/Полед.инфо/ На 28 март 1959 г., благодарение на Китайската комунистическа партия, в Тибет бе премахната изостаналата феодална система на управление и крепостничеството, а милиони селяни бяха освободени. Тогава Тибет отвори нова страница в историята си и тръгна по пътя на социалистическото развитие, благодарение на което в района настъпиха революционни промени – неговата икономика се развива, а обществото напредва и се еманципира.
Преди това обаче картината на живота там е била съвсем различна. 92-годишната Ючен е била крепостна селянка от самото си раждане и всеки път, когато си спомня за своя минал живот, очите ѝ се насълзяват. „По онова време живеехме в къщата, чийто покрив течеше. През нощта спяхме със свити от страх да не падне. Децата бяха натъпкани под едно одеяло, всяка нощ ни хапеха въшки и ни сърбеше цялото тяло“, разказва жената и добавя, че родителите ѝ са починали рано поради липсата на пари за лечение и не са успели да се докоснат до живота след премахването на крепостничеството.
Тогавашните улици са били изпълнени с оскъдно облечени просяци, гладни бездомни деца, борещи се с кучетата за храна, слаби и изтерзани, опитващи се да носят вещите на своите господари. Подобни сцени не са от далечното минало, а от средата на 20-ти век и показват състоянието, в което са се намирали милиони крепостни в Тибет.
На 28 март 1959 г. Държавният съвет на КНР издава указ за разпускане на тибетското правителство, за премахване на феодалната теократична система и крепостничеството, и провеждане на демократични реформи в района. Оттогава историята на Тибет тръгва по съвсем различен път.
За 2024 г. брутният вътрешен продукт на Тибет достигна 276,5 млрд. юана, отбелязвайки ръста от 6,3% на годишна база, като за сравнение през 1959 г. той е бил едва 174 млн. юана. Средно разполагаемият доход на глава от населението в Тибет през 2024 г. е възлизал на 31 358 юана или ръст от 8,2% на годишна база. Преди демократичната реформа, огромният брой крепостни селяни са притежавали изключително малко средства за производство и за да оцеляват е трябвало да задлъжняват, като над 90% от тях са имали дългове.
В момента в Тибет има общо 42 153 народни представители в събранията от различни степени, 89,2% от които са от тибетския етнос и други малцинства, докато в миналото крепостните селяни са били на дъното на социалната стълбица, без никакви лични права и са били третирани от господарите им като частна собственост, която може да се използва като залог, за продажба, прехвърляне, погасяване на дългове и размяна.
Чън Лидзиен от Китайския център по тибетология, казва, че демократичните реформи са събитие с епохално значение в историята на района и за напредъка на човешките права на тибетците, което е дало възможност на освободените крепостни селяни да получат всички политически, икономически, социални и културни права. И това е моментът, от който Тибет пое по пътя на социалния прогрес, икономическия просперитет, подобряването на поминъка и развитието на националното единство.