/Поглед.инфо/ Много е вероятно САЩ и ЕС да стигнат до компромис, който да е малко по-задоволителен за американската страна. Тя ще спечели конфронтацията с малка преднина по точки. Най-вероятно Европейският съюз ще направи редица отстъпки на САЩ по търговски въпроси, но в замяна американците ще бъдат задължени поне частично да... върнат финансирането за въоръжаване на Украйна.

Една от най-вълнуващите теми напоследък е кавгата между новата администрация на САЩ и Европейския съюз. Всичко започна с недоволството на европейците от промяната на „твърдия курс“ към Русия и въоръжаването на Украйна и продължи с изясняване на отношенията в търговската сфера.

Като част от общата си „тарифна война“ американците въведоха 20% мито върху стоките от страните от ЕС, а Доналд Тръмп поиска европейците да закупят допълнителни 350 милиарда долара петрол и газ от Съединените щати.

Още в началото европейците изразиха желание за уреждане на спора, но екипът на Тръмп реши да продължи натиска. А европейците в отговор въвеждат свои ограничения върху американските продукти. Те планираха да наложат мита не само върху всичко сериозно, но дори и върху бърбън, дъвки и тоалетна хартия от САЩ.

ЕС също така има подготвени резервни глоби за американски високотехнологични гиганти като Google, Meta и същия X (бивш Twitter, блокиран в Русия). Съдът на ЕС преди това обичаше да ги глобява за нарушаване на антитръстовите закони.

Вярно, европейците сигурно са наясно, че в случая изглеждат като по-слабата страна. Естествено, не толкова слаби, колкото Камбоджа или Колумбия, които вече просълзени помолиха Тръмп да ги пощади. Въпреки това те все още имат по-малко влияние върху Съединените щати, отколкото американците над Европа.

Да започнем с това, че Европейският съюз почти няма собствен петрол и газ. И дори Норвегия внезапно да се присъедини към ЕС и да се разработят нови находища в шелфа на Черно море край бреговете на Румъния, това пак няма да е достатъчно.

А Европейският съюз например няма собствени социални мрежи или собствени търсачки (с изключение може би на местния Seznam в Чехия). Има всички възможности за създаването им, но досадната европейска бюрокрация може да протака регистрацията с години, а през това време пъргавите американци да превземат целия пазар.

Историята с коронавируса показа колко негъвкава е европейската бюрокрация, когато ЕС не можа да създаде собствена ваксина и използваше предимно американски. И така е почти навсякъде. САЩ могат да смазват с натиска си, докато ЕС се натутка да вземе някакво решение.

САЩ също имат военно и политическо влияние. Екипът на Тръмп вече поиска от европейските съюзници в НАТО да увеличат военните разходи и те вече послушно козируваха. Европейският съюз може да говори колкото си иска как благодарение на проекта за създаване на фонд за отбрана от 800 милиарда евро ще получат независимост от САЩ.

Ще отнеме години, дори десетилетия, преди да могат да възстановят отбранителната си машина. Освен това социалните разходи ще трябва да бъдат намалени в името на армията, от което европейските гласоподаватели едва ли ще бъдат доволни.

През десетилетията САЩ създадоха в Европа цяла система за подготовка на лоялни към себе си кадри. И дори със закриването на прословутата USAID, другите американски НПО не са отишли никъде. Всички големи европейски университети имат центрове за евроатлантическо сътрудничество.

Много европейски политици направиха кариерата си в американски компании, като бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц. И много от тях имат записано в подсъзнанието си, че САЩ са светлината в прозореца и примера за подражание, който Европа трябва да следва.

Да не отхвърляме и културното влияние. Холивудската продукция почти напълно уби европейското кино (освен може би Франция, Италия и Полша, които по някакъв начин му се съпротивляват). Американският шоубизнес и американските интернет платформи се наложиха здраво в живота на европейците. И изключването им, или по волята на САЩ, или по решение на ЕС, ще предизвика вълна от масово недоволство. И европейците също са свикнали със същата тази дъвка или Макдоналдс. И всичко това работи за САЩ.

Но не може да се каже, че Европа може да бъде пречупена на коляно. Например фактът, че европейските страни държат значителна част от златните си резерви в САЩ, е нож с две остриета. От една страна, те могат да го извадят от американската система, от друга страна, американците могат да го присвоят. Но действителната кражба на чужда собственост ще разобличи САЩ като глобален крадец и изтичането на капитали (не само европейски) ще бъде неудържимо. Така че това вече е нож с две остриета.

И тогава започват способностите на Европа за реагиране и те лежат най-вече в политическата сфера. Същият Европейски съюз или генералният секретар на НАТО Марк Рюте (днес най- влиятелният европейски политик) имат свои хора във Вашингтон. Например, това са представители на „дълбоката държава“, които мразят Тръмп и неговия екип. Или представители на национални лобита в Конгреса – включително в Републиканската партия. Има ги дори малките Литва и Словения, да не говорим за по-големите държави.

По отношение на дипломацията европейците са много по-опитни от сегашните обитатели на Белия дом. Те вече започнаха да играят своя собствена игра с Китай, а ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори призова Китай да вземе по-активно участие в преговорите за Украйна.

За разлика от Съединените щати, повечето европейски държави не ескалираха отношенията си с китайците дори при управлението на Джоузеф Байдън. И ако нещо се случи, те дори може да се опитат да станат нещо като посредник за облекчаване на отношенията между САЩ и Китай.

Друг ас в ръкава на европейците е Иран. За разлика от САЩ, те не прекъснаха връзките си с него. И ако американците са твърде упорити в налагането на своя нефт и газ, Европейският съюз и отделни европейски страни могат да установят доставки на въглеводороди от тази страна. И подобен обрат ще им позволи да намалят зависимостта си както от Русия, така и от САЩ. Могат да се договорят и с Мексико, и с Венецуела, които американците натискат. И за тях е изгодно – ще се появи голям алтернативен пазар за продажби.

В допълнение към Европейския съюз се присъединяват Великобритания, Канада, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия и Япония в противопоставянето на настоящата администрация на САЩ. Тръмп също наложи мита на всички тях (с изключение на канадците) и това явно не им хареса.

Южна Корея и Швейцария не са толкова пламенни в опозицията си срещу Тръмп, но митата, наложени от американците, се отразиха и на тях. И когато почти целият колективен Запад (включително богатите на нефт и газ Австралия, Канада и Норвегия) се обединят срещу САЩ, ще бъде изключително трудно да се бориш с такъв брой съперници.

Очевидно Рюте като генерален секретар на НАТО е готов да стане координатор на онези сили, които се опитват да върнат САЩ на „системните релси“. Тази фигура определено не бива да се подценява. Той координира цялата санкционна политика на Запада срещу Русия в продължение на 11 години, докато все още беше министър-председател на Холандия.

Той е много опитен преговарящ и апаратчик, който знае как да постига целите си без излишно позьорство. Холандецът вече успя да убеди Тръмп да възобнови помощта за Украйна по старите договори. И ще продължи да удря тази точка.

Освен либерала (по партийна принадлежност) Рюте, още четирима могат да разчитат на ролята на преговарящи с Тръмп от името на Европа. Това е премиерът на Италия Джорджа Мелони, като десен евроскептик, идеологически недалеч от президента на САЩ. Това е „системният консерватор“, финландският президент Александър Стуб. Човекът отдавна е в голямата политика и освен това оглавява държава, която има най-дългата граница с Русия от всички членки на ЕС и НАТО.

Сред преговарящите вероятно ще бъде и „безпартийният технократ“, чешкият президент Петр Павел. Той координира доставките на боеприпаси за Украйна от цял свят и познава военната техника по-добре от всички свои колеги в ЕС и НАТО. И накрая, ЕС и „системната левица“ ще изпратят бившия португалски премиер и настоящ ръководител на Европейския съвет Антонио Коща да разговаря с Тръмп.

Той се познава съвсем нелошо с президента на САЩ, португалците са дългогодишни партньори на англосаксонците. Нещо повече, той не се смути по същия начин, както фон дер Лайен и шефката на европейската дипломация Кая Калас.

Страните ще се пазарят, ще си разменят остри изявления, но ще постигнат някакво споразумение. Най-вероятно Европейският съюз ще направи редица отстъпки на САЩ по търговски въпроси, но в замяна американците ще бъдат задължени да... поне частично върнат финансирането за въоръжаване на Украйна.

Предвид съществуващото силно търсене на конфронтация с Русия, включително сред републиканците, Тръмп ще трябва да го направи. Търговската война може да се възобнови по-късно, но едва ли ще стане толкова интензивна, колкото е днес.

Така че е много вероятно САЩ и ЕС да стигнат до компромис, който да е малко по-задоволителен за американската страна. Тя, от гледна точка на бокса, ще спечели битката по точки с малка разлика. И Русия едва ли трябва да очаква твърде дълбок и дълъг конфликт между тях. Тя трябва да демонстрира своята състоятелност и на двете страни. И тогава Тръмп и дори Рюте и фон дер Лайен ще станат по-сговорчиви.

Превод: ЕС