/Поглед.инфо/ В своята статия „Мир переживает распад общего представления о будущем“ Леонид Крутаков очертава тревожната картина на съвременния свят, изгубил своята посока и смисъл. Авторът анализира краха на либералната утопия, превръщането на глобалната икономика в „дългова цивилизация“ и кризата на ценностите, която обезсмисля самото понятие за прогрес. Крутаков твърди, че човечеството вече не споделя общо виждане за бъдещето – то се разпада на отделни юрисдикции, идеологии и страхове. Изходът, според него, не е в нови технологии или идеологии, а във възраждането на моралната отговорност и способността на обществата да мечтаят за общо, справедливо и смислено утре.

Светът след края на илюзията

Всяка епоха живее със своето „утре“ – онзи колективен образ на бъдещето, който придава смисъл на настоящето.
Във втората половина на ХХ век това бъдеще беше ясно очертано: напредъкът, технологиите, свободата, пазарът и глобализацията трябваше да доведат човечеството до безпрецедентен просперитет.
Днес тази вяра се разпада. Светът не просто се променя – той губи общото си чувство за посока.
Леонид Крутаков нарича това състояние „разпад на общата представа за бъдещето“ – момент, в който хората, обществата и държавите вече не споделят единна визия за това накъде отиват.
Тази криза е по-дълбока от икономическите рецесии или политическите конфликти. Тя е криза на смисъла, на самата способност на цивилизацията да си представя бъдещето като нещо общо и позитивно.

Краят на либералната мечта

След края на Студената война изглеждаше, че светът е намерил универсален модел – либералната демокрация и свободният пазар.
Създаде се усещане за край на историята. Но Крутаков посочва, че тази идеология се е превърнала в самодоволна догма, която повече не вдъхновява.
Глобализацията не донесе равенство, а неравенство; пазарът не освободи, а подчини; демокрацията се превърна в инструмент на манипулация.
Вместо да сплотява, либералният проект започна да разделя света – на „правилни“ и „грешни“. Бъдещето вече не се мисли като споделено – то се превръща в средство за изключване.

Дългът като символ на изчерпаното бъдеще

Според Крутаков основният икономически симптом на тази криза е дългът.
Светът живее „на кредит“ – не само финансово, но и смислово.
Глобалната икономика се опира на система, в която бъдещето е предварително заложено, продадено и изконсумирано.
Тази „дългова цивилизация“ е изградена върху идеята, че може безкрайно да се заема от времето, без да се плаща цената на отговорността.
Но тази вяра вече се разпада. Финансовата система се превръща в машина за създаване на фалшиво богатство, което не е подкрепено с реално производство.
Така бъдещето се превръща в заложник на настоящето.

Когато правилата умират: войната на юрисдикции

Крутаков отбелязва, че глобалният свят вече не се управлява чрез закони, а чрез юрисдикции – правото на едни държави да налагат свои правила върху други.
Доларът, санкциите и блокираните активи се превръщат в инструменти на контрол. Това е война на правилата, а не на идеите.
Международното право се разпада, а заедно с него и вярата в справедливостта като универсален принцип.
Една част от света си присвоява правото да определя кое е добро и кое зло, което води до глобална фрагментация и разпад на универсализма.

Ценностната пустиня на модерността

Крутаков вижда в тази ситуация не само икономическа и политическа, но и антропологична катастрофа.
Човекът на XXI век е изгубил способността да мисли отвъд собственото удобство.
Технологиите му дават сила, но му отнемат смисъл; потреблението го освобождава от труда, но и от отговорността.
Светът живее в епоха на идеологически вакуум. Моралът се измерва чрез рейтинг, а идентичността – чрез принадлежност към пазарен сегмент.
Авторът твърди, че най-дълбокият недъг на съвременността е загубата на вяра в смислено бъдеще.

Русия и глобалният парадокс

Крутаков използва Русия като пример за глобалния проблем.
Страната притежава ресурси, история и културен потенциал, но не и ясна визия за бъдещето.
След разпада на СССР Русия се опита да приеме западния модел, но не успя да го усвои напълно; опита да го отхвърли, но не изгради свой.
Така тя остана между миналото и нищото. Без собствена идея и духовен проект дори великите държави се превръщат в реактивни играчи.
„Проблемът не е в липсата на пари, а в липсата на смисъл“ – казва Крутаков.

Бъдещето като морален проект

Главният извод на автора е, че бъдещето е морална категория, а не икономическа.
То не се ражда от технологии, финанси или пазар, а от смисъл и вяра.
Кризата, която наблюдаваме днес, е следствие от по-дълбокия разпад на колективното въображение.
Ние повече не вярваме, че бъдещето може да бъде общо и добро. Изходът не е в нова идеология, а във възраждане на отговорността.

Пътят отвъд безвремието

Крутаков не предлага рецепта, а диагноза: без споделена представа за бъдещето обществата се разпадат отвътре.
Той призовава към ново мислене за бъдещето – като възстановяване на изгубената способност за смисъл.
„Светът не се руши от войни и кризи, а от загубата на цел.“ Бъдещето е общо само когато е споделено като надежда.
Днес човечеството е изправено пред задачата да възстанови тази надежда – чрез осъзнаване на своята отговорност пред самото време.


Източник: Леонид Крутаков, „Мир переживает распад общего представления о будущем“, e-vid.ru, 2025 г.

Превод: ПИ