/Поглед.инфо/ Президентът Реджеп Ердоган нарече несправедлив факта, че Турция все още няма своя атомна бомба, докато „почти всички развити страни“ я имат. Експерти казаха от кои страни Анкара може да получи технологии за създаване на ядрени оръжия и какви са шансовете турският лидер всъщност да се реши на такава стъпка.

Изказвайки се в четвъртък в турски провинциален град, президентът Реджеп Ердоган заяви, че счита за неприемливо, че други държави вече притежават ядрени ракети, а страната му няма право да участва в подобни разработки. Ердоган даде да се разбере, че по-специално е загрижен за ядрения арсенал на Израел.

„Някой има ядрени бойни глави и то не една или две, но нека ние да ги нямаме. Не го приемам. Сега почти няма развити страни, които да нямат ядрено оръжие. Всеки има ... Но ни казват: вижте, недейте! По-нататък: наблизо е Израел. Има ли ядрено оръжие? Има. И той заплашва с него“, заяви Ердоган преди ден.

Според „Анадолу“ Ердоган е признал, че по време на едно от задграничните си пътувания му е „открито говорено за плановете за изграждане на ядрен арсенал“. Той е обяснил, че няма да разкрие името на събеседника си - лидер, който по онова време е президент на страната, но сега се е пенсионирал.

„Имаме 7500 ядрени бойни глави, докато в Русия и САЩ броят на бойните глави достига 12500-15000. Готови сме да приведем броя на бойните глави до същото число“ казаха ми те. За това мислят другите. А при това не забравят да предупредят Анкара за недопустимостта от създаване на ядрени оръжия“, заяви Ердоган.

От броя на бойните глави, цитиран от Ердоган, е трудно да се разбере за коя държава става дума. Освен Русия и САЩ, всички останали членове на ядрения клуб имат много по-скромни резерви, оценени на около сто. Единствено Франция и Китай имат съответно 300 и 270 такива бойни глави. Известно е също, че точно преди година Ердоган посети Пакистан, който също е фактически член на ядрения клуб.

Възможно е Ердоган да е имал предвид именно Пакистан, а в случая Мамнун Хюсеин е бил неговият събеседник. По време на посещението на Ердоган той е президент на Пакистан, но скоро след това подаде оставка, което съвпада с неговото описание. Военните експерти обаче са свикнали да вярват, че Пакистан има 120-130 ядрени бойни глави. И такова количество не се вписва в цифрата, която турският лидер цитира.

Междувременно Ердоган в речта си увери, че страната му все пак е в състояние да се защити без ядрени оръжия: по-специално за това купува руски зенитно-ракетни системи С-400, въпреки натиска на САЩ.

От военна гледна точка Турция всъщност не се нуждае нито от Су-57, а президентът обяви желанието си да го закупи след посещение на въздушното изложение МАКС-2019, нито вече от закупените С-400. Желанието за придобиване на такова оръжие говори повече за желанието на Анкара да укрепи престижа си в региона, отбелязват военните експерти.

Известно е също, че сега в Турция има ядрено оръжие, то се съхранява в авиобаза „Инджирлик“, но принадлежи на американците. Имаше информация, че Пентагонът е прехвърлил тези оръжия в Румъния, но очевидно това не са нищо повече от слухове.

Турция се присъедини към Международния договор за неразпространение на ядрените оръжия през 1980 г., а през 1996 г. към Договора за цялостна забрана на изпитванията. Страната обаче предоставя своя територия за съхранение на американски ядрени арсенали. Между другото, именно появата им в близост до СССР през 1961 г. бележи началото на Карибската криза, която почти доведе до ядрена война между Москва и Вашингтон.

Юрий Мавашев, директор на Центъра за изследване на нова Турция (ЦИНОТ), чува в изявленията на Ердоган просто блъф, опит да договори по-благоприятни условия в НАТО.

„Ердоган изгражда „Нова Турция“, която се стреми да покаже на всички своята независимост. Това е претенция за великодържавие. Без ядрени оръжия е невъзможно, по дефиниция. Но реалната способност на турците да разработят ядрена програма е проблематична, тъй като те нямат научно-техническа база“, заяви Мавашев.

Експертът отбеляза, че липсата на каквато и да е ядрена технология в Турция се доказва от факта, че единствената АЕЦ „Аккую“ в страната се изгражда от руснаци. Според него Ердоган с подобна реторика само се стреми да подчертае своята значимост, „позиция на обидените“, смята политологът.

Теоретично Пакистан би могъл да сподели ядрената си технология с Турция, но всъщност „Анкара не се нуждае от това“, защото не иска да се кара заради атомната си бомба със своите съюзници по НАТО, казват експертите.

„Смисълът на настоящата игра е да се играе в мътна вода, да се играете с два стола. Ако Турция получи ядрена бомба, ще трябва да седне на един от столовете, тоест да загуби другите възможности. Ще има заплаха да се превърне в държава-отшелник, нов Иран. В страната тази перспектива се харесва на малко хора, трябва да вземем предвид колко тясно турският бизнес е свързан с европейския “, уверен е Мавашев.

Тимур Ахметов, експерт в Руския съвет по външни работи, който живее в Анкара, се съмнява в появата у Ердоган на ядрени амбиции.

"Ядрените оръжия са ефективни в условията на големи конфликти. Основната заплаха за сигурността на Турция идва главно от недържавни участници", заяви Ахметов. „Освен това особеностите на вътрешния политически процес в Турция предоставя възможност за външна намеса, без да се прибягва до голям военен конфликт. И накрая, ядрените оръжия на Турция допълнително дестабилизират ситуацията в Близкия изток по отношение на разпространението на ракетни технологии и нерешените междудържавни конфликти“. Това ще доведе до невъзможност за прогнозиране на рисковете за сигурността, предупреждава анализаторът.

Въпреки това, ръководителят на Центъра за международна сигурност в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките академик Алексей Арбатов смята превръщането на Турция в ядрена енергия за много реален сценарий.

„Сега с помощта на Русия там се изгражда АЕЦ „Аккую“. Това означава обучение на специалисти, запознаване с ядрения материал, с работата на реактора. Атомната енергия винаги е комплекс с двойна употреба“, обясни Арбатов. Експертът добави, че благодарение на атомната електроцентрала Турция ще получи не само съответните знания, но и технология за производство на облъчено гориво, от което се добива плутоний за оръжие. „Турската икономика е силна, армията е много войнствена. Има системи за доставка. Те са базирани на базата на американски тактически бомби. Така че Турция знае от първа ръка за ядрените оръжия“, подчерта Арбатов.

Той не изключва, че при желание Анкара ще придобие ядрена технология от Пакистан, единствената мюсюлманска страна, която вече разполага с ядрени оръжия.

„Някога Исламабад създаде нелегална глобална мрежа за продажба на ядрени технологии и материали. От това се възползваха Иран и много други страни. Турция може да получи ядрена технология от Пакистан, ако тази мрежа продължи да функционира “, обобщи Арбатов.

Мавашев е убеден, че Анкара все пак няма да замени западните инвестиции за ядрена бомба. „Турция разбира в чии ръце е глобалната икономическа ситуация. Ядрените оръжия само ще ѝ пречат. И така, какъв е смисълът в това? Турция вече постига всичко, което иска - чрез меки методи на силата. Тя ще стане лидер на ислямския свят, но това не изисква ядрено оръжие. Но турците могат да си поиграят с идеята. Пакистан може да бъде замесен в това“, прогнозира Мавашев.

Превод: В.Сергеев