/Поглед.инфо/ За първи път от дълго време руската ЧВК Вагнер претърпя осезаеми загуби в Африка. Къде точно се случи това, как стана така, че отряд военни специалисти попадна в засада, чиято грешка доведе до това - и какво е необходимо, за да има възможно най-малко такива трагични епизоди?
Групата „Вагнер“ претърпя загуби в ожесточени битки с бойци в Мали, командирът на щурмовия отряд е убит, съобщават източници, близки до ЧВК. „От 22 юли до 27 юли 2024 г. военнослужещи от ВСМ (Въоръжените сили на Мали) и войници от 13-ти щурмови отряд на ЧВК „Вагнер“ под ръководството на командира Сергей Шевченко, позивна „Пруд“, в околностите на село Тин-Заутин води ожесточени битки с бойци от Координационното движение на Азавад (КДА) и „Ал Кайда в Сахел“ (АКС)“, се казва в изявлението.
„Вагнер“ отбеляза, че през първия ден групата на Пруд е унищожила повечето от ислямистите и накарала останалите да избягат. Но тогава радикалите се възползвали от факта, че започва пясъчна буря и успяват да се прегрупират и да увеличат броя си до хиляда души. Тогава командването на „Вагнер“ решава да прехвърли допълнителни сили в помощ на 13-ти щурмови отряд.
Екстремистите правят нов опит за атака на 25 юли, но благодарение на координираните действия на бойците на „Вагнер“ и малийските войски, тя е отблъсната. „През следващите два дни радикалите увеличиха броя на масираните атаки, използвайки тежки оръжия, безпилотни летателни апарати и превозни средства самоубийци, което доведе до загуби от войниците на ЧВК „Вагнер“ и ВСМ“, добавиха от ЧВК. Те цитираха последната радиограма от групата на „Пруд“, пристигнала на 27 юли в 17:10: „Останахме тримата, продължаваме да се борим“. Командирът на 13-ти щурмови отряд Сергей Шевченко с позивна „Пруд“ загива в битка.
Точни данни за загубите на руските ЧВК няма. Предполага се, че около 15 служители на компанията са били заловени, повечето от тях са били откупени в рамките на 24 часа. Няколко малийски войници, които бяха заловени, също бяха освободени. Броят на загиналите се изяснява, няма официална информация по този въпрос. Местните власти не са коментирали инцидента. Какво стана?
През изминалата година правителствената армия на Мали, с помощта на ЧВК „Вагнер“, успешно проведе операции в северната част на страната срещу туарегските сепаратисти и няколко многонационални джихадистки групи, свързани с „Ал Кайда.“
Още през 2012 г. туарегите, които обитават обширната пустинна зона на Северно Мали, поискаха независимост и обявиха създаването на „държавата Азават“. Поради слабостта на тогавашното ръководство на Мали те бързо превзеха огромна територия.
Тогава Мали поиска помощ от бившата метрополия Франция, която изпрати военен контингент. Действията на французите обаче се оказват изключително неефективни. Туарегите окупираха големия град Кидал и обсадиха Тимбукту, конфликтът придоби трансграничен характер (географската родина на туарегите е съседен Алжир, битки се водеха и на границата с Мавритания), а френските колони отново и отново попадна в класически засади - основната тактическа техника на жителите на пустинята. Това в крайна сметка доведе през 2020 г. до военен преврат в Мали, експулсирането на френския военен контингент и преориентиране на външната политика на страната към Русия.
В този момент в Мали се появиха първите отряди на руската ЧВК. Освен че обучават малийските военни, те участват пряко в боевете. Новото правителство на Мали, разчитайки на руската ЧВК, успя бързо да прогони туарегите от по-голямата част от територията, която окупира. Град Кидал, който туарегите държаха 10 години и наричаха своя столица, беше освободен от ЧВК Вагнер за три месеца. Разчитайки на Кидал, правителствената армия и Вагнер поеха на север в пустинята, заемайки големи оазиси почти без бойни действия. Настъплението се извършва по два пътя, тъй като останалата част от територията, която официално заемат туарегите, е необитаема пустиня.
На 22 юли правителствените войски и Вагнер триумфално навлязоха в оазиса Ин-Афарак на границата с Алжир. Това събитие беше представено от малийските власти дори с известна театралност, тъй като предвещаваше предстояща победа над туарегите. Всъщност по това време само тясна ивица пустиня по алжирската граница с оазиса Тин Заутин оставаше под контрола на сепаратистите.
Едновременно с нападението в Ин-Афарак, друга група правителствени войски, с подкрепата на Вагнер, се премести на 23 юли от базата на ВСМ в Тесалит в същия този Тин Заутин. Предполагаше се, че окупацията на Тин Заутин ще бъде грандиозен край на войната с туарегите и ще символизира силата на правителството на Мали.
Неочаквано туарегите оказаха яростна съпротива на подхода към Тин-Заутин. Малийското командване очевидно си е представяло нападението срещу Тин Заутин като копие на неотдавнашното триумфално шествие в Ин-Афарак. Затова в колоната нямаше тежка техника, но пък имаше блогъри. Нямаше сапьори, нямаше предна охрана, нямаше въздушна подкрепа, а прогнозата за времето предсказваше пясъчна буря. По този начин първоначално идеята за този марш беше зле замислена, но идеята принадлежеше на малийското командване.
До вечерта на първия ден от обсадата най-накрая започна бурята. В същото време се оказа, че туарегите в Тин-Заутин са хиляди, те са приклещени до алжирската граница и няма какво да губят. Самият Алжир воюва както със същите туареги, така и със същите джихадисти и не иска да ги допуска на своя територия от Мали. Алжир започна да разполага войските си по-близо до границата, но да стигне дотам означава да пресечете цяла Сахара от север на юг.
На 27 юли малийската авиация все пак успя да атакува позициите на туарегите, но в края на третия ден от битката стана ясно, че Тин-Заутин не може да бъде превзет с един удар. Малийската армия и „Вагнер“ започнаха да се оттеглят по друг път към Кидал през „уади“ - сухото корито на древната река Тамасахарт. В резултат на това конвоят първо беше ударен от голямо самоделно взривно устройство , а след това се оказа притиснат в ниско разположено дере между отряда на туарегите и неочаквано появил се отряд на джихадистите.
Обикновено туарегите не си сътрудничат с джихадистите - те са различни народи, различни идеологии и имат коренно различни цели. Освен това преди това те редовно се нападаха един друг. Но в този случай те ситуативно се събраха срещу общ враг, който малийското разузнаване не успя да разкрие навреме.
Два хеликоптера на „Вагнер“, изпратени от Кидал, бяха или свалени, или паднаха сами. Колоната е напълно унищожена. В разгара на битката малийските части откриха „приятелски огън“, но дори в среда на боен хаос „вагнеровците“ можеха да унищожат около 40 войници на Азавад, преди да се оттеглят.
С други думи, случилото се е резултат от безхаберието и арогантността на малийското командване и стечение на трагични обстоятелства. Ръководството на ЧВК не е участвало в планирането на операцията. Руският африкански корпус, чиито отговорни офицери дори не са в Мали, а в Буркина Фасо, Нигер и Централноафриканската република, изобщо нямаше нищо общо с това. Въпреки че офицерите от Африканския корпус да пристигнаха на мястото вечерта на 27 юли и участваха в откупа на затворниците. Пристигна и голяма група руски военни лекари.
Инцидентът отново повдигна въпроса за формата, в която е необходимо и възможно военнополитическото сътрудничество между Русия и страните от Сахел, които наскоро обявиха създаването на Конфедерация. Преди всичко си струва да припомним, че в основата на всички проблеми на страните от Сахел лежи дългосрочна война с международния ислямски тероризъм и на някои места с различни сепаратистки движения (национални, племенни, религиозни).
Именно тази война предизвика вълна от военни преврати, прогонването на първите френски, а понякога и на американски войски от региона. Едва тогава се появява обща тенденция към антиколониализъм, появяват се левите възгледи на дошлите на власт офицери и частично преориентиране на външната политика и икономиката към Русия.
Модел за подражание за страните от Сахел отдавна е Централноафриканската република (ЦАР), в която първо ЧВК, а след това контингент от руски военни съветници ефективно се справят със сепаратистки и джихадистки групи. Гражданската война в ЦАР фактически приключи и напоследък с помощта на руски съветници бивши бойци и сепаратистки групировки се адаптират към нов мирен живот.
В страните от Сахел ситуацията е по-сложна. Там се води пълноценна война или, ако искате, „антитерористична операция“ в сложни географски и междуетнически условия.
Освен това ЧВК все пак са частна фирма. Статутът на Африканския корпус също все още не е напълно ясен. Руските посолства в някои страни от Сахел едва наскоро възобновиха работата си. В армиите на страните от Сахелската конфедерация също няма прикрепени руски съветници, както имаше по съветско време. И не е ясно как руското присъствие ще бъде интегрирано в нововъзникващото общо военно командване на Конфедерацията Сахел.
Липсата на официален статут на руското военно присъствие пред местните власти създава рискове историята с Тин Заутин да се повтори. Факт е, че например не се вземат предвид вътрешните характеристики на страните от Сахел. В същото Мали с идването на власт на военните и техния лидер полковник Асами Гойта се засилиха имперските настроения, колкото и странно да звучи в африканския контекст. Става дума за възстановяването на средновековната „империя Мали“, което води до напрежение в отношенията с арабскоговорящите съседи – Алжир и Мавритания.
В интерес на истината именно с тази идеологическа тенденция беше свързан опитът да се сложи край на туарегските сепаратисти в две колони за три дни. Ако руски военен специалист беше с малийските си другари, когато беше взето такова решение, почти сигурно нямаше да има „нападение срещу Тин-Заутин“. Така ЧВК се оказа заложник на политическите амбиции на местната власт.
Основният проблем на страните от Сахел днес е войната срещу джихадизма и сепаратизма. Руските сили за сигурност са в състояние да помогнат за решаването на този проблем. И те вече помагат, всъщност. Въпреки това е много желателно Конфедерацията Сахел официално да въведе режим за борба с тероризма. Това от своя страна би позволило да се формализира руската военна помощ, както на практика беше направено по-рано в ЦАР. И тогава ще има по-малко загуби на далечни земи.
Превод: В. Сергеев