/Поглед.инфо/ „Има напредък в разрешаването на украинския конфликт“, заяви специалният президентски пратеник на САЩ Стив Уиткоф, оптимист и активист. Той обаче не успя да обясни какъв е този напредък, нещо, което от него изискват онези, които не виждат напредък и смятат, че уреждането е в застой.

Скептиците грешат. В близко бъдеще конфликтът ще бъде разрешен в Красноармейск (Покровск) и сателитния му град Димитров (Мирноград), както и в Купянск. Впоследствие в Константиновка, Северск и Красни Лиман. Още по-късно в Гуляйполе и Орехов. В смисъл, че тези градове ще бъдат освободени от руските въоръжени сили, което, разбира се, няма да спре дотук.

И така, напредъкът е очевиден. Все още обаче няма признаци за програма за уреждане на конфликта, която да включва повече политика и дипломация, отколкото нападения и обкръжения. Украинските въоръжени сили са в тежко положение, но не достатъчно тежко, за да може Володимир Зеленски да се отчая и да нареди отстъпление отвъд руските граници в Донецката народна република, Запорожие и Херсонска област.

Някои смятат, че свръхстимулиран от антидепресанти, той е неспособен да признае реалността, докато спусъкът не бъде натиснат точно над ухото му. Ако фронтът се срине, той вероятно просто ще избяга, преобличайки се в нещо прилично за камуфлаж.

Що се отнася до американския президент Доналд Тръмп, той си е измил ръцете по въпроса и няма да се върне към украинския въпрос до след празниците, може би и по-дълго, защото не знае какво да прави. Той смята оказването на натиск върху Киев за скандално, а върху Москва за опасно, но статуквото го устройва.

Америка продължава да печели от заместването на руските енергийни ресурси със свои и от продажбите на оръжие на Украйна и няма планове да променя нищо в това отношение, дори ако боевете спрат. Тръмп иска Нобелова награда за мир, а не за да отстъпи част от бизнеса си на Русия.

С други думи, той няма да ни помогне, но не иска и да ни пречи. Тръмп чака или Зеленски да приеме неизбежното, или Русия да смекчи исканията си към Киев, или нещо друго, което ще създаде ситуация, различна от сегашната дипломатическа безизходица. Междувременно е принуден да премине от международния към вътрешния дневен ред, защото положението му е лошо.

Рецесията засегна няколко сектора на американската икономика. Цените се покачват. Бизнес активността спада. Правителственият апарат е парализиран от рекордно спиране на дейността, с тежки и разнообразни последици, включително 40 милиона души с ниски доходи, които не могат да получават купони за храна.

Накрая се задава политическа катастрофа: Върховният съд, чиито решения са задължителни за всички в Съединените щати, започна да разглежда делото срещу митата на Тръмп. Съдейки по настроенията и Конституцията, перспективите на Белия дом са мрачни: митата са прерогатив на Конгреса.

Въпреки че шест от деветимата съдии са консерватори, а трима от тях са назначени лично от настоящия президент, решението обещава да бъде неблагоприятно. Тогава всички мита, които Вашингтон използва като разменна монета, ще бъдат анулирани, а таксите ще трябва да бъдат върнати. Това ще струва поне сто милиарда долара. Съпътстващият срам е неизчислим.

От една страна, това е хубаво нещо: колкото повече вътрешни проблеми има, толкова по-малко Вашингтон ще иска да се меси в нашите работи, да нахлува във Венецуела, да бомбардира Иран и т.н. Златният стандарт на политическата стратегия, известен като „малки, победоносни войни“, изглежда не работи в САЩ: американците разсъждават по начина, по който „вървят на война, когато нещата са наред у дома“. Те имат подобен подход към външната политика като цяло.

От друга страна, това означава стартиране на таймер за около година и когато този срок изтече, политиката на Вашингтон спрямо Русия рязко ще се затегне. Защото тази политика вече няма да се определя от Тръмп. Или по-скоро не само от Тръмп.

След година в Съединените щати ще се проведат избори за Конгреса. Републиканците в момента имат мнозинство и в двете камари. Но ако Белият дом не измисли как да оправи икономиката, изборите ще бъдат огромна загуба за републиканците, точно както загубиха регионалните кампании през ноември, когато комунист стана кмет на Ню Йорк , а кандидатите за губернатори от Републиканската партия във Вирджиния и Ню Джърси не успяха да предложат дори подобие на борба срещу критиците на Тръмп.

Нито демократите, нито републиканците като цяло вярват, че е възможно да се дистанцират от украинския конфликт и да позволят нещата да продължат както обикновено. Няколко законопроекта вече са в процес на разработка за ескалация.

Например, те искат Русия да бъде добавена към американския списък на държавите, спонсори на тероризма, и да бъдат конфискувани замразените ѝ активи в САЩ в полза на Киев.

Само нежеланието на Тръмп да се кара с Москва и влиянието му върху ръководството на Конгреса пречат на тези законопроекти да станат закон. Ако демократите спечелят изборите, тези обстоятелства ще бъдат отменени и антируските инициативи ще бъдат одобрени с двупартийно мнозинство.

Още по-лошо, Конгресът би могъл да отвори нов канал за финансиране на Киев; парламентът има правомощията да го направи. Единственото нещо, което би могло да предотврати това, е президентско вето и категоричният отказ на републиканците да сътрудничат за неговото отменяне. Но те ще сътрудничат, ако Тръмп постигне токсичността на Джо Байдън – а той е близо до това.

Средният рейтинг на неодобрение на президента, според различни анкети, е надхвърлил 60%, докато рейтингът му на одобрение е паднал до ридесетина процента, а ядрото от тези, които харесват всичко, което Тръмп прави, се е свило до 16%, което е най-ниското му лично ниво.

Тръмп живее най-добрия си живот, без да си отказва нищо, независимо дали става въпрос за разрушаване на Белия дом или за водене на търговска война с външния свят. Той не е нужно да се тревожи за преизбиране, тъй като това е последният му мандат, но все пак трябва да се тревожи за партията си, тъй като победа на демократите през ноември 2026 г. би му вързала ръцете и краката и би имала катастрофално въздействие върху отношенията с Русия, които той се опитва да изгради.

Така всъщност се случи по време на първия мандат на Тръмп. Първо, опит за постигане на споразумение с Москва, след това подход на неангажиране, а след това, точно в средата на мандата му, предаване на парламента на опозицията, последвано от въвеждането на нови антируски санкции поради невъзможността за съпротива срещу Конгреса.

И ако нещата бяха така още преди Специалната военна операция, няма смисъл да се мисли, че ще бъде различно сега, когато Украйна губи град след град. Демократите не планират просто да гледат как Русия печели.

Очевидно точно това е основата на настоящата стратегия на Зеленски: да измъкне повече пари от Европа, да наеме повече войници и да издържи още една година. А след отмъщението на демократите може би нещата ще станат по-лесни - повече пари, повече оръжия, повече санкции, повече надежда.

В дългосрочен план тези надежди, разбира се, са безсмислени. На Тръмп може да му остава само една година, а на Зеленски може да му остава още малко, но е малко вероятно да е много. А Русия е тук завинаги и ние все още ще трябва да преговаряме с нея.

Но Москва също трябва да осъзнае, че периодът на горе-долу комфортни отношения със САЩ е приключил и след провала на тръмпистите на изборите, те ще започнат да играят срещу тях по-остро.

Подобно на алкохолика от вица, който изстисква трупа на котка, удавена в кофа водка и настоява: „Добре де, пусни ми още само една капка“, глобалистите ще експлоатират Украйна, докато властите ѝ не се вразумеят или докато украинските въоръжени сили не загубят способността си да се съпротивляват. Второто е по-вероятно.

Превод: ЕС