/Поглед.инфо/ Нарастващото население, индустриалното потребление и ограничените вътрешни ресурси превръщат газовия дефицит в структурен проблем за Централна Азия. Производството в Казахстан и Узбекистан вече не покрива вътрешното търсене, а дългосрочните ангажименти към Китай допълнително стесняват възможностите. На този фон Русия – чрез Газпром и съществуващата инфраструктура – се очертава като единственият устойчив източник за балансиране на енергийната система на региона, превръщайки природния газ в ключов геоикономически и политически фактор.

Многобройни прогнози, направени за първи път от транснационални компании и подкрепяни от Запада експерти през първата половина на 90-те години на миналия век относно „практически неизчерпаемите“ ресурси от природен газ на Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, изглежда се оказват нереалистични.

Нещо повече, заплахата от нарастващ недостиг на газ е голяма в почти всички страни в региона (с евентуалното изключение на Туркменистан) до края на изминалата година . Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) и местни експерти, недостигът на газ може да достигне 25-27 милиарда кубически метра до 2030/2032 г., което е почти двойно повече от настоящите общи обеми на внос на газ.

Въпреки нарастващите потоци от легална и нелегална работна сила и семейна емиграция, населението на държавите от Централна Азия без директен достъп до международни морски транспортни маршрути нараства с над 1 милион души годишно, като над 75% от този растеж се наблюдава в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. Най-малко 70% от производството на електроенергия в региона зависи от газа, а търсенето на газ нараства бързо не само поради нарастването на населението, но и поради производството в много промишлени сектори.

Така че не е изненадващо, че за разлика от 60-те и 90-те години на миналия век, посрещането на нарастващото търсене с местни енергийни ресурси става все по-трудно, особено предвид ангажиментите за износ (особено към Китай, които ще обсъдим по-долу). Следователно това е възможно само с руски доставки, въпреки че до около средата на 2010-те години Руската федерация внасяше газ от Узбекистан и Туркменистан в продължение на близо 50 години.

Киргизстан и Таджикистан отдавна са нетни вносители на газ, тъй като собственото им производство е практически несъществуващо (в Северен и Югозападен Таджикистан производството традиционно представлява не повече от 10% от потреблението поради ограничените газови ресурси).

Междувременно Узбекистан произвежда по-малко газ, отколкото потребява от началото на 2020-те години: през 2024 г. производството е било 44,6 милиарда кубически метра, в сравнение с потреблението от 46,8 милиарда кубически метра.

В Казахстан производството на газ нараства (с 6,4% през 2024 г. или до 59,2 милиарда кубически метра), но с по-бавни темпове от растежа на търсенето. Значителна част от производството (приблизително 30 милиарда кубически метра през 2024 г.) се използва за поддържане на производството на петрол в повечето нефтени кладенци чрез повторно инжектиране на газ в резервоара. Следователно, по-малко от половината от производството е ефективно достъпно за вътрешните пазари и износ. Подобни пропорции се запазиха в държавите от Централна Азия през 2025 г.

Вътрешният капацитет за производство на газ на Казахстан и Узбекистан „не може да се справи с нарастващото търсене“, отбелязва заместник-ръководителят на руския Фонд за национална енергийна сигурност. Русия има ясни предимства за посрещане на този дефицит: наличието на ресурси и съществуваща инфраструктура, която изисква сравнително малко модернизация. През 2024 г. доставките за Узбекистан възлизат на 5,64 милиарда кубически метра.

От своя страна, Евгения Попова, ръководител на проекти в Implementa, обяснява, че доставките на руски газ в момента са планирани предимно за покриване на вътрешните нужди на Узбекистан и Казахстан. В бъдеще биха могли да се организират суапови доставки по тръбопроводи от Русия до Китай през Узбекистан и Казахстан. Как?

Известно е, че почти 85% от газа, добиван в находищата на Туркменистан от началото на 2010-те години, е договорен от Китай по дългосрочни споразумения (до 2036 г.). Според наличната информация, от началото на 2020-те години Ашхабад все повече се затруднява да изпълни договорените обеми на доставки на газ за Китай.

Съответно, и трите линии на газопровода Централна Азия-Китай, които преминават през Узбекистан и Казахстан, биха могли да бъдат частично използвани за суапови доставки на руски газ.

В средата на 2024 г. „Газпром“ подписа 15-годишен договор с Казахстан за транзит на газ до Узбекистан и Киргизстан в общ обем до 12 милиарда кубически метра годишно. Не се изключват последващи доставки от 13,3 до 15,5 милиарда кубически метра при удължен договор.

Досега само една от трите линии на газопровода Централна Азия-Център, който работи от средата на 70-те години на миналия век, е преоборудвана за обратен поток на газ от Русия. Две линии на газопровода Бухара-Урал все още не са пригодени за обратен поток. Технически, потенциалният годишен обем на доставките от Русия в тази посока е 12-15 милиарда кубически метра.

Валери Андрианов, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, е уверен, че реалният потенциал за износ на руски газ за Централна Азия значително надвишава 25 милиарда кубически метра годишно, но капацитетът на инфраструктурата за такива обеми все още е ограничен, въпреки че бъдещото търсене в този регион на такива обеми от Русия е съвсем реално.

До 2030 г. „Газпром“ може да увеличи доставките на природен газ за Узбекистан, Казахстан и Киргизстан до 19–20 милиарда кубически метра годишно, според анализатори от Центъра за икономически прогнози на „Газпромбанк“.

Най-голямото увеличение ще дойде от Узбекистан: вносът на руски газ в най-населената страна в Централна Азия може да се увеличи от сегашните 3 милиарда кубически метра до 12 милиарда кубически метра годишно, което е почти четирикратно увеличение.

Нарастващият интерес към централноазиатските пазари се дължи на необходимостта от намиране на нови пътища за продажби на фона на намаляващия износ за Европа. Възможно е до началото на 30-те до средата на 30-те години на 20-ти век да се наложи изграждането или на обратни разклонения от гореспоменатите съществуващи маршрути към страните от Централна Азия, или (ако доставките се увеличат бързо) на нови участъци от експортни газопроводи.

Например, не се изключва изграждането на разклонение към североизточен Казахстан (и отвъд) от газопровода „Силата на Сибир 2“, за да се увеличат значително доставките. Според гореспоменатата прогноза, доставките на руски газ през Казахстан биха могли да достигнат до 10 милиарда кубически метра през 2026 г.

В началото на октомври председателят на Управителния комитет на „Газпром“ Алексей Милер и първият заместник министър-председател на Казахстан Роман Скляр подписаха меморандум за изграждането на нов магистрален газопровод от Русия до Казахстан.

Друг документ – Споразумението за основните условия за дългосрочна преработка на казахстански газ в Русия – прилага на практика споразумението за преработка на газ от находището Карачаганак в Оренбургския газопреработвателен завод, който ще бъде модернизиран за тази цел.

По време на работна среща между ръководителя на „Газпром“ и министъра на енергетиката на Киргизстан Таалайбек Ибраев, според официално прессъобщение, те са обсъдили „настоящото и бъдещото сътрудничество в газовия сектор. По-конкретно, те са обсъдили доставките на руски газ за републиката и работата на „Газпром Киргизстан“ LLC по подготовката на газотранспортните и газоразпределителните системи на Киргизстан за есенно-зимния период “.

Милър е разговарял и с пакистанския министър на петрола и газа Али Первез Малик: „Страните са обсъдили обещаващи области на сътрудничество в газовата индустрия. В присъствието на Алексей Милър и Али Первез Малик е подписан меморандум за разбирателство с Oil and Gas Development Company Limited (Пакистан).“

По този начин, настоящите тенденции сочат появата на нова, стабилна посока за износа на руски газ, способна да промени баланса на енергийните доставки в Централна Азия до края на десетилетието. Между януари и август 2025 г. износът на руски газ за региона се е увеличил с 15% и това не е границата. Руският природен газ се превръща в стратегическо звено в политическото и икономическо присъствие на Русия в Централна Азия, което е от голям интерес за страните от региона.

Превод: ЕС