.

Да допуснем, че САЩ и Европейският съюз наистина издигнат Железни стени пред китайския импорт и даже съвсем се откажат от него. Това съвсем не означава че Китай ще рухне икономически. Към 2025 година, населението на САЩ е приблизително 340 милиона души, а на Европейския съюз от около 450 милиона души; сумарно това са под 800 млн. души – потенциални потребители на китайски стоки. Същевременно населението на Азия е приблизително 4.7 милиарда души, а на Африка - от около 1.4 милиарда души; сумарно това са над 6 млрд. потенциални потребители. Азия и Африка имат 7,5 пъти повече потенциални потребители, отколкото притежават САЩ и ЕС. Сумарната численост на населението в страните от БРИКС+ е приблизително 3,6 милиарда души. Следователно, Китай може да си позволи да пренасочи и преструктурира своето производство и износ при едни утежнени условия на свободна търговия.

Изглежда, че икономическото късогледство на САЩ и ЕС по повод на Китай не само няма да спрат възхода на тази световна икономическа сила, но и ще улеснят този възход! Много е вероятен и „бумерангов ефект“. В продължение на около 80 години несравнимата глобална роля на долара – особено статута му на доминираща резервна валута в света – предостави на Съединените щати „прекомерна привилегия“. Въпреки че девалвацията на долара и господството на долара не са непременно взаимно изключващи се, е трудно да се види как глобалният статут на долара ще оцелее. САЩ се насочват към икономическо забавяне, дори към рецесия. Широко разпространената тема е падането на доверието, както сред американците – влошаване на потребителските настроения, разочароващи данни за заплатите и намаляващ процент на напускане – така и сред международните инвеститори, чийто апетит за риск намалява. Тата че пред САЩ и ЕС тепърва започват проблемите, създадени от самите тях.

И трите вида прогнози насочват заключението в една посока, а именно че перспективите на китайската икономика са еднозначни: социално-икономически просперитет и глобално лидерство на „меката сила“.

Библиография

Milanovic, B., Mar 20, 2025. Capitalism of finitude: pessimism and bellicosity. [Online]

Available at: https://branko2f7.substack.com/p/capitalism-of-finitude-pessimism

Orain, A., 2025. Le monde confisqué. Essai sur le capitalisme de la finitude [XVIe - XXIe siècle). Paris: Flammarion.

University of Groningen, 2024. Maddison Project Database 2023. [Online]

Available at: https://www.rug.nl/ggdc/historicaldevelopment/maddison/releases/maddison-project-database-2023

Източник: https://bulgarian.cri.cn/2025/03/24/ARTI1742797213189971