„Газпром“ и „Нафтогаз“ успяха да постигнат съгласие по параметрите на новото транзитно споразумение вместо предходното, сключено от Юлия Тимошенко. Европа, опасявайки се от избухването на поредната „газова война“, въздъхна облекчено. Споразумението е резултат от компромис, неговите параметри според съобщенията на заинтересованите страни са следните:
- споразумението е валидно за пет години с възможност за удължаване с още десет;
- обемът на транзит през Украйна през 2020 г. ще бъде 65 милиарда кубически метра, а през 2021-2024 г. - 40 милиарда кубически метра всеки;
- транзитната тарифа се повишава (но размерът на таксата не е посочен);
- Украйна ще получи 3 милиарда долара по решение на Стокхолмския арбитраж преди края на 2019 г., но всички други взаимни искания ще бъдат отменени;
- Не се очакват директни доставки на руски газ.
Нека да разгледаме повече подробности по точките на договора.
С Украйна всичко е очевидно: транзитът на газ ѝ дава 3 милиарда долара годишно (около 3% от БВП) и най-важното - създава налягане в собствената ѝ система, което осигурява доставките на газ за домашните потребители (в Европа е възможно да се закупят необходимите обеми газ обратно, но доставката му до потребителите ще има проблеми).
Русия обаче също има проблеми. Дори всички заобиколни тръбопроводи да бъдат пуснати с пълен капацитет, все още има недостиг на транзитни мощности в размер на приблизително 15 милиарда кубически метра, които трябва да бъдат транспортирани по някакъв начин. Но все още съществува възможност за увеличаване на търсенето на руски газ в Европа.
Освен това САЩ наложиха санкции срещу „Северен поток-2“ и изпълнителят „Олсийс“ незабавно обяви спирането на работата. Може би обаче компанията реагира не само на санкции, но и на споразумението между Украйна и Русия - защо да се излага на удари, когато няма особена спешност?
По този начин проблемът не беше дали да се сключи споразумение или не, а в неговите параметри.
Първо, времето.
Руската страна настоява за краткосрочно споразумение - за една година, за да се променят условията ежегодно, за да могат те да се откажат изцяло от украинския транзит във времето. В това има логика, Украйна през последните 13 години се показа като ненадеждна и неадекватна транзитна страна (всъщност и преди това беше подобна, но това можеше да бъде отнесено към „мръсните 90-те“, а от 2006 г. насам проблемите станаха идеологически).
Украйна и Европа от своя страна настояваха за дългосрочен договор, оптимално десетгодишен договор (именно за такъв период Тимошенко сключи споразумение). Дългосрочният договор, като цяло, е от полза и за продавача, но само ако посоката не е алтернативна и в този случай бих искал да се откъсна от не-алтернативния.
Второ, обемите. Не само доходите на украинската страна зависят от обемите, но и по принцип от наличието на тези приходи. Смята се, че украинската ГТС прави печалба с транзитен обем от поне 40 милиарда кубически метра годишно (това се дължи както на финансовите, така и на чисто техническите аспекти). През последните години през украинската тръба преминаха 70-80 милиарда кубически метра. След пускането на „Северен поток-2“ (който се забавя) Русия няма да има нужда от такива обеми.
Страните постигнаха компромис: Украйна ще получи минимално количество газ, при което транзитът за него по принцип има смисъл и - за доста дълъг период от време.
Трето, разходите за транзит. През последните години, както вече посочихме, Украйна получава около 3 милиарда долара годишно при транспортирането на 70-80 милиарда кубически метра. Ако беше запазена старата транзитна цена за транспорт от 40 милиарда кубически метра, приходите от украинския бюджет щяха да бъдат намалени с около половината. Естествено, Украйна би искала да получи обезщетение поради увеличаването на разходите за транзит, като същевременно намали обемите, и го получи.
Всъщност връзката между получените от Украйна средства и транзитната тарифа не е проста, има сложна формула, но смисълът на процеса не се променя - в случай на намаляване на транзита, Украйна ще получи по-малко и така „Нафтогаз“ успя да намали финансовите загуби.
Четвърто, съдбата на съдебните дела. „Газпром“ настоя страните да се откажат от взаимните претенции, включително очевидно резултатите от Стокхолмския арбитраж, който беше неуспешен за руската страна (съдът все още не е взел окончателно решение, но „Газпром“ явно предполага какъв ще бъде крайният резултат). „Нафтогаз“, разбира се, отказа това. Да разбереш причините за лидерите на украинската компания Коболев и Витренко е просто. Когато "Нафтогаз" иззе 4,6 милиарда долара от "Газпром", Коболев си написа награда от 7,9 милиона долара. При 22 милиарда (а размерът на украинските дела достига тази стойност), премията му ще бъде 37,4 млн. Кой отказва такива пари? При всичко това Коболев имаше всички основания да очаква Украйна да спечели всички дела - през последните години международната съдебна система уверено работи срещу Русия. Това ясно се показа от последното решение на шведския съд: в ситуация, в която руската и украинската страна обжалваха едни и същи аргументи (споразуменията не бяха изпълнени, тъй като нямаше нужда от предварително определени обеми газ), съдът прие украинските аргументи, а не прие руските.
В тези условия е възможно да се счита сключеното споразумение като безспорен успех на руската страна. Продължаването на делата би имало само отрицателен резултат за Русия.
Пето, възобновяването на директните доставки. Всъщност Русия счита възобновяването на директните доставки с отстъпка като условие, което ще помогне на Украйна да вземе по-бързо решение. За Украйна руските предложения бяха, разбира се, печеливши, но за „Нафтогаз“ - не много. Колкото по-висока е цената на газа за украинските потребители, толкова по-големи са приходите на „Нафтогаз“, следователно е изгодно да купуват руски газ на съзнателно висока цена под формата на „реверс“ от Европа (още повече, че доставките минават през уплътняващи компании, които също са свързани с управлението на „Нафтогаз“ ).
Руските предложения биха могли да заинтересуват Украйна, ако украинските власти разберат какво се обсъжда и контролират "Нафтогаз". Но те не разбират и не контролират.
Обобщавайки, отбелязваме, че в чисто икономически смисъл всички страни имат полза.
Европа получи надежден (добре, сравнително надежден) транзит.
Русия получи гаранции за доставки за периода, докато заобиколните тръбопроводи се приведат до техния проектен капацитет (обаче, както вече споменахме, недостигът на транзитни мощности остава и в този случай).
Украйна остана държава за транзит на газ и то при не най-лошите условия: изходът от играта може да бъде значително по-лош, ако „Северен поток-2“ беше заработил и „Газпром“ можеше да координира временно намаляване на транзитните обеми с Европа - тогава Украйна щеше да остане без газ.
В имиджови измерения Русия претърпя известни щети, а Украйна, напротив, спечели. Тук обаче трябва да сме наясно, че и двете страни играеха игра за повишаване на залозите, декларирайки цели, които нямаше как да постигнат.
Превод: В.Сергеев
