/Поглед.инфо/ Преди виртуалния климатичен форум, иницииран от администрацията на САЩ, проведен на 22-23 април, Вашингтон упорито започна да твърди, че Америка е най-загрижена за запазването на климата на планетата. В действителност „грижата“ е търсенето на нови конкурентни предимства, а климатичните лозунги са само прикритие.

В този смисъл САЩ имат специални възгледи за Китай. Байдън лично покани президента на КНР на виртуалната среща, организирана от американската страна. Наскоро специалният представител на президента на САЩ по въпросите на климата Джон Кери посети Китай и проведе предварителна дискусия по въпросите на климата със своя китайски колега, специалният пратеник на Китай за климатичните промени Се Женхуа.

На 16 април китайският президент Си Цзинпин разговаря по въпросите на климата с Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Страните се договориха да направят борбата с изменението на климата основа за сътрудничество между Китай и Европейския съюз. Си Цзинпин заяви, че Китай е включил в своя план за развитие на околната среда ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на неутралност на въглерода до 2060 г. КНР изгражда нисковъглеродна икономика.

Пекин като цяло подкрепя климатичната програма, но не по американски причини, а по свои собствени причини. Дълго време КНР се фокусира върху бързия икономически растеж. Екологичните проблеми бяха на заден план, включително поради високата цена и сложността на използваната технология. С икономическия растеж и влошаването на екологичната ситуация въпросите за „зеленото“ развитие започнаха да излизат на преден план от гледна точка на интересите на Китай. Особено по отношение на решаването на проблема за повишаване на качеството на живот на населението до световно ниво, включително чистата околна среда и защитата на здравето.

КНР демонстрира предпазлив подход към климатичните дейности на Запада и това предпазливост е оправдано. На фона на шума около климата е показателна одобрителната оценка на Вашингтон за безпрецедентния акт на замърсяване на околната среда от Япония с радиоактивни отпадъци: японците планират да изхвърлят вода от повредената АЕЦ “Фукушима” през 2023 г. Това решение, засягащо интересите на стотици милиони хора в различни страни, беше взето от Токио без никакви консултации със съседите му.

САЩ искат Китай да поеме по-голяма отговорност за намаляване на въглеродните емисии. За Китай това би означавало да се съгласи да забави икономическото си развитие.

Като цяло е възможно да се съчетаят решението на климатичните проблеми и запазването на темповете на индустриализация от развиващите се страни. Но за това колективният Запад трябва да поеме засилени ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на „въглероден неутралитет“, което той отказва. Западът възнамерява да се бори за опазване на климата за сметка на развиващите се страни. Следователно, когато взема решения за по-нататъшно сътрудничество с Америка по проблемите на климата, Пекин ще вземе предвид общия курс на САЩ към Китай.

И този курс е такъв, че сега се развива атака срещу част от китайската индустрия, пряко свързана с ограничаването на парниковите емисии, а именно производството на полимерен силиций за слънчеви електроцентрали. Използва се стандартното обвинение срещу Китай в използването на „принудителен труд“ в тази индустрия, чиято индустриална и суровинна база се намира в Синдзян.

Кампания за спиране на закупуването на соларни панели от КНР набира скорост на Запад от края на миналата година. През януари 2021 г. консултантска фирма “Хорайзън” публикува доклад, в който се твърди, че в китайската верига за доставки на фотоволтаични устройства на основата на силиций се използва „принудителен труд“. Тогава Асоциацията за слънчева енергия (САЩ) призова своите членове да преместят веригите за доставка от Синдзян. Повече от 170 компании са подписали обещание за избягване на покупки на китайски продукти на „принудителен труд“.

Този въпрос беше повдигнат и в холандския парламент. Няколко членове на холандския парламент призоваха правителството да разследва дали производството на слънчеви панели и други продукти, внесени от Китай, използва суровини от Синцзян. Те също така поискаха от правителството да обясни как спирането на вноса на слънчеви модули от Китай ще се отрази на холандския и европейския пазар на възобновяеми енергийни източници.

И накрая, по инициатива на американските сенатори Марко Рубио, Рик Скот и други, в края на март американският конгрес прие закон, забраняващ използването на американски федерални средства за закупуване на слънчеви панели от компании, базирани в КНР.

Изгражда се връзка: налагането на климатична програма като начин за борба с икономическите конкуренти - увеличаване на търсенето на слънчева енергия - забрана за покупки от силициеви соларни панели и фотоелектроника от Китай, който е абсолютен лидер в тази област .

Според Китайската асоциация за фотоволтаична индустрия на световния пазар Китай сега представлява около 67% от силициевите суровини, 79% от соларните панели и 71% от фотоволтаичните модули. Около 45% от световните доставки на полимерен силиций за фотоволтаичната индустрия се падат на Синдзян-Уйгурският автономен район в КНР. В същото време цената на полимерния силиций е спаднала от 400-500 долара за килограм през 2010 г., когато САЩ държат монопол върху този продукт, до 20 долара за килограм в китайските компании.

Американският естаблишмънт се притеснява от голямата зависимост на САЩ от Китай за доставки на фотоволтаични материали, като се има предвид, че китайските компании имат по-ниски разходи и технологично превъзходство, особено по отношение на големите силициеви пластини и гранулирания силиций.

Неспособни да се конкурират с китайските производители и техните ниски цени, САЩ започват кампания с лъжи, за да изтласкат Китай от глобалните доставки на фотоволтаични продукти.

Превод: В. Сергеев